Решение № 11171 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2012 г.

Решение № 11171 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 211к от Закона за митниците. Образувано по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/ гр. София, представлявано от процесуалния си представител адв. Иван Крумов, против решение № 170/28.09.2012 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 252 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асоциацията против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 17 от 12.06.2012 г. на Началник на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 393/31.07.2012 г. на Зам. Директора на Агенция "Митници", във връзка с финансовата отговорност на гарантиращата Асоциация по внос на стока под покритие на ТИР карнет № XВ 60000940. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд Хасково е неправилно. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР от 1975 г./, приемайки че митническите органи са предприели всички фактически и правни действия "в рамките на възможното" за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице - титуляра на режима "транзит" фирма "BELINDA ULUSLARARASI TASIMACILIK NAKLIYAT VE ANTREPO ISLETMECILIGI A. S.", гр. Истанбул, Р Турция. Касаторът моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, началникът на митница Свиленград, в представена писмена молба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и прецени направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд Хасково, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ, гр. София против ППСПДВ № 17 от 12.06.2012 г. на Началник на Митница Свиленград, с което е установено митническо задължение в размер на 20162.01 лв. мито и 15836.75 лв. - ДДС, заедно с дължимата лихва, считано от 23.04.2009 г. до датата на плащането му. Това постановление е потвърдено с решение № 393/31.07.2012 г. на Директор на Агенция "Митници". За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за безспорно, че установената с разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР поредност на търсене на вземанията е била спазена от митническия орган; че възникването на митническото задължение е безспорно установено - процесната операция ТИР не може да се квалифицира като редовно приключена, както и че е безспорно установено неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите митни сборове в срока за доброволно изпълнение. Спорът по делото е правен и от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че се свежда до това дали митническите органи са предприели всичко възможно, за да получат претендираните митни сборове от пряко дължащите ги лица, с оглед изискването на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, според която, когато сумите станат изискуеми, а това са дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР /чл. 8, ал. 1 от конвенцията/, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация, в случая АЕБТРИ, отговаря съвместно и солидарно за изплащането на дължимите суми с лицата, които ги дължат. Това задължение възниква, когато в едногодишен срок /чл. 11 от конвенцията/, считано от датата на задействането на карнета ТИР, тези органи са уведомили писмено асоциацията за неприключването на съответната операция. Такова уведомление е извършено от митническите органи и в рамките на едногодишния срок, като плащане в предвидения от конвенцията тримесечен срок не е извършено, което дава право на компетентните органи да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното законодателство. Административният съд е приел, че в случая преди да пристъпят към издаване на процесното ППСПДВ началника на Митница Свиленград е отправил искане за образуване на изпълнително производство, изх № 8000-0282/01.06.2011 г. до ТД на НАП, дирекция "Събиране" - София, с което митницата е поискала завеждане на изпълнително дело за принудително събиране на вземанията срещу титуляра на режима ТИР. От писмо с изх,. № 4272-000003/11.09.2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София е установено, че срещу турското дружество е образувано изпълнително дело № 4272/2012 г., като към дата 11.09.2012 г. не са постъпили суми за погасяване на задълженията по изпълнителното дело. Предвид така установените факти, административният съд е счел, че митницата е пристъпила към ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, след като е извършила необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от титуляра на режима. Солидарната отговорност по Конвенция -ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Както е посочено в мотивите на ТР № 3/2003 г. на ВАС с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица. В случая е установено, че срещу титуляра на режима има издадено ППСПДВ, което е влязло в сила. Видно от писмото на публичния изпълнител при на ТД на НАП София / изх,. № 4272-000003/11.09.2012г /, е образувано изпълнително дело, което не е прекратено и по което не са постъпвали суми за погасяване на задължението и не са наложени обезпечителни мерки. Поради изложеното, не може да се приеме, че са изчерпани всички възможности за събирането на установеното вземане. Издаването на ППСПДВ срещу титуляра на режима и образуване на изпълнително производство срещу него не представлява изчерпване на възможностите за изпълнение. При изчерпване на тези възможности публичният изпълнител прекратява производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДOПК, което в случая не е направено. За да бъде ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания, първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице невъзможност за удовлетворяване вземанията от тези лица. Такива данни в случая не са налице, поради което митническите органи не са имали основание да преминат към приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и да издадат ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна, административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на АЕБТРИ следва да се присъдят разноски за двете инстанции 15 лева държавни такси. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение