Решение № 8093 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10389/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Фламинго шипинг" ЕООД със седалище гр. Бургас срещу Решение 10766 от 04.07.2024 г., постановено по адм. д. 2489/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или евентуално - отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, или, след отмяната му като неправилно, евентуално ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателен и доказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Фламинго ШипингЕООД гр.Бургас, се представлява от адв. Л. Георгиева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура- гр.София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител старши юрисконсулт И. Стоичкова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за допустимост и правилност на съдебното решение на АССГ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от "Фламинго шипинг" ЕООД- гр. Бургас иск против Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер 51 447,74 лева, представляващи левовата равностойност на сумата от 26 035 евро, настъпили вследствие незаконосъобразна административна дейност - начисляване и събиране на пристанищни такси при условията на чл.103в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, заплатени от ищеца в качеството му на генерален агент, както следва: по фактура 216532/15.09.2014 г.- надвзети 4188 евро; по фактура 216592/02.10.2014 г,- 4188 евро; по фактура 216675/24.10.2014 г.- 4188 евро; по фактура 216760/14.11.2014 г.- 3887 евро; коригираща фактура 216795/25.11.2014 г.- досъбрана корабна (тонажна) цена301 евро; фактура 125448/05.09.2014 г.- 4177 евро и фактура 125551/26.09.2014 г. - 4177 евро, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че заплатените пристанищни такси по процесните фактури са платени от ищеца Фламинго шипинг ЕООД в качеството му на генерален агент. Съдът при обсъждане на чл. 222 от Кодекс за търговското корабоплаване (КТК) и естеството на отношенията, е приел, че последиците от действията на корабния агент, извършени в обема на представителната му власт, са настъпили направо в правната сфера на представлявания корабопритежател и, доколкото ищецът не е страна по материалното правоотношение, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Наред с горното АССГ е приел, че не е налице и твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно действие при определянето на начислените пристанищни такси, доколкото размерът им съответства на предвидените в чл. 103 в, ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България/ в относимата му редакция/ и Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура компоненти, на база които тези такси се формират. Съдът, безирайки се на събраните по делото дока0зателства и, кредитирайки приетите при предходни разглеждания на делото съдебно-технически експертизи , е заключил, че, доколкото товарът бали слама и за двата кораба е обработен по ло-ло технология като генерален товар, въпреки обстоятелството, че и двата кораба са ро-ро кораби, правилно не е приложено предвиденото в чл. 6 от Тарифата изключение за ро-ро кораби. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния административен съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Обосновано съдът е заключил, че "Фламинго шипинг" ЕООД не е провело пълно и главно доказване на претенцията си и недоказани по делото са останали както наличието на незаконосъобразно фактическо действие от страна на длъжностни лица при Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура по определяне на дължимите такси, така и реално претърпени вреди от вида на твърдените, които да са в причинно-следствена връзка с начислените пристанищни такси. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на незаконосъобразни фактически бездействия от страна на служителите в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура при определяне размера на дължимите пристанищни такси. Пристанищните такси са определени съгласно нормативно регламентираните в чл. 103в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" компоненти. Разпоредбата на § 1 от ДР на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура"/ в приложимата редакция/ изрично предвижда, че за целите на тази тарифа корабите се делят на следните типове в зависимост от технологията на превози и обработка на товара: кораби за генерални, насипни, контейнерни, ро-ро и наливни товари. Корабите за превоз на живи животни, корабите за комбинирани товари и др., както и тези, превозващи повече от един тип товари, се разглеждат като кораби за генерални товари. След като по делото безспорно е установено, че корабите не са били натоварени с товар, позволяващ да бъде разтоварен по ро-ро технологията, то, макар по документи да се водят ро-ро кораби, при определянето на пристанищните такси същите правилно са били категоризирани като кораби за генерални товари , поради което правилно не е приложено облекчението по чл. 6 от посочената по-горе тарифа. Правилен и обоснован е решаващият извод на АССГ, че размерът на пристанищната такса се определя не от техническите характеристики на кораба, а вида и начина на обработка на товара. Обосновано и излагайки относими мотиви АССГ е мотивирал своите фактически изводи за това, че балите слама при товаренето и на двата кораба, не се е извършвало по ро-ро технология, а с кранове, насипно , с необходимост за допълнителното им укрепване, поради което за нуждите на таксуването корабите са разглеждани като кораби за генерални товари. В тази връзка обосновано и в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е посочил кои части на кои експертизи кредитира, съответно- защо не кредитира изслушаната пред него съдебно- техническа експертиза по отношение вида и технологията на товарене. При липсата на една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата претенция е неоснователна, както правилно е приел административния съд. Неоснователни са развитите в касационна жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неправилното квалифициране на иска като такъв, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вместо такъв за неоснователно обогатяване. Квалификацията на иска по реда на чл.1 от ЗОДОВ е извършена в мотивите на Определение 1019/06.03.2024г. по гр.д. 1984/2023г. по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, явяващо се задължително за АССГ и настоящия съдебен състав по см. на чл.134, ал.5 от АПК, както и в предявена от ищцовото дружество уточнителна молба /стр.10 от адм.д. 2220/2017 г. по описа на АС- Бургас/ С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор, е основателно и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди такова в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,