Решение № 2205 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2018 г.

Решение № 2205 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2018 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Танева, в качеството й на ЕТ "Г. Танева- М. Танева", със седалище в [населено място], [община], [област], против решение № 559 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 212/2017 г. от Административен съд-Благоевград. С него съдът е отхвърлил оспорването на касаторката в настоящото производство срещу бездействието (неизвършването на фактически действия), произтичащи от закона, от служителите на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград (ОД на ДФЗ-Благоевград) по входиране на заявлението; неоказване на необходимата помощ при попълването му; неуказване за констатирани в същото нередовности; и недаването на подходящ срок за отстраняването им; и за осъждането на ответника – ОД на ДФЗ-Благоевград да извърши посочените действия по прием на заявлението в определен от съда срок. Със същото решение касаторката в настоящото производство е осъдена да заплати на ОД на ДФЗ-Благоевград разноски в размер на 200 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се ревелират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторката твърди, че съдът не е установил обективно фактическите обстоятелства по делото; неправилно съдът приел, че служителите на териториалната структура на ДФЗ не били длъжни да извършват по закон техните задължения по входиране на заявлението за подпомагане, независимо от това дали заявлението е редовно или не. Касаторката се позовава на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като цитира само определена част от нормата, тази която е в подкрепа на защитната й теза. Твърди, че неправилно съдът възприел, че Наредба № 5 от 27.02.2009 г. била неприложима, без да обосновава това си твърдение. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение. Ответната страна по касация-директорът на ОД на ДФЗ-Благоевград, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Д. Христова, е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави касационната жалба без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Излага мотиви, в които противопоставя възражения на твърденията в касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба, подадена от М. Танева, в качеството й на едноличен търговец, против бездействието (неизвършване на фактически действия), произтичащи от закона, от служителите на ОД на ДФЗ-Благоевград, по входиране на заявлението; неоказване на необходимата помощ при попълване на заявлението; неуказване на констатираните в същото нередовности; и недаването на подходящ срок за отстраняване на нередовностите. Петитума на жалбата, след отстраняване на нередовността й е: съдът да осъди ответника да извърши необходимите действия по прием на заявлението в определен от съда срок. По така заявения предмет на оспорване и петитум съдът е приел, че производството е по реда на чл. 257 във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК. Разгледал е жалбата по същество и е преценил, че тя неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този правен резултат, съдът е обсъдил фактите по спора относно определеният със заповед прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. министърът на земеделието, храните и горите е определил прием на заявления за подпомагане по тази мярка от 26.10.2016 г. до 7.12.2016 г. Пълномощникът на жалбоподателката се е явил в ОД на ДФЗ-Благоевград на 7.12.2016 г., но поради голямото струпване на желаещи да подадат заявления по тази мярка, с протокол е бил отложен приема на заявлението. По искане на пълномощника приема е бил насрочен за следващия ден – 8.12.2016 г. На този ден пълномощникът на едноличния търговец не се явил. Въпреки липсата на задължение за това, служител на областната дирекция се е свързал с него по телефона. От проведения разговор се е установило, че пълномощникът ще се яви на следващия ден – 9.12.2016 г. При явяването си и подаване на заявлението, същото е било непълно, като към него не са били приложени част от документите, изискуеми по Приложение № 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 9". Резултатите от подаденото заявление и приложенията към него са били отразени в Контролен лист № 1, екземпляр от който е бил връчен на пълномощника на едноличния търговец и подписан от него, без възражения и забележки. Съдът е установил всичките седем на брой липсващи документи, изисквани според приложението. Това фактическо установяване е било потвърдено и от показанията на разпитания свидетел К. Боздев – служител в ОД на ДФЗ-Благоевград, който е един от експертите, съставили Контролния лист. Така установеното от фактическа страна съдът е съпоставил с материалното право – чл. 36, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 9, които е анализирал. Въз основа на това е извел правни изводи, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3 от Наредба № 9, като не е налице и възможност за приложението на ал. 4. Длъжностното лице, попълнило Контролен лист № 1, в който е отбелязало липсващите документи, правилно не е приело заявлението за подпомагане по посочената мярка, с а с връчването на препис от него на пълномощника на заявителката е приключило и действието по приема на заявлението. По така изложените съображения съдът е приел, че оспорването е неоснователно, поради което го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Според чл. 257 АПК предмет на защита е задължението на административния орган да извърши дължимите по закон действия. На бездействието на административния орган трябва да съответства нормативно установено правомощие за действие, което той не извършва. На установеното от нормативния акт правомощие трябва да съответства субективното право на гражданин или организация да иска извършването на нормативно установеното действие от страна на административния орган. Тези два елемента правомощие на административен орган и субективно право са елементите на административно правоотношение. Необходимо е да има административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да се реализира директно, по силата на правната норма, чрез съответстващото му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт. В конкретния случай пълномощникът на М. Танева е подал заявлението за подпомагане, като към него не е приложил документите, указани в Приложение № 10 към чл. 36, ал. 1 от Наредба № 9. Длъжностното лице по чл. 36, ал. 3 е установило липсващите документи по приложението, които е отбелязало в контролния лист, препис от който е връчен на пълномощника. В ал. 4 на същата норма е предоставена възможност за прием на заявление и без липсващи документи, но при следната хипотеза: заявлението за подпомагане може да бъде прието и при липса и/или нередовност, но само когато те се отнасят за документи, издавани от други държавни и/или общински органи и институции, за които кандидатът представи писмени доказателства, че е направил искане за издаване от съответния орган. Кандидатът подписва декларация, че е запознат с липсите и нередовностите и поема задължение да представи издадените въз основа на искането документи най-късно в срока по чл. 37, ал. 3, като писмено посочва мотивите и забележките си. Тази хипотеза не е била налице, с оглед на установените липсващи документи от Приложение № 10. В касационната жалба некоректно се цитира само част от разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от Наредба № 9, като по този начин касаторката обосновава защитната си теза. Това не прави възражението й основателно, а напротив. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е установил фактите по спора. Съдът е описал подробно и прецизно фактическата обстановка и въпреки дадените от него указания за разпределението на доказателствената тежест, М. Танева не е посочила нито едно доказателствено средство в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата. Неоснователни са доводите за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Те не са обоснован и мотивиран, поради което не следва да се обсъждат. В касационната жалба неоснователно се твърди, че са приложими разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 1 от нея са изброени изчерпателно мерките и схемите, по които тази наредба се прилага. Подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства" не попада в обхвата на тази наредба, от което следва, че тя не е приложима за тази мярка. Правоотношенията по посочената мярка се уреждат от Наредба № 9, която е специална за тази мярка и изключва приложението на Наредба № 5. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според чл. 144 АПК и на основание чл. 34 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 150 лв., което М. Тенева ще следва да заплати на ОД на ДФЗ-Благоевград. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение