Решение № 11009 от 10.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2012 г.

Решение № 11009 от 10.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" против решение № 16591/15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 10544/2010 г. по описа на ВАС, тричленен състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" срещу решение № 163/13.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 230/2009 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Депозирана е и частна жалба от Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" против решение № 16591/15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 10544/2010 г. по описа на ВАС, тричленен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" срещу решение № 163/13.07.2010 г. на КЗД, в частта му, с която на основание чл. 47, т. 11 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) се препоръчва на синдикалния лидер на КНСБ, представен във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" да не допуска за в бъдеще като представител на работниците и служителите на университета нарушаване на чл. 18 от ЗЗДискр., чл. 8 от КТ и на обединените права съгласно Европейската социална харта (ревизирана) и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на съдебният акт в тази му част. Иска се отмяната му и произнасяне по същество на спора. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Петър Иванов Иванов, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажирани са писмени възражения за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срок, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение ВАС тричленен състав е оставил без разглеждане жалбата на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" срещу решение № 163/13.07.2010 г. на КЗД, в частта му, с която на основание чл. 47, т. 11 от ЗЗДискр. се препоръчва на синдикалния лидер на КНСБ, представен във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" да не допуска за в бъдеще като представител на работниците и служителите на университета нарушаване на чл. 18 от ЗЗДискр., чл. 8 от КТ и на обединените права съгласно Европейската социална харта (ревизирана), прекратил е производството по делото и е отхвърлил жалбата на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" срещу решение № 163/13.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 230/2009 г., в частта, с която е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗдискр. извършена от проф. д-р ик. н. Анна Недялкова, ректор на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" в качеството на работодател, третирайки неблагоприятно проф. д-р Петър Иванов Иванов, като по своя инициатива решава да го трудоустрои без да има издадено предписание за трудоустрояването му от компетентен здравен орган, съгласно Наредба за трудоустрояване и последвало едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 5/23.01.2007 г. поради "здравословното му състояние", като действията по трудоустрояване и уволнение на Иванов са извършени в нарушение на чл. 18 от ЗЗДискр., чл. 8 от КТ и чл. 15, т. 2 и чл. 27 от Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана; на проф. д-р ик. н. Анна Недялкова, ректор на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена глоба в размер на 250,00 лева и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на проф. д-р ик. н. Анна Недялкова, ректор на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ да спазва нормата на чл. 18 от ЗЗДискр. в сътрудничество със синдикатите представени в университета да предприеме ефективни мерки за недопускане на всички форми на дискриминация в учебната институция и да възстанови положението на равно третиране спрямо проф. д-р Петър Иванов Иванов, без оглед на здравословното му състояние. За да постанови този резултат, съдът е изложил, съобразно установените по делото данни, правните си доводи за недопустимост на жалбата в частта, с която се оспорва дадената на синдикалния лидер препоръка - диспозитивът на решението на КЗД няма белезите на административен акт и за жалбоподателят липсва пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му. Приел е за законосъобразен и обоснован извода на КЗД относно наличието на защитения признак "увреждане", въз основа на който е установено наличието на пряка дискриминация. Изложени са мотиви, че е нарушен принципът на равно третиране, основано на защитен признак, чрез действия на работодателя свързани с предлагането на проф. д-р Иванов на длъжности за преназначаване и едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение поради отказ да бъде преназначен на някоя от тях. Крайният извод на съда е, че в случая е налице защитен признак и е доказана причинно-следствена връзка между защитен признак и по-неблагоприятното третиране спрямо проф. д-р Иванов. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него. За касатора не е налице правен интерес от обжалване на решението на КЗД в частта му, с която е даденото предписание на основание чл. 47, т. 11 от ЗЗДискр. на синдикалния лидер на КНСБ, представен във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър". В случая оспореното предписание освен, че не представлява индивидуален административен акт, то не засяга по никакъв начин правната сфера на жалбоподателя. Наличието на годен за обжалване административен акт и правния интерес на жалбоподателя са положителни абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на образуваното съдебно-административно производство и липсата им, както в случая, прави това производство недопустимо. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съдът намира, че по делото са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признака "увреждане" спрямо проф. д-р Петър Иванов Иванов. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение са доказани и законосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. С поведението си жалбоподателят е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. по признак "увреждане/здравословно състояние". В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В решението на тричленния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е тълкувана и приложена нормативната уредба. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,