Решение № 4780 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2021 г.

Решение № 4780 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. и Е. П., чрез процесуалният им представител - адв. Р., против решение № 1219 от 20.08.2020 г. постановено по адм. дело № 1676/2019 г. на Административен съд Варна, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Общински съвет /ОбС/ - гр. Варна, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е второ по ред, след като с решение № 8718/10.06.2019 г. по адм. дело № 14259/2018 г. на Върховен административен съд първоначално постановеното решение № 1678/9.08.2018 г. по адм. д. № 1105/2017 г. на АС-Варна е отменено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с конкретни указания. С определение № 1062/25.01.2018 г. по адм. д. № 10272/2017 г. на Върховен административен съд е прието, че жалбата на В. В. и Е. П. до АС-Варна обективира искане за обявяване нищожността на Решение № 2405-10, прието с Протокол № 24/23, 24, 30 юни 2010 г. на ОбС-Варна, досежно УПИ XVI-676, кв. 46 по плана на гр. Варна, идентичен на ПИ, с идентификатор 10135.2526.9625, а с определение № 1812/10.07.2019 г. по адм. д. № 1676/2019 г. на АС-Варна и на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ, е определен предмета на спора, в същия смисъл. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата за нищожност на решението на ОбС, в частта за УПИ XVI-676, [жк]на гр. Варна, като неоснователна. С решението на ОбС-Варна, на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ на р-н "Приморски", [жк], гр. Варна, в чийто обхват е и имота на оспорващите. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при наличие на кворум, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗМСМА. Обсъдил е, че при издаване на решението на ОбС-Варна са спазени формата и административно-производствените правила. При преценка за съответствие на оспорения акт с материалния закон - чл. 16, ал. 1 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 61/2007 г./ съдът е извел изводи, че актът не е нищожен, тъй като може да бъде издаден на това основание, с оглед на установеното, че предходните регулационни планове засягащи имота на оспорващите, не са били приложени и че с него се предвиждат разширяване и изграждане на улици, които представляват линейни инженерни мрежи на транспорта - част от техническата инфраструктура, по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. По отношение на констатираните нарушения на чл. 16, ал. 1, 2 и 4 ЗУТ, свързани с по-голямата процентна част на отнета площ от процесния имот-37, 19 %, вместо 25 %, , изработването на ПУП на база ПНИ от 2008 г., вместо на база влязлата в сила КККР, одобрена със заповед от 30.04.2010 г. и липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ предхождащо одобряването на ПУП, съдът е изложил мотиви, че същите обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното решение, но не и извод за нищожност. Освен това е отчел, че ПУП в частта на УПИ XVI-1696-676, кв. 46, съответства на ОУП на гр. Варна от 3.09.2012 г., както и на "Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията " на гр. Варна, одобрени със заповед от 21.09.1999 г. на МРРБ по отношение на устройствената зона и показателите за застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на спора пред решаващия съд е била нищожността на Решение № 2405-10, прието с Протокол № 24/23, 24, 30 юни 2010 г. на ОбС-Варна, в частта на УПИ XVI-676, кв. 46 по плана на гр. Варна. Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правни последици към които е насочен. В случая правилно е прието, че решението на ОбС-Варна не е нищожно, поради това, че е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за нищожност на акта, поради нарушение на материалния закон, обосновано е прието, че нищожност липсва, тъй като е възможно издаването на акт с такова съдържание, на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 61/2007 г./. Настоящият състав споделя този извод на съда, тъй като нищожност на административен акт поради нарушение на материалния закон би имало само в хипотезата, при която актът не може да бъде издаден на посоченото в него правно основание, а също и на никое друго правно основание. Нищожните актове са лишени от законова основа и са правно нетърпими, тъй като са издадени в нарушение на установения правен ред. Настоящият случай не е такъв. По делото е установено, че оспореният акт има за предмет ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, който в частта за УПИ XVI-676, кв. 46, предвижда отнемане на части от имота за разширяване на улица от изток и нова улица от юг, за нужди на общината, които обекти представляват част от техническата инфраструктура - линейни инженерни мрежи на транспорта, по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ за които е допустимо одобряване на ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. От неоспореното заключение на СТЕ е установено, че частичното застроително решение за част от кв. 52, засягащо процесния УПИ XIV-1969 от 2002 г. и План-извадка за регулация и застрояване /ПР3/, от 2004 г. не са приложени. По отношение на предходния регулационен план от 1959 г. за[жк], гр. Варна, в. л. П. е дала заключение, че не може да определи обхвата му, както и дали имота на касаторите попада в него, тъй като графичната част на този РП липсва. По делото липсват годни доказателства, установяващи твърдението на касаторите за приложен ПУП-ПРЗ от 1937 г. и ПУП от 1956 г., засягащ собствения им имот. Не е такова доказателство представената извадка от публикация в ДВ, бр. 128/15.06.1937 г. за обнародване на Заповед № 1681/2.06.1937 г. за одобряване на регулацията на курортно предградие "Лозята", гр. Варна. Видно от съдържанието на обнародвания текст, заповедта се отнася до регулация на улици, площади и места за обща потреба на това курортно предградие, а не касае дворищна регулация на отделни поземлени имота, какъвто е имота им. Не е установена и връзката между този план от 1937 г. и представената скица за УПИ VII-693, кв. 173, издадена през 1956 г. Върху скицата липсва отразяване за имота от кой план е. По отношение наличието на регулационен план от 1956 г., включващ имота на касаторите не са представени, а и пред настоящата инстанция не се представят писмени доказателства. При липсата на доказателства за предходни, преди 2002 г., регулационни планове, с обхват имота на касаторите, които да са били приложени на място, следват изводите, които е направил решаващият съд, въз основа на неоспореното заключение на в. л. П., а именно, че към датата на одобряване на оспорения ПУП-ПРЗ, УПИ XVI, кв. 46 по плана на[жк], гр. Варна попада в територия с неприложена регулация. От изложеното следва, че е било допустимо изработването и одобряването на проект за ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, за[жк], гр. Варна, засягащ имота на касаторите. Това обосновава извод за валидност, а не нищожност на оспорения акт. При правилно приложение на закона са и другите изводи на съда, относно допуснатите нарушения на чл. 16, ал. 1, 2 и 4 ЗУТ. Нарушенията са по отношение на: отнетата в повече площ от процесния имот - 37, 19 %, вместо до 25 %; изработване на плана на база ПНИ от 2008 г., вместо на база КККР на гр. Варна, [жк] от 30.04.2010 г.; и отсъствие на пазарна оценка от комисията по чл. 210 ЗУТ, предхождаща одобряването на ПУП; Настоящият състав споделя изводите на съда, че тези нарушения представляват основания за отмяна на решението на ОбС-Варна, като незаконосъобразно, но не са основания за нищожност. При отсъствие на основания за нищожност на оспорения акт, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение