Решение № 422 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2018 г.

Решение № 422 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. Тодоров 08" от [населено място], обл. Добрич против решение № 103 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 55/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 17-0851-001098 от 16.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Добрич за налагане на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 200 дни", като са му отнети два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Добрич не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че на ЕТ "С. Тодоров 08" е съставен акт установяване на административно нарушение № 0333796/16.12.2017 г. за това, че на 16.12.2017 г. около 09, 45 часа, в [населено място], на [улица] до л. 5 посока[жк], околовръстен път Тодоров е управлявал автомобил "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на едноличния търговец, като след извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 STK6, с фабричен номер ARHJ-0017, е констатирана употреба на наркотично вещество - кокаин. На водача е връчен талон за медицинско изследване за употреба на кокаин. Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ-№ 17-0851-001098 от 16.12.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Добрич, с която на ЕТ "С. Тодоров 08" е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 200 дни с изземване на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и на свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Първоинстанционният съд е счел, че тази фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по административната преписка доказателства - в акта за установяване на административното нарушение се съдържат всички материалноправни предпоставки реализиращи състава на административното нарушение - управление на ППС след употреба на наркотични вещества. Правилно съдът приема, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да бъде основание за отмяна допуснатото процесуално нарушение следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя или да е толкова тежко, че ако не беше допуснато щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. В мотивите на заповедта е посочено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Непосочването на закона, по който се прилага процесната ПАМ, каквито твърдения се съдържат в жалбата, в случая не води до нейната незаконосъобразност, тъй като същият се извежда от фактическите основания, изложени при издаването на акта, както и от акта за установяване на административно нарушение. Издателят на акта е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание за прилагането на ПАМ, като е цитирал относимата правна уредба. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като от данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН, съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на действие на ПАМ. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка срока на действие на наложената мярка, не се оправдава от фактическа страна. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,