Решение № 1902 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2019 г.

Решение № 1902 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) срещу решение № 4549 от 1.07.2019 г., постановено по адм. д. № 126/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 36 състав. Релевираните в жалбата и в съдебно заседание от юрисконсулт Ангелова пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което разпореждане № 4506-40-2278 от 14.11.2018 г. да бъде потвърдено. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Лещов от [населено място], в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира последната за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства, наведените от касационния жалбоподател оплаквания и тезата на ответника се приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е разпореждане № 4506-40-2278 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "ГВРС", с което на П. Лещов от [населено място] е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация № 4502-21-188 от 2.02.2018 г. С оспореното решение цитираното разпореждане е било отменено, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е изложил мотиви, че при направената проверка от органите на НОИ на работодателя е установен контакт с управителя на "Денима – 2001" ООД (в несъстоятелност) В. Владов. С нотариално заверена декларация той е декларирал, че не разполага с разплащателни ведомости, трудови договори, заповеди за освобождаване на работници и служители, заповеди за платен и неплатен отпуск, както и друга трудово-правна документация за удостоверяване на осигурителен стаж и доход. Прието е също така, че с декларация от 18.05.2018 г., назначеният от съда синдик Е. Тачева сочи, че не са й предадени ведомости за заплати, както и търговски книги, счетоводна документация или други документи, свързани с дейността на дружеството. Същата посочва, че не е осъществявала контакт с дружеството, както и че справките за изчислените и неизплатени трудови възнаграждения на служителите на дружеството, са изготвени от избран от тях счетоводител въз основа на отразените в трудовите им книжки трудов стаж и доход. Цитираните мотиви възпроизвеждат мотивите към разпореждане № 4506-40-2278 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "ГВРС" и то с неточност относно броя на лицата, получили справки за начислените и неизплатени трудови възнаграждения, които синдика коментира. Не става ясно дали Лещов е от тези пет лица, които са получили справки със соченото съдържание, тъй като това не е отразено в административния акт, както и в мотивите към съдебното решение. Цитираните по-горе мотиви на съда не кореспондират с доказателствата по делото, тъй като данни за тези му изводи не се съдържат по административната преписка, която очевидно е непълна. Казаното се потвърждава и от представените по-късно по искане на съда доказателства относно връчване на административния акт и представената в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника декларация на Лещов от 19.10.2016 г., която е оспорена от цитирания процесуален представител. Ако съдът е ползвал доказателства, съдържащи се по адм. д. № 2915/2018 г. по описа на АССГ, то той не е приобщил това дело към адм. д. № 126/2019 г. Липсва определение в този смисъл и адм. д. № 2915/2018 г. не е приложено. Съдът се е позовал в мотивите си на доказателства, представени от жалбоподателя, находящи се от лист 19 до лист 22, които представляват ксероксни копия от документи, които не са заверени за верността им с оригинала, съгласно изискванията на чл. 183 ГПК. Удостоверението на лист 19 е заверено от Лещов след приключване на устните състезания по делото и в него има дописване на текста относно послужването му пред ТП на НОИ. Освен това в цитираното удостоверение, за което съдът е приел, че има съдържанието на приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, е отразен изплатен, а не неизплатен брутен доход за периода от м. август 2016 г. до м. април 2017 г. В тази връзка е нарушена и нормата на чл. 171, ал. 4 АПК, съгласно която съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Цитираното удостоверение не съдържа данни към кой момент е издадено и не е подписано от управителя на дружеството. В него е посочено, че е изготвено П. Стоилов, за което лице жалбоподателят твърди, че е бил главен счетоводител на "Денима – 2001" ООД. При това съдържание на удостоверението не се установява, че удостоверението е издадено от работодателя по образеца на приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата и че от удостоверението е видно, че на Лещов за посочения период не са изплащани трудови възнаграждения, както неправилно е приел съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър, работодателят е този, който изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение № 1. Представената в съдебно заседание от ответника декларация на Л. от 19.10.2016 г е относима към проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 КТ във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК, чл. 40 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК и е оспорена от процесуалния представител на ответника, но във връзка с нея съдът не е разяснил въпроса как е приключило производството по декларацията, установено ли е по него неизплащане на парични задължения от "Денима – 2001" ООД на жалбоподателя и за какъв период. Предвид изложеното по-горе във връзка с мотивите към разпореждане № 4506-40-2278 от 14.11.2018 г. на Директора на Фонд "ГВРС" се налага изводът, че административният орган не е представил заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, съгласно изискването на чл. 152, ал. 2 АПК. Необходимо е било преписката бъде представена с всички доказателства от момента на подаване на заявление-декларация № 4502-21-188 от 2.02.2018 г., за да бъде установено окончателно какви документи е представил жалбоподателя по повод на твърдението си, че трудовите възнаграждения не са му били изплатени. От своя страна, съдът не е изискал преписката служебно, както го задължава нормата на чл. 152, ал. 4 АПК. Така делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. При последващото разглеждане на делото съдът следва да изпълни и задълженията си по чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК. При условията на чл. 171, ал. 2 АПК, при противоречиви доказателства или липса на данни относно факта заплатени ли са трудовите възнаграждения на Лещов, то съдът може служебно да назначи и вещо лице, което да се запознае с т. д. № 5674/2016 г. по описа на СГС и съдебното производство по несъстоятелност на "Денима – 2001" ООД и да даде заключение налице ли са по него данни за непогасени задължения на дружеството към работниците, какъв е размера им и как са описани тези задължения. Съгласно чл. 608, ал. 1, т. 4 от Търговския закон посоченото дело следва да е източник на подобна информация. Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Ето защо и на основание чл. чл. 222, ал. 2 АПК, след отмяната на съдебния акт делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид неокончателния изход по спора и с оглед на нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият касационен състав не се произнася по претендираните от пълномощника на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,