Решение № 13968 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С. К. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Х. Минчев, срещу Решение 12978/26.07.2024 г., постановено по адм. дело 1914/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Наведените в жалбата възражения относно нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Ответникът директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Ковачева, в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 12978/26.07.2024 г., постановено по адм. дело 1914/2024 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. С. К. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837(11)/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ Бургас и е присъдил разноски. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, съгласно писмо с вх. БРЗТЗЗ 837/1/ 13.12.2023г. на Община Созопол, че К. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 67800.1.182 по КККР на гр. Созопол. На 19.09.2023 г. е извършена планова проверка, видно от която в поземлен имот с идентификатор 67800.1.182 по КККР на гр. Созопол в границите на природна забележителност /ПЗ/ Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина са разположени 4 бр. каравани и са изградени 4 бр. дървени навеси към тях. При извършената проверка е съставен Констативен протокол 024296/ПД-15-61/19.09.2023 г. По делото е приета като доказателство и заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда, с която е обявена природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина на 30 км. от пътя Бургас - Созопол, землище на гр. Созопол с площ 38 ха. Със заповед РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина в землището на гр. Созопол. Видно от същата, в посочената площ попада и имот с идентификатор 67800.1.182 по КККР на гр. Созопол. В констативен протокол от 09.02.2024г. е отбелязано, че обектите, констатирани при проверката от 19.09.2023г. са премахнати и е установено, че в имота на К. са оставени дървен материал, битови отпадъци и части от дървени конструкции. С Предписание с изх. БРЗТЗЗ-837(11)/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ Бургас, на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и чл.155, ал. 2 от ЗООС на С. С. К. е дадено предписание да се премахнат от границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина' разположените и изградени обекти - каравани, навеси, други спомагателни към тях - временни връзки за електричество, вода и за отвеждане на отпадни води, и др. в поземлен имот с идентификатор 67800.1.182 по КККР на гр. Созопол; да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в т.ч и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлен имот с идентификатор 67800.1.182 по КККР на гр. Созопол, както и в други собствени или ползвани имоти в границата на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина". Пред първоинстанционния съд са били разпитани и свидетели. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават адресата от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е едно от проявленията на принципа за участие на страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 от АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация при разглеждане и решаване на всеки конкретен случай и хипотеза. Изводът на Административен съд София град, че административният орган не е длъжен да идентифицира имота чрез квалифицирано лице и чрез валидно сертифицирани уреди за това, тъй като в ЗЗТ няма изрично изискване за това, е погрешен. От отразеното в констативния протокол се установява, че идентификацията на имота е извършена по координатни точки на кадастралната карта, чрез Global Positioning System /GPS/ позициониране. Имотът не е с видими административно-териториални белези и идентификационни данни /улица, номер/. Идентификацията и локализацията му може да бъде извършена само със съответните технически уреди, чрез координатните му точки по одобрената карта. Тъй като се касае за дейност на държавен орган, установяването на границите на имота - като съществена част от контролната дейност и за гарантиране на безспорно установяване на действителните фактически обстоятелства /задължение по чл.35 от АПК на АО - следва да бъде извършено от квалифицирани за целта лице и чрез валидно сертифицирани за ползване технически уреди. В конкретния случай, тъй като имотът се идентифицира само с данни от кадастралната карта, проверяващите следва да имат съответната геодезическа квалификация и правоспособност за дейности по кадастъра, а използваните уреди за установяване на имота чрез координатите му - да са технически пригодни за същото (подходящи и сертифицирани за техническата им изправност и точност към датата на проверката). Не е установено проверката да е извършена от квалифицирано лице. Необоснован се явява и изводът на съда, че тъй като имотът е 6000 кв.м., то отклонението от 30 м. на измерващия уред няма особено значение. Възможно е да бъдат сгрешени границите на имота и да се попадне в съседен имот, което е недопустимо и в нарушение на чл.26 и чл.34 от АПК. Съгласно чл. 26 от АПК, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по- дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. К. не е бил уведомен за образуването на административното производство по издаване на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт и не му е било предоставено право да защити своите интереси по развилото се производство. Посоченото, освен нарушение на чл. 26 от АПК, представлява и нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, според които разпоредби, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки, както и им осигурява възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по- дълъг от 7 дни, като те имат възможност да правят писмени искания и възражения. Относно заявеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи не се основават на събраните доказателства. Достигайки до различни правни изводи, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По тези съображения това решение подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени незаконосъобразния административен акт. Относно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател, същото не следва да бъде уважено. Липсват доказателства за размера на уговореното възнаграждение и за начина му на заплащане, което от своя страна е пречка да се провери основателността на претенцията за присъждане на разноски. Настоящият състав намира, че разноски не следва да се присъждат поради ненадлежното доказване, че такива са договорени и направени. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,