Решение № 15805 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 146/2017 г.

Решение № 15805 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 146/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила обща касационна жалба съответно от "А. С. " ЕООД с ЕИК*********, "Анасолар" ЕООД с ЕИК*********, "В. С. У." ЕООД с ЕИК*********, "Велвол" ЕООД с ЕИК*********, "ГН Солар" ЕООД ЕИК*********, "Датцсолар" ЕООД с ЕИК*********, "Елисолар 1 " ЕООД с ЕИК*********, "М. С." ЕООД с ЕИК*********, "Мигсолар" ЕООД с ЕИК*********, "П. С." ЕООД с ЕИК*********, "С. И. Т." ЕООД с ЕИК*********, "Соларинг 2010" ЕООД с ЕИК*********, "Солмекс" ЕООД с ЕИК*********, "Сънмекс" ЕООД с ЕИК*********, "Томсолар" ЕООД с ЕИК*********, "Ц. С." ЕООД с ЕИК*********, чрез общ процесуален представител адв. И. Д., против решение № 6343/19.10.2016 г. постановено по ахд. № 2004/2016 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, III -отделение, 39-състав. Касаторите намират така постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторите твърдят, че при постановяване на първоинстанционното решение, административния съд неправилно е приложил чл. 84, ал. 2 и чл. 104 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. На последващо място касаторите излагат доводи, че с въвеждането на цена за достъп до преносната мрежа на производителите на енергия от слънце и вятър по своята правна природа представлявало повторен опит да се въведе такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, като е направен и извод че КЕВР не разполага с материална компетентност да определя цена за достъп до електропреносната мрежа, която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежа за цялото произведено количество електрическа енергия. В касационната жалба се навежда оплакване, че АССГ не е възприел направеното възражение по отношение на решението на КЕВР е издадено в нарушение на изискванията за форма на административните актове, както че и същото не съдържа конкретни фактически основания и подробни мотиви, установено като задължение в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от НРЦЕЕ. Касационните жалбоподатели несподелят извода на Административният съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на производството по издаване на решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, както и че не изпълнено изискването на чл. 36а от ЗЕ. В касационната жалба са изложени доводи относно обстоятелството, че КЕВР е приела решението в оспорената част без да е събрала всички необходими данни от "ЕСО"АД, съгласно чл. 41, ал. 2 от Наредба № 1/2013 г. и без да е направил анализ на действителния размер на натрупаните пасиви на оператора, както и какви са причините за загубата. Наведени са доводи за нарушение административните правила, предвидени в Наредба № 1/2013 г. относно определянето на цена за достъп до съответната мрежа; процесното решение е издадено в нарушение на принципа установен в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съобразно който цените на енергийните предприятия, включително и цените за достъп, следвали да се определят съобразно възстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността им, доказателства за които липсват по преписката; посочено е, че цените не отговарят на изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ; решение № Ц-27/31.07.2015 г. е в противоречие, както с основните принципи, така и редица норми на ЗЕ и ЗЕВИ, както и че същото не е съобразено и с разпоредбите на европейското законодателство; не е ясно по каква методика е извършено определянето на размера на цената за достъп от страна на КЕВР. По така изложените възражения моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразно, алтернативно при наличие на основания да се прогласи за нищожно - решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР относно определените цени за достъп и/или пренос през електропреносната и електроразпределителната мрежа в частта му в раздел IV, т. 5 и т. 6. Претендира се и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита че не са налице наведените с жалбата касационни основания за отмяна и моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕСО" ЕАД, оспорва жалбата, счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, счита че същото не страда от пороците, посочени в касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като подробни съображения са изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. Приема, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен, при постановяването му не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК - 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6343 от 19.10.2016 г. на Административен съд С. - град, трето отделение, 39 състав по адм. дело № 2004/2016 г., е отхвърлена жалбата на "А. С. " ЕООД, "Анасолар" ЕООД, "В. С. У." ЕООД, "Велвол" ЕООД, "ГН Солар" ЕООД, "Датцсолар" ЕООД, "Елисолар 1 " ЕООД, "М. С." ЕООД, "Мигсолар" ЕООД, "П. С." ЕООД, "С. И. Т." ЕООД, "Соларинг 2010" ЕООД, "Солмекс" ЕООД, "Сънмекс" ЕООД, "Томсолар" ЕООД, "Ц. С." ЕООД против Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5 и т. 6., както и че същите са осъдени да заплатят на КЕВР общо сумата от 600 лв. представляващи сторените по делото разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката (ЗЕ), където КЕВР взема решения за регулиране на цените за достъп до мрежата. Административния акт е издаден на посоченото правно основание във вр. чл. 21, т. 8 от ЗЕ, поради което първоинстанционния съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, както и че решението е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите съгл. общата норма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В административния акт подробно са изложени съображенията на КЕВР, поради които цената за достъп е определена на 7,14 лева, за разлика от предложената с приетия доклад цена от 5,41 лева. В решението на КЕВР се съдържат както изходните данни, така и съображенията и методиката на определяне на обжалваната цена. При произнасянето си органът не е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила. Установени са фактите от значение за случая в изпълнение на чл. 35 от АПК, обсъдени са становищата на дружествата, проведено е обществено обсъждане. Органът е публикувал на страницата си доклада и проекта за решение, насрочил и провел открито заседание и обществено обсъждане на същите, като информацията/поканата за заседанието/общественото обсъждане също е била публикувана своевременно на интернет страницата на КЕВР и изпратена на заявителите персонално. Дружествата са разполагали с процесуална възможност да вземат участие в административното производство, да изразят становище, да направят възражения и представят доказателства, което обаче не са сторили по своя преценка. Няма разписано законово задължение, с което КЕВР да уведомява персонално всеки един производител на енергия за начало на административното производство, поради което не е налице нарушение на чл. 26 от АПК. Спазена е процедурата по вземане на решение, като е назначена работна група, тя е изготвила доклад, същият е разгледан от КЕВР на закрити и открито заседание, проведено е обществено обсъждане, поканени са всички заинтересовани, обсъдени са подробно депозираните от тях становища, респ. отразеното в заявленията, поставили началото на административното производство. В случай, че са били налице нарушения на административно-производствените правила/за което се пледира- нарушение по чл. 36а ал. 1 от ЗЕ/, то те не са били съществени и не биха могли да доведат до незаконосъобразност и отмяна на решението в обжалваната част. Тъй като според правната теория съществени са нарушения, които ако не са били допуснати, биха довели до издаването на административния акт с друго, различно от обжалваното съдържание. Първоинстанционния съд е приел, че органът се е произнесъл при правилно приложение на относимите материално-правните норми, като съображенията му за това са следните: Дружествата са производители на електрическа енергия по см. на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. В чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Легално определение на понятието "достъп" е в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ - правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от ВИ. Законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия. В този договор следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. В § 197, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидено специално правомощие на Комисията да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Във връзка с процесните разпоредби са приети Решение № Ц-33/2012 г. за определяне на временни цени за достъп - /отменено от ВАС/ и Решение № Ц-6/13.03.2014 г. / срещу което са налице множество висящи производства в АССГ и във ВАС - служебно известно на съда/. В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, КЕВР осъществява регулиране на цените в предвидените в ЗЕ случаи. По отношение на процесните цени за достъп такова регулиране е предвидено изрично с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ и в действащите подзаконови нормативни актове - ПТЕЕ и Наредба № 1/2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия. Основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация са регламентирани в цитираната Наредба № 1/2013 г. За изясняване на релевантните по делото факти, административният съд е допуснал съдебно-икономическа експертиза. Същата е кредитира от последния изцяло като компетентна, логична и последователна, както и че експертизата не е оспорена от страните и че същата не противоречи с останалите доказателства. Вещото лице е приело, че обжалваната цена е определена от КЕВР при правилно използвани ценообразуващи компоненти и формула, без грешки в изчисленията. Изходните данни са предоставени от дружеството с двете му заявления и приложенията към тях. Цената за закупуване на допълнителен резерв е определена в размера на същата по предходното Решение № Ц-6/14 г. Няма представени доказателства за закупен допълнителен резерв за базисната година. КЕВР е преценила самостоятелно предоставените й данни и ценообразуващите елементи са одобрени по преценка на Комисията/направени са корекции/. По отношение на ценообразуващите елементи /раздел IV. т. 6/ вещото лице сочи, че на обосноваване подлежат единствено заявените разходи за допълнителен резерв, тъй като възвръщаемост на капитала се одобрява от КЕВР, без пряко отношение към отчетени резултати за базисна година, а количествата ел. енергия са определени на база прогноза, отразяваща бъдещи очаквани събития. Отчетните данни за базисната година са част от реализираните разходи и приходи, включени в годишния финансов отчет/представен на Комисията с първото заявление/. Финансово-счетоводната информация за базисната година се съдържа в приложенията към ГФО/други справки не са приложени/. Предвид характера на ценообразуващите елементи/прогноза за бъдещ период/, не следва да са били приложени конкретни доказателства за заявените данни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложените доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпределил е доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващите дружества не са доказали твърденията в жалбата. Административния съд правилно е кредитирал заключението по извършената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Неоснователни са доводите на касаторите за материална незаконосъобразност на решението, поради противоречието му със специалния Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай е приложим чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касаторите, неправилно и стеснително тълкуват нормата на чл. 84, ал. 2 като са достигнали до извод, че договорът за достъп регламентиран в горецитираната разпоредба касае единствено конвенционалните централи. Договорът за достъп урежда условията и реда, при които съответният производител използва мрежата, към която е присъединен обекта му. Видно от приложените договори при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. Следователно административния съд правилно е стигнал до извода, че административният орган се е произнесъл при правилно приложение на относимите материално-правните норми, като е приел че дружествата са производители на електрическа енергия по см. на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ и че в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Легално определение на понятието "достъп" е в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ - правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия. В този договор следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. В § 197, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидено специално правомощие на Комисията да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Във връзка с процесните разпоредби са приети Решение № Ц-33/2012 г. за определяне на временни цени за достъп - /отменено от ВАС/ и Решение № Ц-6/13.03.2014 г. /срещу което са налице множество висящи производства в АССГ и във ВАС - служебно известно на съда/. В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, КЕВР осъществява регулиране на цените в предвидените в ЗЕ случаи. По отношение на процесните цени за достъп такова регулиране е предвидено изрично с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ и в действащите подзаконови нормативни актове - ПТЕЕ и Наредба № 1/2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия. Основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация са регламентирани в цитираната Наредба № 1/2013 г. В тази връзка изложените доводи на касаторите са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани на представените доказателствата. Правилно административния съд е установил, че административния акт е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите съгл. общата норма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и че същия не е приел направеното възражението за липсата на фактически констатации и мотиви, тъй като решението съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. В решението подробно са изложени съображенията на КЕВР, поради които цената за достъп е определена на 7,14 лева, за разлика от предложената с приетия доклад цена от 5,41 лева. И за разлика от заявената от цена /по двете заявления/. В решението се съдържат както изходните данни, така и съображенията и начина на определяне на обжалваната цена. Следва да се има предвид, че обжалваната цена е приета от КЕВР, след като административното производство е започнало по заявление на дружеството и именно заявителят е предоставил изходните данни и обосновката си. КЕВР е коригирала на собствено основание/мотивирано/ част от предоставените от заявителя изходни данни/поради липса на доказателства, представени от заявителя за сочените данни/, което е в кръга на оперативната самостоятелност на Комисията. На последващо място първоинстанционния съд е установил, че при произнасянето си органът не е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила. Установени са фактите от значение за случая в изпълнение на чл. 35 от АПК, обсъдени са становищата на дружествата, проведено е обществено обсъждане. В тази връзка изложените доводи на касаторите са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани на представените доказателствата. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Неоснователен се явява довода на касаторите, че първоинстанционния съд е коментирал едностранчиво съдебно-икономическа експертиза. Твърдението в касационната жалба, че първостепения съд неправилно е преценил, че липсва нарушение на административнопроизводствените правила, както и нарушението на чл. 36а от ЗЕ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Правилно съдът е приел, че нарушението не е съществено по характера си, тъй като не е засегнало правото на жалбоподателя на защита. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената, на която тя се предоставя. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това жалбоподателят също следва да се счита уведомен и не е имало обективна пречка да участва на обсъждането и след като се запознае с предложенията, да вземе становище по тях, както са направили редица други субекти на правоотношения, във връзка с енергетиката. Ето защо неспазването от ЕСО на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа, заложен в чл. 31 ЗЕ - цените да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че производството на електрическа енергия от вятър и слънце се влияе в най- голяма степен от метеорологичните условия. Поради което и създава най-голяма опасност за енергийната система - заради внезапни пикове и спадове в производството на електрическа енергия именно на тези производители. Ето защо за да бъде балансирана системата е необходимо закупуването на допълнителни услуги, както и признаването на по-големи разходи за диспечиране на посочените централи. Именно това обстоятелство налага на тези централи да бъде определена цена на достъп до мрежата на "ЕСО" ЕАД, тъй като именно те създават допълнителните разходи като цяло за балансиране на енергийната система. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. За разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър. Но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед изложеното следва изводът, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии - силното влияние на метеорологичните условия и на икономическата обстановка (произвежда се електрическа енергия само при благоприятни метеорологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопанските нужди). Правилно първоинстанционния съд е приел, че цената е определена съгл. чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, а съобразно т. 2 на същата разпоредба с нея са възстановени икономически обоснованите разходи на дружеството, извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници. Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на решението на КЕВР поради липса на методика, на критерии и формула за определяне на цената за достъп на производители от вятърна/слънчева енергия. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14 лв/ МВтч е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена/. К. У. е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с част от доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касаторите за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна "ЕСО" ЕАД, следва да се уважат на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК. "А. С. " ЕООД с ЕИК*********, "Анасолар" ЕООД с ЕИК*********, "В. С. У." ЕООД с ЕИК*********, "Велвол" ЕООД с ЕИК*********, "ГН Солар" ЕООД ЕИК*********, "Датцсолар" ЕООД с ЕИК*********, "Елисолар 1 " ЕООД с ЕИК*********, "М. С." ЕООД с ЕИК*********, "Мигсолар" ЕООД с ЕИК*********, "П. С." ЕООД с ЕИК*********, "С. И. Т." ЕООД с ЕИК*********, "Соларинг 2010" ЕООД с ЕИК*********, "Солмекс" ЕООД с ЕИК*********, "Сънмекс" ЕООД с ЕИК*********, "Томсолар" ЕООД с ЕИК*********, "Ц. С." ЕООД с ЕИК********* следва да заплати на КЕВР и на "ЕСО" ЕАД разноски в размер по 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,