Решение № 1116 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2020 г.

Решение № 1116 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кръстев и Т. Кръстева, двамата от [населено място], [област], чрез процесуален представител адв. Петров, против решение № 431/31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 261/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Касаторите твърдят неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Считат, че единствено общината е отговорна за незакоността на строежа, което е довело до влошаване на жизнената среда и качеството на живота им. Сочат, че съдът е пропуснал да се произнесе по чл. 149, ал. 3 от ГПК и постановил решението си преди представената по делото защита. Иска се отмяна на решението и уважавана на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът – Община Балчик, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от Община Балчик против определение № 478/05.12.2019 г. постановено по адм. д. № 261/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Иска се отмяна на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по частната жалба - К. Кръстев и Т. Кръстева, считат същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени изцяло предявените от К. Кръстев и Т. Кръстева против Община Балчик, обективно съединени искове за заплащане на сумата от по 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, влошаване на здравословното състояние и разочарования от явно незаконните и тенденциозни актове, действия и бездействия на Община Балчик, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковете до окончателното изплащане на сумите и имуществени вреди в размер на от по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в намаляването на пазарната цена на имота на ищците, в резултат на изградения незаконен строеж на Ц. Сярова и Н. Сяров в съседния имот. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че К. Кръстев е закупил недвижим имот - дворно място 586 кв. м., парцел XIII, кв. 32 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в имота двуетажна масивна сграда, с разгърната застроена площ от 115 кв. м., според Нотариален акт № 14/21.12.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот. С разрешение за строеж № 316/18.12.1996 г. на началник отдел "Териториално развитие и строителство" ("ТРС") при Община Балчик на Кръстев е разрешено изграждането на гараж на границата с парцела на П. Петров, за което Кръстев е получил съгласие, а през 2007 г. му е разрешено да извърши и надстройка на гаража. С разрешение за строеж № 46/13.02.2008 г., издадено от главен архитект на Община Балчик на Ц. Сярова и Н. Сяров е разрешено да се построи пристройка към жилищна сграда, ЗП 84. 00 кв. м., РЗП 336 кв. м. и е открита на 25.06.2009 г. строителната линия на процесния строеж. На 09.10.2009 г. Кръстев подава жалба до кмета на Община Балчик, с която е изискал да бъде извършена проверка при извършването на пристройка към жилищна сграда на Сярови в УПИ ХШ-205, кв. 32, а именно дали са спазени отстоянията спрямо границите на парцела, спазена ли е кота 00, спазени ли са нормативите за кинт, плътнорт и озеленяване и др. С писмо от 16.12.2009 г. кметът на Община Балчик е отговорил на Кръстев, че строежът ще бъде спрян на основание чл. 224 от ЗУТ. Наред с това административният съд е приел, че строежът не е спрян и от страна на ищеца са подадени жалби на 16.03.2010 г., 24.03.2010 г., 01.04.2010 г. до началника на РДНСК Североизточен район. На 27.07.2010 г. Кръстев отново подава жалба до кмета на Община Балчик, с искането да бъде спряно строителството на съседния строеж. До началника на РДНСК е подаден отново сигнал на 02.02.2011 г. Подадени са жалби отново до кмета на Община Балчик на 01.07.2014 г. и на 27.04.2015 г., като последната такава е от дата 13.11.2018 г. Съдът е приел, че липсват доказателства за отговори по посочените жалби. Съдът е посочил в решението си заключенията на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи, както и че по делото са събрани свидетелски показания. От правна страна, административният съд е приел, че определянето на един строеж като незаконен е юридически акт – административен акт съгласно чл. 225а от ЗУТ, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл. 215 ЗУТ, поради което в случая ставало въпрос за юридически актове, а не за бездействия, както се претендирало в исковата молба. Приел е, че дори за част от периода на исковата претенция - от 2008 г. до 26.11.2012 г., отсъства законово основание за търсене на отговорност от кмета и общинската администрация за "бездействие" по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да предприемат действия за премахване на постройката в съседното УПИ. Въз основа на установеното, съдът е преценил за неоснователни възраженията на ищците, че кметът е бездействал. Съдът е посочил, че на обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само претърпените от ищците вреди, а в производството е останало недоказано неблагоприятното изменение в имуществената сфера на ищеца, тъй като липсвало незаконосъобразно бездействие на ответника или негово длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. Според съда, по идентичен начин следва да се прецени и въпроса с претендираните неимуществени вреди. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяването му, съдът е допуснал необоснованост на изводите си. Ищците твърдят вредоносно бездействие на кмета на Община Балчик, във връзка с непроизнасянето му относно подадени жалби за незаконен строеж. От писмените доказателства се установява, че във връзка с незаконното строителство Кръстев още през 2009 г. е подал жалба до Община Балчик. Общината е констатирала, че е налице незаконно строителство, за което ищецът е бил уведомен. С констативен акт от 23.04.2010 г., четири месеца по-късно, длъжностни лица от общината са декларирали, че строежът съответства на издадените строителни книжа. През 2010 г. при извършена проверка от РДНСК - Североизточен район е констатирано, че е налице отклонение от ПУП по отношение на допустимата височина на сградата. До 26.11.2012 г. общината не е била компетентна да премахва незаконните строежи, а такова право са имали органите на ДНСК. С изменението на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г. е създадена разпоредбата на чл. 225а. След изменението компетентен орган по премахване на незаконните строежи от четвърта до шеста категория е кметът на общината. И след 26.11.2012 г. кметът на общината е бил многократно сигнализиран за извършеното незаконно строителство. Следва да се има предвид обаче, че строителните книжа са били одобрени от общината, която е компетентна да се произнесе по искане за одобряването им. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не може да сподели извода на административния съд, че в случая не е налице фактическо бездействие на административния орган, тъй като определянето на един строеж като незаконен е юридически акт - административен акт съгласно чл. 225а от ЗУТ. Незаконното строителство е обективно фактическо състояние, отговарящо на хипотезите, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Като факт от действителността, незаконното строителство може да се установи, както от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, така то може да се види, респективно установи и от други лица. Установяването му от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ по надлежния ред - с констативен акт, е юридическият факт, който се свързва с правомощието на кмета на общината (в хипотезата на чл. 225а ЗУТ) за издаване на заповед за премахването му. Следователно, със заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ не се определя незаконността на един строеж (тя е обективно състояние), а се разпорежда премахването му. Незаконният строеж като факт от обективната действителност облагодетелства извършителите му, но пречи на други лица, като засяга техни права и/или законни интереси. В тези случаи, законът е предвидил намесата на публичните органи, както в защита на законността, която е в обществен интерес, така и в защита на частните интереси на засегнатите от незаконното строителство лица. В случаите, в които компетентните длъжностни лица са сезирани с жалби и сигнали от засегнатите лица, но не изпълнят задълженията си по закон да констатират и отстранят незаконното строителство, е налице фактическо бездействие за предприемане на разписаните от закона положителни действия (част от които са и фактическото издаване на индивидуалния административен акт по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ) от публичните органи в защита на права и интереси на засегнатите лица. Подробни мотиви в тази насока са развити в решението по адм. д. № 1702/2020 г. на Върховния административен съ д, трето отделение. Едва след като формира извод по наличието или не на незаконно строителство за съответната сграда, съдът е следвало да отговори и на въпроса за законосъобразността на предприеманите или не от ответника действия или бездействия, което не е сторил. Изводите за неоснователност на предявените искове са формирани единствено с установения факт, че макар и да има отклонения от проекта, то тези нарушения не водят до незаконосъобразност на строежа и неговото събаряне. В конкретния казус спорния въпрос е свързан с бездействието на общината да извърши проверка по молбите подавани от ищците във връзка с твърдени нарушения по извършвания строеж, които действия са довели до построяване на сградата в отклонение от проекта и дали те обосноват незаконосъобразно бездействие по смисъла на АПК и ЗОДОВ. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. Решението следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. По частната жалба: С определение № 478/05.12.2019 г. постановено по адм. д. № 261/2019 г. Административен съд – Добрич е отхвърлил молбата на Община Балчик за допълване на решение № 431/31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 261/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта за разноските. С оглед изхода на спора на отмяна подлежи и определението, с което искането за допълване на решението в частта му за разноските е оставено без уважение. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение