Решение № 11302 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2010 г.

Решение № 11302 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Елеонора Георгиева Митова-Хаджийска, Стания Свиленова Кръстева и Димитър Георгиев Александров, всички от гр. София, срещу решение /без дата/ от 16.09.2009 г., постановено по адм. д. № 50/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № 277/19.07.2002 г. на кмета на СО - район "Младост". Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, оставил без разглеждане жалбата на Елеонора Георгиева Митова-Хаджийска срещу Заповед № 277/19.07.2002 г. на кмета на СО - район "Младост", с която на основание чл. 190 ЗУТ, е разрешено прокарването на вменена пътна връзка през имоти пл. № 1385 и пл. № 1277, ж. к. "Горубляне", с ширина 3.50 м и дължина 65 м за осигуряване достъп до блокове № 36 и № 37. За да постанови решението в тази му част, съдът приел, че жалбоподателката Елеонора Митова няма правен интерес да оспорва същата и прекратил по отношение на нея образуваното производство. Със същото решение отхвърлил жалбата на Стания Свиленова Кръстева и Димитър Георгиев Александров, като приел, че заповедта е законосъобразна, отговаряща на материалноправните изисквания изискванията на чл. 190 ЗУТ, като прокараната временна пътна връзка следва предвидената по ЗРП нова улица, както и че е издадена от компетентен орган и че друга възможност не е налице. По отношение на жалбата на Елеонора Георгиева Митова-Хаджийска: Същата има стойност на частна жалба срещу решението, което в частта му за оставяне на жалбата й срещу процесната заповед без разглеждане и прекратяване на производство, има стойност на определение. Същото е законосъобразно. Жалбоподателката не е установила, че има собственически права върху имотите, през които се прокарва пътната връзка или че е собственик на обект в блоковете, за обслужване на които се прокарва. Освен това, обстоятелството, че собственият й имот тангира на предвидената нова улица не й придава това качество, след като уличната регулация е влязла в сила, а не е установено, че временната пътна връзка излиза извън границите на предвидената улица и с оглед на това по никакъв начин не засяга имота й. С оглед изложеното правилно е прието, че по отношение на нея не е налице правен интерес да оспорва заповедта, поради което решението в посочената му част като законосъобразно следва да се остави в сила. По отношение на жалбата на Стания Свиленова Кръстева и Димитър Георгиев Александров: Решението е правилно. Съдът е изяснил въз основа на представените по делото писмени доказателства релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел обосновани и непротиворечащи на закона правни изводи. Безспорно установено е, че процесната пътна връзка /по същество представляваща временен път по смисъла на чл. 190 ЗУТ/ прокарана с процесната заповед следва новопредвидената улица по влязъл в сила регулационен план, без да излиза от границите й, като не се засягат заварени сгради и постройки и съответно декоративни дървета. Позоваването на неконституирани страни, а именно на собствениците на обекти в блокове № 36 и № 37 е неоснователно, тъй като жалбоподателите не могат да се позовават на нарушени чужди процесуални права. Заповедта е издадена от компетентен орган, след предоставяне на пълномощията на кмета на общината на кметовете на райони с Заповед № РД-09-99/17.01.2002 г. С оглед изложеното не са налице основанията на чр. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правните изводи кореспондират на същата и на събрания доказателствен материал, като не е нарушен и материалния и процесуален закон. Обстоятелството, че е отменен протоколът за определяне на обезщетението за собствениците на имотите, пред които е предвидено преминаването на процесната пътна връзка, не води до незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като обезщетението е последица от нея, а не обратното. Ето защо решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК