Решение № 8559 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Н. Ф., гражданин на Сенегал, чрез процесуалния му представител адвокат Златкова, против Решение 1976 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело 261/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. Н. Ф., гражданин на Сенегал, срещу Решение 22608 от 28.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и актуалната обстановка в Сенегал, свързана с негативно отношение към ЛГТБ общността. Бежанската история, поддържана при проведеното интервю и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че хомосексуалността или извършването на хомосексуални действия е криминализирано в страната на произход на молителя не ангажира административния орган автоматично да предостави на чужденеца статут на бежанец. Следва да бъде доказано, от страна на чужденеца, наличието на основателни опасения от преследване. В случая М. Н. Ф. не твърди спрямо него да е осъществено насилие под каквато и да е форма докато е бил в страната си по произход. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидата за осъществено насилие спрямо него от лица, изпратени от чичо му, поради липса на доказателства в тази насока и противоречие в заявената бежанска история. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е изводът в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сенегал, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. ЦУ-609 от 08.02.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно актуалното положение в Република Сенегал, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 (отм.) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От представената справка в първоинстанционното производство и тази пред настоящата инстанция с вх. ЦУ-823 от 12.03.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Република Сенегал и актуалната политическа и икономическа обстановка, се установява, че в Република Сенегал няма вътрешен въоръжен конфликт и безогледно насилие, а единствено икономическа нестабилност. Не се установява спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сенегал той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Такива доказателства по делото не са представени. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,