Решение № 9963 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2014 г.

Решение № 9963 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бургасцвет - Баев" ЕООД срещу Решение № 1444 от 3.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2421 от 2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 021300238/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 265/2.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства в своята съвкупност установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си сочи релевантна практика на СЕС и излага подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с ревизионния акт и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 021300238/4.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 265/2.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Бургасцвет Баев" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. периоди м. 10. - м. 12.2009 г., м. 04 - м. 07., м. 08. - м. 12. 2010 г., м. 08 - м. 10 и м. 11. 2011 г. в общ размер от 130 488. 25 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното: С оспорения РА органът по приходите е отказал признаване на право на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактури, издадени от "Еско 79" ЕООД, гр. Пловдив, "Проект Инженеринг 2009" ЕООД - с. Владая, област София, "Макс Инженеринг 09" ЕООД, гр. София, "Вия Къмпъни 9" ЕООД - гр. София, "Интерстрой 99" ЕООД - гр. София, "Д и М Голд Груп" ЕООД - гр. София, "Строй Инвест 12" ЕООД, гр. София, "Универсал Консулт 10" ЕООД - гр. Лом, "Транс Логистик 5202" ЕООД - гр. София, "Лукс Интернешанал" ЕООД - гр. Самоков, "Строй Корект 2011" ЕООД - с. Мусачево и "Дизайн Консулт 11" ЕООД - гр. Лом. Относно фактурите, издадени от "Проект Инженеринг 2009" ЕООД, обективиращи доставки на раундъп, NPK 20% азот х 20% фосфор х 20% калий и направа на ел. инсталация решаващият състав е описал ангажираните доказателства и е приел, че съвкупният им анализ не установява реалното изпълнение на сделките. Посочил е, че представеният договор за изработка от 21.09.2009 г. между страните и издадената фактура не носи информация за процесите на изпълнение на услугата, за индивидуализацията на обекта, подлежащ на електрифициране и за приемане на строежа. Спрямо фактурите, издадени от "Макс Инженеринг 09" ЕООД, с предмет-монтажни работи с кран; услуга с вишка; превоз на едроразмерна растителност; изкопни и подравнителни работи с багер; превоз на едроразмерна растителност и разсади; торопочвена смес и течна тор за цветя, декоративни храсти; транспорт на растителност, сезонно почистване и прибиране на палми съдът е приел, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Възприемайки доводите на органа по приходите, решаващият състав е достигнал до заключението, че не е доказано действителното престиране на услугите при липсата на яснота и конкретика относно техния предмет и обект. По идентични съображения съдът е приел за неустановено реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Вия Къмпъни 9" ЕООД, с предмет - направа на ВиК инсталация, обект гр. Бургас, к-с "Изгрев"; боядисване на тръби в оранжерия; прибиране на палми; доставка на раундъп, NPK 20% азот х 20% фосфор х 20% калий и течна тор за цветя "LAKSIFERT" и торопочвена смес и течна тор за цветя "LAKSIFERT". За фактурите, издадени от "Интерстрой 99" ЕООД, с предмет - стъкло, монтаж на стъкла; на фибро мрежа, алуминиев ъгъл и алуминиев ъгъл с мрежа; гипсова шпакловка и фибран топлоизолация, минерална вата и фибран; тротоарни плочки (доставка и монтаж), цимент, филц и пясък решаващият състав е счел, че ангажираните доказателства не установяват главно и пълно реалното осъществяване на спорните доставки. Относно фактурите от "Д и М Голд Груп" ЕООД, с предмет - препарати за растителна защита и декоративна растителност съдът е приел, че от изявленията в представените приемо - предавателни протоколи не би могъл да се направи извод, че стоките са транслирани в патримониума на ревизираното дружество. Досежно фактурите, издадени от "Строй Инвест 12" ЕООД, с предмет - алуминиева и PVC дограма (доставка и монтаж); стъкла (демонтаж и монтаж); фракция и чакъл; стъкла (демонтаж и монтаж) и коляно, коляно холендер, муфа, преход и кран решаващият състав е достигнал до извода, че събраните доказателства не обосновават с необходимата степен на вероятност заключението, че спорните доставки са реално извършени. Посочил е, че не е установена разполагаемостта на стоките при доставчика, начинът и средството за тяхното транспортиране, както и влагането им за оферираното озеленяване на стадион "Черноморец". Спрямо фактурите, издадени от "Транс Логистик 5202" ЕООД, с предмет - декоративна растителност; оборудване за напоителна система; храсти и декоративна растителност съдът счел за неустановена материалната обезпеченост на доставчика, транспортирането на стоките и последващото им съхранение след неприемането на офертите, в резултат на което е достигнал до извод, че спорните доставки не са реално извършени. Същото заключение е формирано и спрямо доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Лукс Интернешанал" ЕООД и "Строй Корект 2011" ЕООД. То е обосновано с препращане към мотивите, относими към предходните доставчици. За фактурите, издадени от "Дизайн Консулт 11" ЕООД, с предмет - комбинирани торове; декоративна растителност и посадъчен материал съдът е приел, че съвкупният анализ на събраните доказателства не установяват реалното осъществяване на доставките. Посочил е, че липсват доказателства за реално транспортиране, за престирането на декоративната растителност и за последващо договаряне по представените оферти и тяхното изпълнение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Независимо, че в мотивите на съдебния акт е разграничено безспорното от спорното между страните, то в хода на производството решаващият състав не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои релевантни за делото обстоятелства те не сочат доказателства. Същевременно, при изследването на реалността на спорните доставки съдът не е дефинирал отделните изискуеми елементи за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, а само е изброил представените относими доказателства без да ги обсъди в тяхната взаимовръзка. По отношение на преобладаващата част от доставките изложените общи мотиви препращат към посоченото за фактурите от други доставчици, без да са формирани конкретни фактически изводи кои релевантни факти и обстоятелства съдът приема за установени или недоказани. В резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а по аргумент от чл. 220 АПК това препятства настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка за правилно приложение на материалния закон и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди ангажираните доказателства съобразно тяхната относимост, доказателствената им сила и във взаимовръзка едно с друго, в резултат на което да изложи конкретни фактически изводи, които обосновават заключението му за реалност или неосъщественост на всяка спорна доставка поотделно. В този контекст следва да се съобразят тълкуванията в решенията на СЕС по дела С- 324/11 и С - 18/13 г., а по отношение на фактурите, чийто предмет не е достатъчно ясен да се вземе предвид, че неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е самостоятелно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане - Решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012 г. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение