Решение № 5075 от 30.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА", [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от К. Георгиева, чрез адв. Е. Иванова, против решение 7113 от 29.11.2021 г. по адм. дело 2044 от 2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването по жалба на търговеца срещу заповед РСТ21-РД48-3/15.02.2021 г. на кмета на район "Студентски", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ терен с обща площ 50 кв. м, намиращ се в [населено място], район Студентски, ж.к. Дървеница, [улица], Битов комбинат вътрешен двор, с граници съгласно приложена скица, от ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА", който го владее без правно основание. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмет на район "Студентски", Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание нa 15 март 2022 г. чрез юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По спорните по делото въпроси относно индивидуализирането на имота и държането му на валидно правно основание, решаващият съд е провел обстойно съдебно дирене като е установил от фактическа страна следното: С Акт за частна общинска собственост 1187/26.06.2013 г. е актуван като частна общинска собственост урегулиран поземлен имот УПИ V за КОО с площ 1032 кв. м, кв. 3, ж.к. Дървеница по действащ регулационен план на ж.к. Дървеница, отразен в КККР на гр. София като имот с идентификатор 68134.1603.5737. Имотът, предмет на разпореденото изземване, е част от имот с идентификатор 68134.1603.5737 и съгласно скица 15-358322/21.07.2016 г. на СГКК, [населено място], поземлен имот с идентификатор 68134.1603.5737 по КККР, гр. София, е с площ 1032 кв. м и собственост на Столична община, район Студентски. За изясняването на индивидуализацията на имота и съгласно възприетото по делото заключение на вещо лице, въз основа на представените от двете страни доказателства, процесният имот е теренът, върху който е разположена сграда с идентификатор 68134.1603.5737.2 (съответстваща на разрешена постройка от виза - павилион за услуги, представена от жалбоподателя) със застроена площ 41 кв. м, и е част от имот с идентификатор 68134.1603.5737 от Акт за частна общинска собственост 1187/26.06.2013 г. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган съобразно правомощията му по чл. 65, ал. 2 от ЗОС, чл. 27, ал. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет за общинската собственост и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . От установените по делото факти, вкл. и след изслушването на заключение по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза относно индивидуализацията на разпоредения за изземване имот, съдът обсъжда подробно твърденията за нарушение на административно производствените правила и досежно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземане на недвижимия имот частна общинска собственост, по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС. Безспорни са били фактите, че имотът е общинска собственост и се държи от трето лице. Относно правното основание за държането на имота по делото са приети и анализирани договор 164 от 01.07.2004 г. за отдаване под наем на недвижим имот терен, сключен между СТУДЕНТСКИ ПАЗАРИ ЕАД, наемодател, и ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА, наемател, с предмет недвижим имот терен, с обща площ 50 кв. м, намиращ се в [населено място], район Студентски, ж.к. Дървеница, [улица], Битов комбинат вътрешен двор, с граници съгласно приложена скица. Договорът е в сила от 01.07.2004 г. и е сключен за срок три години, видно от чл. 2, ал. 1 от него. Уговорено е предоставеният терен да се ползва от наемателя за изграждане и експлоатация на автоработилница. По установяването на изпълнението на материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед, съдът е приобщил и кредитирал по делото споразумение РСТ18-РД66-9/28.06.2018 г. за изплащане на финансово обезщетение за използване на общински имот между кмета на район Студентски, Столична община, и ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА, в който е описан процесния терен, и е предвиден срок до превеждане на конкурс за отдаване под наем на имота общинска собственост, и анекс РСТ19-РД66-3/08.07.2019 г. към споразумението за актуализиране на размера на дължимото обезщетение. Така, в изпълнение на чл. 27, ал. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет за общинската собственост, след полученото от пълномощник на жалбоподателя на 01.12.2020 г. писмо от ответника РСТ20-ТД26-1485/30.11.2020 г. за доброволна освобождаване на имота в предоставен 30-дневен срок, последвалата проверка на място и съставяне на констативен протокол РСТ21-РД91-7/05.02.2012 г. от определена от районния кмет комисия съгласно заповед РСТ21-РД91-7/25.01.2021 г., административният орган е издал законосъобразен акт при наличие на кумулативните предпоставки на чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционната съдебна инстанция. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 7113 от 29.11.2021 г. по адм. дело 2044 от 2021 г. на Административен съд София-град. Съдът се е произнесъл по твърденията на едноличния търговец, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, че предмет на делото е общински терен, както и че се държи от трето лице ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА. Предмет на съдебна проверка отново е индивидуализирането на имота и правното основание за държането му, които са подробно и правилно изследвани в съдебното решение. Не може да се сподели касационният довод за съществено процесуално нарушение по делото относно събирането на доказателства за индивидуализирането на имота частна общинска собственост. Съдът е обсъдил възражението на касатора и правилно е приел, че в оспорения акт подробно е индивидуализиран имота, предмет на заповедта. Имотът е индивидуализиран и в приложените акт за частна общинска собственост 1187 от 26.06. 2013 г. и скица 15-358322/21.07. 2016 г. на СГКК, гр. София, за поземлен имот с идентификатор 68134.1603.5737. От заключението на вещото лице се установява, че имотът, предмет на изземването, е част от имот с идентификатор 68134.1603.5737, собственост на Столична община, район Студентски. По делото са събрани всички относими доказателства, като касаторът е разполагал с изрична процесуална възможност, дадена с определение по хода на делото от 21.03.2022 г. и във второ открито съдебно заседание пред ВАС на 03.05.2022 г., да вземе участие пред настоящата инстанция и съответно да представи доказателства подкрепа на релевираните касационни отменителни основания. Неоснователен е доводът в касационната жалба за непълнота на доказателствата. Неоснователен е и касационният довод относно неспазване на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и конкретно за наличието на правно основание за държане на имота. По делото е безспорно установено, че имотът е общинска собственост и се държи без правно основание. По делото не са представени доказателства да е продължен сключеният тригодишен договор 164 от 01.07.2004 г. Събраните по делото писмени доказателства не са оспорени. Пред касационната инстанция се потвърждава, че имотът не се ползва по уредено в ЗОС правно основание и търговецът не доказва наличие на наемно отношение, позволяващо държането на имота. Посочените по делото споразумение от 2018 г. и анекс от 2019 г. към договор 164 от 2004 г. за отдаване под наем на недвижим имот терен, сключен между СТУДЕНТСКИ ПАЗАРИ ЕАД (преди, понастоящем ПАЗАРИ ИЗТОК ЕАД) и ЕТ "ЕМАНУИЛ К. АКСИМОВА свидетелстват за постигнато съгласие между страните за заплащане на ежемесечно обезщетение за неправомерното ползване на общинския терен. Със същите не се удостоверява възникване на наемно отношение, както правилно е посочил съдът, доколкото не са налице данни да е повреждан търг, конкурс или отдаване под наем по определен друг ред по чл. 14 от ЗОС. Необходимо е още за правилното тълкуване и прилагане на относимата правна уредба да се отбележи, че ползването на недвижимия имот след получаването от пълномощник на жалбоподателя на 01.12.2020 г. на писмо РСТ20-ТД26-1485/30.11.2020 г. от ответника за доброволна освобождаване на имота в предоставен 30-дневен срок и съответно констатираното неосвобождаване на имота самостоятелно обосновават извод за наличие на третата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно - към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. Наред с горното, преценката дали имотът следва да има наемател или не до провеждане на следващ конкурс/търг, при липса на валиден договор за наем, е въпрос по целесъобразност за наемодателя и не може да се разглежда като изисквано от закона поведение. Решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост, поради което се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ответника се полага да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер 100 (сто) лева, платими от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение