Решение № 923 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2010 г.

Решение № 923 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от РУ "Полиция", - Костинброд при Областна дирекция на МВР - София чрез процесуалния представител юриск. Иванова против решение № 417 от 26.05.2009 г., постановено по адм. д № 196/2010 г. на Административен съд - София-област, с което е отменена заповед № 465/17.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР - Костинброд за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, на Соня Николова Младенова - началник група "ОП", категория "В". Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че неправилно е прието, от съда че липсата на заповед за образуване на дисциплинарното производство е накърнило правото на защита на служителя и че нарушението не е доказано. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че смесването на двете функции не води до нарушаване на правото на защита на ответника и затова не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 417/26.05.2010 г., постановено по адм. дело № 196/2010 г. на Административен съд - София - област, е уважена жалбата на Младенова, против заповед № 465/17.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР гр. Костинброд с която и е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, но при нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел още, че ответницата по касационната жалба е наказана за това че не е упражнила контрол върху поведението на подчинените си без подробно да се изясни в какво се изразява неупражнения контрол. Не е спазено императивното изискване на закона, дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Констатирано е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и това е формирало извода на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, като обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са посочени точно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение от жалбоподателката и ответник по касация. Не е ясно с кои свои действия или бездействия същата е нарушила разпоредби от Закона за МВР и Правилника за прилагането му, като е посочено само за "неупражняване контрол над подчинени". В заповедта е посочено, че около 03.00 ч. и 03.30 ч. в Оперативната дежурна част на Областната дирекция на МВР са получени два анонимни сигнала за униформен служител да употребява алкохол, а жалбоподателката е извършила и е отразила резултата в книгата за патрулно-постова дейност в 23.50 ч., като не е констатирала пропуски и се е прибрала в дома си. Законосъобразно съдът е приел, че по делото не се установява по безспорен начин жалбоподателката да е извършила вмененото й нарушение посочено в чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР, за което е наложено дисциплинарното наказание. За обжалваното решение, както се посочи не се обективира наличие на касационни основания за отмяна от претендираните с жалбата, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при допуснати нарушения процедура по извършената проверка на случая като не са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите не са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която да са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че отразеното в заповедта не може да се установи допуснато дисциплинарно нарушение и в какво се изразява. Общото посочването на "не упражнен контрол върху подчинени" не е достатъчно за да се приеме че е налице дисциплинарно нарушение за което следва да се носи отговорност. Предвид гореизложеното, правилен и обоснован е направеният от съда извод, че при издаването на заповедта не са съобразени, както административнопроизводствените правила, така и приложимия материален закон и неговата цел. По изложените съображения съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение