Решение № 8427 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12307/2008 г.

Решение № 8427 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12307/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на общински съвет - Самоков и Зоя Христова Георгиева от гр. Самоков против решение № 420 от 17.07.2008 г., постановено по административно дело № 558 по описа за 2007 г. на Административен съд - София област. Релевират оплакване за недопустимост и неправилност , молят за обезсилването му, алтернативно изразяват искане за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областен управител на Софийска област чрез процесуалния си представител оспорва двете касационни жалби като неоснователни и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Мотивира се с валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Касационните жалбоподатели на общински съвет - Самоков и Зоя Христова Георгиев касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Производството пред Административен съд - София област е образувано по оспорването, направено от областен управител на Софийска област на решение № 2322/13.09.2007 г. на общински съвет - Самоков, с което е е дадено съгласие за продажба на недвижим имот, общинска собственост по реда на Наредба № 4 на общинския съвет, на Зоя Христова Георгиева, собственик на законно изградена в имота сграда. Оспорването се основава на обстоятелството, че общинският съвет не е обосновал решението си със съответстващото му правно основание по Закона за общинската собственост и е взето при неизяснен статут на собствеността върху имота. Посочено е, че предходно решение № 2255/30.08.2007 г., с което собствеността на имота е преобразувана от публична общинска в частна общинска, е предмет на съдебен спор, отнесен за решаване пред Административен съд - София област. С решението, първоинстанционният съд, намирайки оспорването за допустимо, е осъществил контрол за законосъобразност като не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е проверил законосъобразността на на акта на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК . Не е приел за основателни възраженията на областния управител, но намерил оспореното решение за незаконосъобразно, като противоречащо на разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, към която препраща нормата на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, доколкото в него не е посочена цената, на която общината продава процесния имот. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Допустимостта на решението произтича от надлежно упражнено право на съдебно производство, с което областният управител на Софийска област разполага по силата на закона - правомощието му да оспорва актовете на общинските съвети, с които се извършва разпореждане с общинско имущество е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от Закон за местното самоуправление и местната администрация. Посочената правна норма не ограничава предмета на контрола за законосъобразност само до административните актове, а обхваща всички решения, т. е. всички актове с юридически характер на общинските съвети. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на общото събрание на Върховния административен съд, с което Административният съд е изцяло съобразено. Не така стои въпросът при обжалване актовете на общинските съвети от лицата и организациите. Правото им да оспорят решенията на общинските съвети изцяло лежи на плоскостта на засегнатия от тях правен интерес като задължително условие за допустимостта на оспорването - чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, вр. чл. 147, ал. 1 от АПК . Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението предвид липсата на посочена цена на имота, при която същият ще бъде продаден при условията на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, вр. чл. 38А от Наредба № 4 на Общински съвет-Самоков. Хипотезата, при която процесният имот се продава на втората касационна жалбоподателка предвижда облекчен режим, изключващ провеждането на търг или конкурс, поради което спазването на реда, посочен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС е императивно изискване. Посочването на цената в решението на общинския съвет е задължително условие за неговата законосъобразност. На първо място поради обстоятелството, че цената е основен елемент от договора за покупко-продажба. На второ място - при гласуваните и приети от общинския съвет условия ще бъде сключен договорът по чл. 38А от Наредба № 4, които, като приети от органа по чл. 8 от ЗОбС, са задължителни за кмета при издаване на заповед по чл. 38Б и за съдържанието на договора. По тази причина, нито заповедта на кмета на общината, нито договорът могат да съдържат нещо различно от приетото в решението на общинския съвет, нито да допълват волята на органа по чл. 8 от закона. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОбС е императивна и не допуска отклонение от правилото разпореждането с общински имоти, без значение от основанието, да се извършва на цени, не по-ниски от пазарните. За прилагане на това правило е предвидена и законова процедура по оценяване - чл. 22, ал. 3 от ЗОбС . Спазването й, като императивно изискване на закона, също е обект на контрол за законосъобразност. В случая, както правилно е посочил в мотивите си съдът, липсват каквито и да било доказателства общинският съвет да е изпълнил процедурата, включваща ред и условия по оценка на имота, извършена от независим лицензиран оценител и определяне на цена, не по-ниска от пазарната. С оглед изложеното, наведените в двете касационни жалби оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, са изцяло неоснователни. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд