Решение № 13228 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2010 г.

Решение № 13228 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и с чл. 31, ал. 4 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО (НИИПОПДОО). С Решение № 455/27.04.2010 г., постановено по административно дело № 1831/2009 г., Бургаският административен съд е отменил Решение № 122 от 7.12.2009 г., издадено от Директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 903/3.11.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Бургас, с което е постановено събиране на суми по РА (ревизионен акт) за начет № 1/23.10.2009 г., в размер на 175,41 лв. (главница и лихва), представляващи причинена щета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Бургаския административен съд и потвърждаване на Решение № 122 от 7.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Ответникът по касация Виолета Иванова Христова от гр. Бургас в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че Виолета Христова е работила по трудово правоотношение в "Еливан" ЕООД гр. Бургас и по договор за управление и контрол като чл. на съвета на директорите в "ХИТ - А" АД, като е била осигурена за всички социални рискове и има осигурителен стаж повече от шест месеца. Същата била неработоспособна в периода 13.10.2008 г. - 17.10.2008 г., за което й е издаден болничен лист с предписан режим на лечение домашно амбулаторен, и съответно й е изплатено обезщетение за временна неработоспособност. Осигурителните органи са приели, че след като е получено пълно възнаграждение по едно от двете й правоотношения (по договора й за управление), не й се дължи обезщетение, тъй като целта на последното е да компенсира липсата на доход поради неполагане на труд в резултат на временна неработоспособност. За да отмени оспореният пред него акт, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от КСО хипотези, и, че по делото не е установено и доказано нарушението на определения в болничния лист режим, защото няма данни Виолета Христова да се е отклонявала от предписания й домашен режим на лечение, за да престира труд. Върховният административен съд намира, че атакуваното съдебно решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - чл. 40, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Изводите на първоинстанционния съд са необосновани, тъй като при формирането им не са съобразени доказателствата по делото. При установеното в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство, че Виолета Христова е била страна по две самостоятелни осигурителни правоотношения, като в един и същ период е получавала обезщетение за временна неработоспособност от "Еливан" ЕООД и възнаграждение за работата й като чл. на съвета на директорите в "ХИТ - А" АД, за което е подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО и са били внесени дължимите осигурителни вноски, е налице достатъчно основание да се приеме, че е нарушен режима на лечение, предписан на ответницата по касация от здравните органи, тъй като дори и да не е изпълнявала управленските си задължения присъствено, то очевидно по някакъв начин те са изпълнявани, защото обратното би означавало, че е получавала възнаграждение за процесния период от време без правно основание. А щом това е така и са били изпълнени в пълен обем задълженията на ответницата по касация като чл. на съвета на директорите, то следва, че правилно е подадена справката по чл. 5, ал. 4 от КСО от втория осигурител и законосъобразно са внесени дължимите осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е извел несъответен на установените факти по делото извод за липса на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, приложено от органа по повод процесните правоотношения. В случая законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадения болничен лист, ведно с предвидената по закон лихва. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО в приложимата му за казуса редакция, осигурените лица за всички социални осигурителни рискове, за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички социални рискове без безработица, имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. В случая актовете на осигурителните органи са законосъобразни, предвид правоизключващата норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - обезщетение за временна нетрудоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, а е доказано по делото, че за същия период, като чл. на съвета на директорите Виолета Христова е получила пълното си възнаграждение. Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕР (понастоящем отменена, но в сила към релевантния за казуса период), съгласно която по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях, като съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕР (отм.), осигуреният е длъжен да го представи или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Установява се и нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравното осигуряване, която вменява задължение на осигурените лица да изпълняват стриктно предписанията на медицинските органи. За целият период на временната нетрудоспособност на ответницата по касация е начислено и изплатено възнаграждение по договора за управление с "ХИТ - А" АД, на дружеството не е представен болничния лист и не е подавана коригираща декларация обр. № 1 за отразяване на дните във временна нетрудоспособност и дохода за изчисляване на паричното обезщетение. Няма данни осигуреното лице да е ползвало и някакъв друг разрешен му отпуск при втория осигурител за дните на неработоспособността, за да е налице условие да се формира извод, че макар и в противоречие с нормите на ЗЗО и НМЕР (отм.), не е било допуснато нарушение, тъй като болното лице е спазило предписания му режим на лечение. От изложеното следва, че е нарушен режима на лечение, предписан от здравните органи в болничния лист и лицето е получило възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осуетява правото му на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение (респ. приравнените на него други възнаграждения, свързани с полагането на труд на друго основание), заместващо това възнаграждение. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него административно решение, Бургаският административен съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение. Налице са твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество от касационния съд, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Виолета Иванова Христова, неправилно уважена от първоинстанционния съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,