Решение № 1303 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2017 г.

Решение № 1303 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Г. от град М., подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. Г., срещу решение № 235 от 08 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 511/2016 г. по описа на Административен съд М. в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № 1843/26 септември 2016 г. на кмета на община М.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община М. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд М. е образувано по жалба на Ц. И. Г. срещу заповед № 1843/26 септември 2016 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 194, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на Ц. И. Г., собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.26.719 по кадастралната карта на град М., местност "Пръчов дол", землището на град М., е наредено да осигури свободен достъп на М. П. М. - главен експерт контрол по строителството при общинска администрация гр. М. в описания по-горе имот за извършване на проверка на строежи на допълващо застрояване, изградени в същия поземлен имот. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че в общинска администрация М. е постъпила жалба относно съмнения за съществуването на незаконно строителство на допълващо застрояване в поземления имот, собственост на касатора. Въз основа на това, кметът на община М. е изпратил съобщение до собственика на имота - Ц. Г., за предоставяне на достъп на служител по контрол на строителството от общинска администрация гр. М. за извършване на проверка. Съобщението се е върнало с отбелязване непотърсено, поради което кметът на общината е пристъпил към издаването на процесната заповед. При тези данни, правилен и обоснован се явява изводът на съда, че спрямо обжалвания административен акт не са налице основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Доколкото за конкретната хипотеза липсва законово предписание, заповедта следва да е издадена от кмета на общината, както е и в настоящия случай. Същата се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ свободен достъп е правото на определено лице или лица да ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. В настоящия случай, заповедта, с която кметът на общината е наредил на касатора да осигури свободен достъп до имота му на лице от общинската администрация по контрол на строителството, е мотивирана с наличието на данни относно извършено незаконно строителство в имота. Оплакването, направено и в касационната жалба, че такава проверка е възможна само въз основа на документи правилно е прието за неоснователно от първоинстанционния съд. Още повече, че в случай на незаконно строителство следва да се прецени на място отговаря ли изграденото на наличните строителни книжа ако такива са налице. Обосновани са изводите, че с нормата на чл. 194 от ЗУТ е въведено императивно задължение за адресата на заповедта да осигури свободен достъп до имот с оглед определени цели. Последните са подробно изброени в процесната заповед, поради което същата се явява мотивирана и обоснована от фактическа и правна страна, а наведеното в касационната жалба оплакване в обратен смисъл - неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на съда, че макар в оспорената заповед да е посочено като цифрово основание чл. 194, ал. 3 от ЗУТ, то от мотивната и разпоредителната й част е видно, че става въпрос за заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, с която се определя на оспорващия да предостави доброволно достъп за извършване на проверка относно наличието или не на незаконно строителство. В заповедта изрично е посочено, че при неизпълнение на това разпореждане ще се премине към предприемане на принудителни действия, какъвто е характерът на акта по ал. 3 от цитираната разпоредба. Останалите наведени в касационната жалба оплаквания не касаят законосъобразността на обжалвания съдебен акт или на административния акт, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,