Решение № 5108 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител, против Решение 1690/17.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 979 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Марти ойл ЕООД, притежаващо [ЕИК], Решение 32-119149/28.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране на вносно мито и ДДС в общ размер 1 113.31 лв. и законната лихва върху сумата за периода 14.02.2020 г. до датата на връчване на решението и за периода, следващ определения в решението срок за доброволно изпълнение до датата на плащането на задължението. Териториална дирекция Митница Бургас е осъдена да заплати на дружеството 800 лева разноски по делото. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е счел, че представените по делото писмо от канадските митнически власти и информация, в табличен вид, не водят до извода за пълна идентичност на превозното средство, тъй като никъде не е посочено името на вносителя Марти ойл ЕООД. Според касатора описанието на стоката, с оглед данните от събраните документи не е достатъчно за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност на процесния автомобил, като в решенето си административният орган е изложил подробни съображения относно неприложимостта на разпоредбите за определяне на митническа стойност на стоката по реда на член 74, § 1 и 74, § 2 букви а, б и, в и г от Регламент (ЕС) 952/2013. Излага съображения, че неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице по приетата ССчЕ. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне жалбата срещу административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба Марти ойл ЕООД, притежаващо [ЕИК], я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор и писмени бележки от адвокат Василева. Счита, че представеното писмо от властите в Канада не съдържа изявление за конкретен автомобил или за конкретен експортен запис. Аргументира се, че файлът не е удостоверен с електронен подпис. Излага подробни доводи във връзка с незаконосъобразно прилагане на метода по чл. 74 §3 от Митническия кодекс. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: На 14.02.2020 г. в Митническо бюро Свободна зона - Бургас е приета МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 Марти ойл ЕООД, пряк представител в ел. д. 3/19 Мирамар ООД, за режим допускане до свободно обращение на стока с описание Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: - Mini, модел: Cooper, тип: Contryman, първа регистрация: 01.01.2013 г., шаси: WMWZC5CDWP32900. В митническата декларация са декларирани още: в ел. д. 5/14 "код на държавата на изпращане/износ" - Канада; в ел. д. 4/1 Условия на доставка" - CFR - стойност и навло; в ел. д. 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура/6/15 Код на стоката - код по ТАРИК - 8703 23 90 00; в ел. д. 4/16 Метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки /чл. 70 от Кодекса/; в ел. д. 4/14 Цена на стоката - 900.00; в ел. д. 4/10 "Валута" CAD. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 121.69 лв. и за ДДС в размер на 267.72 лева. С получено писмо с peг. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е събрана информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. По този повод в ТД Митница Бургас е входирано писмо с peг. 32-17346/13.01.2023 година. Осъществен е последващ контрол по чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ на стоката. При тази проверка е констатирано следното: Налице е съответствие по отношение на декларираната стока - автомобил 2013 Mini Cooper S Contryman (155 KG), номер на шаси: WMWZC5CDWP32900, контейнер, с който е превозен автомобила: GLDU7608040; Има несъответствие между декларираната в МД цена в размер на 900 CAD и представената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925.00 CAD; Към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания, липсват доказателства за размера на платената сума в аванс. След анализ на приложените към МД документи и полученият отговор от канадските митнически власти, митническите органи не са открили достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които се прибавят към нея, в следствие на което са установили основателни съмнения касателно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 година. След направен анализ е обоснован извод за неприложимост на методите за определяне на митническата стойност по чл.74 §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като приложение е намерила разпоредбата на чл.74 §3. Административния орган е счел, че на основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност следва да бъде определена съобразно цената, съдържаща се в електронната информация, изпратена от канадските митнически власти и получена в РБ за превозното средство със същия VIN, като цена на автомобила до въвеждане на територията на ЕС. Към нея, на основание чл.71 §1 б. д и б. и от Регламент (ЕС) 952/2013 г., са прибавени транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741.07 лева. С административния акт е отхвърлена митническата стойност в размер на 1 216.90 лв. на декларираната стока с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г.; на основание чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на поставената под режим допускане за свободно обращение стока е определена митническа стойност в размер на 4 695.99 лв.; на основание чл.85 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10% за вносно мито, е определено митническо задължение в размер на 469.60 лева. Установени са също така данъчната основа и дължимия ДДС, като са взети под отчет и за досъбиране сумите, както следва: Мито (А00) - 347.91 лв. и ДДС (В00) 765.40 лева. По време на съдебното производство е допусната и приета ССчЕ, към делото са приобщени още: Заповед 2387/30.07.2021 г. на директор Агенция Митници; известия за доставяне и копия на интернет страницата за проследяване на пратка; Писмени доказателства, представени от ТД Митница Бургас с молба вх. 12822/12.06.2023 г. и с молба вх. 13172/15.06.2023 г.; Документи от счетоводството на дружеството, с които е работило вещото лице; преведен на български език документ относно процесния автомобил и писмени доказателства, представени от ответника, ведно с компакт диск. Съдът е стигнал до извод, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е отменил митническото решение. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото трябва да бъде отменено, след което делото да се върне на друг състав в същия съд за ново разглеждане. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил оспорване на представените на магнитен носител електронни документи, изходящи от Канадските митнически власти, тъй като според него те не били подписани с електронен подпис. Съдът не е открил производство по оспорване, като е посочил, че ще се произнесе по направените възражения в съдебния акт. В крайния съдебен акт решаващият състав отново не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че електронният документ за износ не е подписан с електронен подпис. По делото не е приложен и дискът, който се твърди, че е представен в хода на първоинстанционното производство. При положение, че ответникът по касация прави възражение, че при преглед на електронния документ е установено, че като автор на файла не е посочено конкретно длъжностно лице и той не е подписан с електронен подпис, и при липсата на приложен по делото магнитния носител с процесния електронен документ, касационната инстанция счита, че не са събрани и не са приложени към делото всички относими към правния спор доказателства, което е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Предвид забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция чл. 220 от АПК, изложеното обосновава отмяна на съдебния акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да събере всички относими доказателства, да приложи по делото соченият като представен електронен документ, записан на магнитен носител, и да отговори на възраженията на страните. Ако е необходимо, административният съд може да използва специалните знания на експерти. При новото разглеждане на делото, административният съд следва да се произнесе по разноските на основание чл.226, ал.3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,