Решение № 208 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2010 г.

Решение № 208 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 303 сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 52489/13.10.2008 г. от И. Й. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на влязло в сила на 24.08.2006 г. въззивно решение на Софийски градски съд, IV Д състав № 141/25.04.2006 г., постановено по гр. д. № 829/2005 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 27 състав от 2004 г. по гр. д. № 832/2003 г., с което И. Й. З. е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Й. А. З. сумата 6 000.00 лв. - обезщетение за ползване на апартамент за периода от 24.01.1998 г. до 21.01.2003 г., ведно със законна лихва, считано от 23.04.2003 г. до 5.04.2004 г. вкл. върху сума от 3 000.00 лв. и от 6.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата от 6 000.00 лв. и разноски по делото в размер на 460.00 лв. С молбата се поддържа, че основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС-IV Д състав е решение № 646/29.07.2008 г. на ВКС, I г. о., постановено по гр. д. № 2694/2007 г., /оставено е в сила въззивно решение на СГС-IV А състав, постановено по гр. д. № 5289/2002 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ГО, 53 състав от 12.06.2002 г., постановено по гр. д. № 4527/2000 г./, с което решение на Върховния касационен съд окончателно е решен вещноправния спор между страните относно собствеността върху процесния апартамент с признати права по 1/2 идеална част за всяка една от страните по делото. Влязлото в сила решение на ВКС, I г. о. № 646/29.07.2008 г. по гр. д. № 829/2005 г. според молителя е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и ново писмено доказателство, което не е могло да му бъде известно преди то да влезе в сила. Моли да се отмени атакуваното влязло в сила съдебно решение и делото да се върне на компетентния съд за ново разглеждане от друг състав. Прилага към молбата документи в подкрепа на изложеното. За ответника по молбата Й. А. З. молбата за отмяна е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмена защита от особен представител адвокат П. К., назначен съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от заинтересована страна срещу влязъл в сила съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което е основана молбата, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, в резултат на което е постановено неправилно съдебно решение. По смисъла на т. 1 се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след влизане на решението в сила, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Новото обстоятелство трябва да е от съществено значение за делото в смисъл, че трябва може да доведе до промяна в съдържанието на решението, в постановения правен резултат. Конкретният случай не е такъв. Макар и постановено по дело, проведено между същите страни, влязлото в сила на 29.07.2008 г. съдебно решение на Върховния касационен съд, I г. о. № 646/29.07.2008 г. по гр. д. № 2694/2007 г., на което е основана молбата за отмяна, не съставлява ново доказателство, установяващо ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като не е от съществено значение за изхода на спора между страните, предмет на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. С решението на касационната инстанция е оставено в сила въззивно решение на Софийски градски съд от 18.01.2007 г., постановено по гр. д. № 5289/2002 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 13.06.2002 г. по гр. д. № 4527/2000 г., с което по иск предявен от ответника по молбата за отмяна Й. А. З. срещу молителя И. Й. З. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл. е намалено завещателно разпореждане, извършено от А. Й. З. в полза на И. Й. З. до размер на 1/2 идеална част от процесния апартамент и е възстановена собствеността на Й. А. З. върху 1/2 идеална част от апартамента. Решението е постановено по конститутивен иск и постановената правна промяна има действие занапред. При това положение, влязлото в сила съдебно решение, на което е основана молбата за отмяна не би могло да има съществено значение за спора между страните, предмет на приключилото с влязло в сила съдебно решение производство по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто процесен период /от 24.01.1998 г. до 21.01.2003 г./ предхожда влизането в сила на постановеното по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл. влязло в сила съдебно решение. Ето защо молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати възнаграждение за участието в настоящото производство на особен представител на ответника по молбата, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат П. К. в размер на 350 лв. съгласно чл. 25 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ, бр. 2/9.01.2009 г./. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение