Решение № 344 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 976/2013 г.

Решение № 344 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 976/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция "Митници" против решение № 6544 от 3.12.2012 г., постановено по адм. д. № 331 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Христо Николов Сталев оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното по касационен ред съдебно решение Адимнистративен съд - София град е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Христо Николов Сталев сумата от 5450,80, представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва от 4.12.2009 г. до окончателното плащане и сумата от 982 (деветстотин осемдесет и два) лева, разноски за съдебното производство. съдът е установил по делото, че със заповед № 8581/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на ищеца е прекратено служебното правоотношение от длъжността "Старши инспектор" в Регионална митническа дирекция -Пловдив., Митница Свиленград, Агенция "Митници". Заповедта е отменена със съдебно решение № 8082 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 13468/2010 г. по описа на Върховния административен съд - П. отделение Със заповед № 3033/24.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници", издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с влязлото в сила съдебно решение, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и явяването му да заеме предишната длъжност в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение, ищецът е възстановен на работа. Определена му е основна месечна заплата в размер на 550,00 лв. и допълнително месечно възнаграждение за прослужено време в размер на 24%. За да постанови този резултат съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от закона за държавния служител е основателен и доказан в пълен размер на обезщетението за периода от 10 месеца след уволнението, извършил е прихващане на така определената сума с обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. и е намерил за неоснователно възражението за прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 с това за неспазен срок на предизвестие при уволнението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото е достигнал од обоснован извод за основателност на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в пълен размер за период от 10 месеца след датата на връчвате на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение, а съобразно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, /редакция до изм. с ДВ бр. 38/2012 г. в сила от 1.07.2012 г./ предвижда, че когато прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Правилно съдът е извършил преценка за приложимата материалноправна норма, като е счел че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно правната норма, действаща към момента на отмяна на уволнението - 8.06.2011 г. със съдебното решение № 8082 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 13468/2010 г. по описа на Върховния административен съд - П. отделение. Правилни и съответни на материалноправните норми и съдебната практика в тази насока е и извършеното прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с това по чл. 106, ал. 2 от същия закон. Правилни са също така и изводите за неоснователност на възражението за прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 с това по чл. 106, ал. 4 за неспазен срок на предизвестие . последното е дължимо независимо от това дали уволението е обжалвано, счетено за незаконно и отменено с влязъл в сила съдебен акт и обезщетява вреди от друг юридически факт - неизпълнение на задължение на органа да даде дължимо по закон предизвестие. По изложените съображения, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. В хода на съдебното производство е предявена претенция за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба. При изричното поискване процесуалният представител на същата страна е заявил, че няма да представя списък на разноските. При това положение, макар да е възникнало правото на съдебни разноски и същото да е заявено в срок, то не е надлежно упражнено чрез представяне на списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд