Решение № 5194 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 1666/05.10.2022г., постановено по адм. дело 840/2022г. на Административен съд Пловдив в частта, в която по жалба на " Т. Европа ЕООД е изменен РА Р-16001621003744-091-001/19.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в същата част с решение 115/17.03.2022г. на директора на посочената дирекция за установени задължения за корпоративен данък за 2016г. главница за сумата над 11 082.59лв. до пълния размер от 29 496.51лв. и лихви за над сумата 5 403.20лв. до пълния размер от 12 373.14лв. Касаторът твърди, че решението в изменителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че правилно АС Пловдив е приел че са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличие на предпоставките на ал. 1, т. 3 и т. 4 от с.з. Твърди се, че правилно в РА данъчния финансов резултат за 2016г. е определен като разликата между установените от ревизията общо приходи и общо разходи, което е възприето и от съда, но неправилно последния е базирал своите изводи на ССЕ по отношение изчисления среден процент надценка на продадените стоки като е приет такъв в размер на 23.37%, а не този посочен в РА в размер на 37.3%. Предмета на фактурите за продажба касае бебешки дрехи, колани, блузи, халати за баня, покривки за легло, панталони и др. стоки от подобен вид, като за да се определи средния процент надценка при продажбата на тези стоки са взети данни от по-вече търговски дружества, а не както в.л. е ползвало средната надценка на този вид стоки по тарифните кодове с идентични стоки получени от митницата. По подробно наведени в касационната жалба доводи моли съда да отмени оспореното решение на АССГ и да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. Европа ЕООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на АС Пловдив в оспорваната му част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на АС Пловдив в оспорената му част е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е установил следноте факти: За ревезирания период 2016г., РЛ Т. Европа ЕООД е осъществявало търговия на едро с внесени от Р. Турция стоки за широко потребление дрехи, кожени изделия, спални принадлежности, халати за баня, чехли, шивашки материали и др. подобни. След отправено запитване от данъчните органи по реда на чл. 25 от СИДДО между Р. България и Р. Турция е установено основание за корекция на счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016г. по отношение доставки от турски дружества посочени в РА декларирания износ е фиктивен, а издадените документи проформа фактури са фалшиви. Установено е, че тези фактури са намерили отражение по дебита на сметка 304 Стоки в съответния месец. Стоките са обект на последваща реализация, като сметка 304 Стоки в началото на 2016г., е с нулево салдо, а в края с такова в размер на 3 210.74лв. Ревизиращия орган е оспорил, че именно турските дружества са доставчици на стоките, като не е оспорено придобиването на тези стоки и тяхната последваща реализация, а само изписаната отчетна стойност. Прието е, че стоките са реализирани по цени с обичайна средна надценка за подобна дейност в среден размер от 37.3%, за разлика от този който е използван от РЛ в размер на 16.42%. В РА е прието, че данъчния финансов резултат за 2016г., се определя като разлика между установените от ревизията общо приходи от 2 600 010.03лв. и установените от ревизията общо разходи от 2 212 348.87лв. и е формирана данъчна основа за 2016г. в размер на 387 661.16лв. и е определено допълнително задължение за внасяне в размер на 29 496.51лв. главница и съответни лихви, с оглед внесения данък от 9 269.60лв. АС Пловдив е приел за правилни изводите на данъчния орган относно провеждането на ревизията по особения ред предвиден в чл. 122 от ДОПК, поради наличието на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Приети са за правилни изводите и подхода на данъчните органи, но не и относно определения процент на надценката. В тази връзка АС Пловдив е кредитирал заключението на ССЕ, според което средния процент надценка следва да е в размер на 23.3%, като в.л. е извършило справка в ТД Митница Пловдив за дружества които през 2016г., са внасяли стоки със същите митнически кодове. С оглед заключението на приетата и кредитира от съда ССЕ е установено, че полагащата се отчетна стойност на продадените от РЛ през 2016г. стоки ще е 2 123 656.29лв. и съответно данъчната основа ще е 203 521.91лв., дължимия корпоративен данък е 20 352.19лв., и при внесен в размер на 9 269.60лв., то допълнителните задължения ще са в размер на 11 082.59лв., вместо определените от 29 496.51лв. и лихвите за забава ще са в размер на 5 403.20лв. Предвид горното оспорения РА е изменен, като са намалени допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2016г. и лихвите за забава, предвид заключението на ССЕ. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. За да се извърши ревизия по особения ред по несъмнен начин приходните органи следва да установят наличие на обстоятелство(а) по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което тежестта на доказване пада върху тях. В процесния случай ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК и въз основа на това е определен за довнасяне корпоративен данък за 2016г., като ревизионният акт в тази му част първоинстанционният съд е отменил частично. Правилно съдът е установил фактическата обстановка по делото, от която се установява, че приходните органи са изисквали счетоводни документи от ревизираното дружество, касаещи внесените стоки от турските дружества, които не са били представени, както и,че е установено по безспорен начин, че тези дружества са издавали на РЛ само фиктивно фактури и стопанските операции по тях са единствено документално оформени без реално да са придобити описаните в тях стоки. При тези данни правилно АС Пловдив е приел, че ревизията е извършена по особения ред, предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 използване в счетоводството на РЛ на неистински или на документи с невярно съдържание и по т. 4 не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСЧ. Безспорно е установено, че е налице реализиране на стоки от страна на РЛ за процесния период. Спора е относно определения процент надценка по който са реализирани стоките. Данъчния орган е приел, че той трябва да е в размер на 37.3% като е извършил съпоставка с 16 дружества извършващи продажба на подобни стоки в област Пловдив. По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в акта, по извършена ревизия по особения ред, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са подкрепени с доказателства. В конкретния случай наличието на основанията по т. 3 и т. 4 от посочената разпоредба са установени и те не се оспорват от РЛ, като тежестта за опровергаване изводите на ревизиращите органи пада върху жалбоподателят т.е. последния трябва да докаже със съответните допустими доказателствени средства, че не дължи допълнителен данък за 2016г. респек., че макар и да дължи то той не е в размера определен от данъчния орган. За тази цел е била допусната и ССЕ, която в заключението си, възприето от решаващия съд при постановяване на акта му, сочи, че процента надценка който е следвало да се използва е в размер на 23.37% т.е. опровергани са констатациите в РА. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че следва да се приложи посочения от в.л. процент на надценка, а не този използван от ревизиращия орган, тъй като в.л. се е съобразило както с конкретните стоки обект на последващи реализации, така и с търговците които извършват сделки с подобен вид стоки. Правилно в.л. за целта е използвало тарифните кодове на сходни, идентични стоки внасяни от Р. Турция за ревизирания период, тъй като по този начин се конкретизират в по-пълна степен стоките и по този начин ще се установи най-точно процента на надценка. Правилно дружеството е посочило, че използваните за сравнение търговски дружества от ревизиращите органи са негови контрагенти и като такива добавят процент надценка към тази с която дружеството работи т.е. те извършват препродаване на внасяните от РЛ стоки и по този начин процента им на надценка винаги е по-голям от този на дружеството-жалбоподател. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция решението в обжалваната му част е постановено при спазване изискванията на приложимия закон, поради което то е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв., предвид представения пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие /л. 23/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,