Решение № 13624 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2017 г.

Решение № 13624 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 412 от 21.12.2016 г., постановено от Административния съд в - Хасково по адм. д. № 243/2016 година в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на К. Ванчев обезщетение в размер на 1200 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.06.2009 г. до 15.12.2010 г. и в периода от 14.12.2011 г. до 8.06.2012 г. ведно със законната лихва върху него, считано от 30.05.2016 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът – К. Ванчев изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По същество същата е частично основателна по следните съображения: Пред Административен съд – Хасково е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който К. Ванчев е поискал ГДИН да бъде осъдена да му заплати сумата от 6000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди през времето, в което е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място]. В хода на съдебното дирене е определен периода, за който се търси обезщетяване, а именно за времето през което лицето се е намирало единствено и само в Затвора – [населено място], а не в затворнически общежития. Съдът е уважил иска за посочения период приемайки за доказано, че всички затворници в Затвора - [населено място] са били заключвани в килиите, неразполагащи със санитарен възел и течаща вода за времето от 20. 00 часа до отключването им в 06. 00 часа на следващата сутрин. Изключение в това отношение не са правили и помещенията, в които е пребивавал Ванчев, а именно килии с № 23 и № 32. Съдът е направил извод, че половината от денонощието настанените в посочените килии, в това число и ищецът не са имали достъп до течаща вода и тоалетна, като физиологичните им нужди са били извършвани в кофи в самата килия, в присъствието на останалите затворници. Съдът е приел, че тези действия и бездействия на администрацията на Затвора - [населено място] представляват нарушение на чл. 43, ал. 2 до ал. 4 от ЗИНЗС и доразвити разпоредби в ППЗИНЗС. Съдът се е позовал и на решение на ЕСПЧ по делото Шахънов и Нешков, Йовчев против България в което е прието, че недостатъчната жилищна площ и липсата на свободен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото време на денонощието, представляват условия на задържане, които поставят лицето в унизително положение, което е изрично забранено с нормата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Административният съд е приел и наличието на причинна връзка между поведението и бездействието на администрацията на затвора и неимуществените вреди, причинени на ищеца. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обосновани и верни изводите на съда относно основателността на исковата претенция. С оглед наличните данни по делото, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за наличието на всички елементи от фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, даващи възможност за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Безспорно е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, свързано с непривеждане на затворническите помещения в състояние, отговарящо на изискванията на КЗПЧОС, като част от вътрешното право на страната. Помещенията, в които е пребивавало изтърпяващото наказание "лишаване от свобода" лице в конкретизирания в исковата молба период, са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не е била осигурена полагащата се по силата на закона минимална жилищна площ и нормални хигиенни условия. Твърденията на ответника по предявения иск, че не са налице реално претърпени от ищеца вреди са неоснователни. В следствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, лицето е търпяло негативни усещания и преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото му достойнство, физически и емоционален дискомфорт. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно е прието, че са за лицето са настъпили неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и принудата поради това, да облекчава физиологичните си нужди през този период в кофа в килията са условия, които сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил поставен в унизително положение и е изпитвал неудобство и притеснения надхвърлящи неизбежните при изтърпяване на този вид наказание. Неоснователно е оплакването на касатора за недоказаност на условията в затворническото общежитие, които са преценени от съда като, унижаващи човешкото достойнство. Изводите на съда се подкрепят от показанията на разпитаният по делото свидетел А. Еврейнов, както и от представената по делото информация от писма на Началника на Затвора, справки и други. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговия размер. След преценка на събраните по делото доказателства, свързани с вида, интензитета и продължителността на търпения от Ванчев дискомфорт, настоящата съдебна инстанция преценява размера на присъденото обезщетение като необосновано завишен. Установено е, че ищецът не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена за сън. Предвид липсата на характерната за светлата част от денонощието интензивна дейност, в общия случай, в тази част от денонощието намаляват и потребностите от санитарен възел и течаща вода. По делото не са налице данни за повишена, предвид специфики във физиологичното състояние нужда при ищеца от облекчаване на физиологични потребности през тази част от денонощието, поради което следва да се има предвид обстоятелството, че липсват доказателства дори твърдения, че лицето е имало нужда от ползване на предоставената за тоалетни нужди в килията кофа еженощно. Въпреки това не може и не следва да се изключва възможността за изпитване на чувство за притеснение от евентуална необходимост от ползването им пред останалите пребиваващи в килията лишени от свобода. При тези обстоятелства, първоинстанционния съдебен състав е определили обезщетение в завишен размер, който не може да се квалифицира като "справедлив" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не е взел предвид сравнително ограниченото по време въздействие на негативните усещания върху психиката на Вачев и цялостния ефект върху неговата личност. Ищеца не е представил доказателства за евентуално трайно и драстично въздействие на условията, в които е пребивавал в мястото за лишаване от свобода върху психиката му, което от своя страна да доведе до възможност за присъждане на по – голямо обезщетение. Размера на обезщетението следва да се съобрази както с практиката на националните съдилища, така и с практиката на ЕСПЧ. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1200 лв. на 600 лв., а за разликата до 1200 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на производството претенцията на Ванчев за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, трето отделение,