Решение № 4588 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2012 г.

Решение № 4588 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", гр. София, подадена чрез процесуален представител Красимира Ташкова, срещу решение № 1457 от 08.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1422/2011 г. от Административен съд - Бургас, в частта му, с която Агенция "Митници", е осъдена да заплати на Петя Христова Берберова, от гр. Бургас, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) сумата от 8487 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.12.2009 г. до 26.02.2010 г. и от 06.08.2010 г. до 04.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и непълно. Счита за неправилен извода на съда относно изчисляването на 10-месечния период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Твърди, че съдът въобще не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане с изплатените на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 обезщетения. Оспорва решението и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски в размер на 310 лв. Съдът не се бил произнесъл и по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Петя Христова Берберова, от гр. Бургас, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Решението като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон следвало да бъде отменено и върнато при хипотезата на чл. 222, ал. 2 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Петя Христова Берберова от гр. Бургас на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) сумата от 8487 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.12.2009 г. до 26.02.2010 г. и от 06.08.2010 г. до 04.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2011 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е предявения от Петя Христова Берберова иск да бъде осъдена Агенция "Митници" да й изплати сумата от 580 лв., представляваща допълнително възнаграждение за последното тримесечие на 2009 г. и е осъдил Агенция "Митници" да заплати съдебни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 310 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице необходимите предпоставки за възникване за ищцата на правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спорът между страните бил относно последователността на визираните в този текст 10 месеца, като съдът е приел, че 10-месечният период касаел единствено максималния размер на дължимото обезщетение, като с посочването му законодателят нямал предвид подредбата на месеците, в които служителят бил без работа. Този период не следвало да се тълкува буквално като месеци, а като брой месечни брутни заплати, които служителят следва да получи като обезщетение при незаконно уволнение. Съдът е установил, че служителката е била без работа в периода от 17.12.2009 г. до 26.02.2010 г. и от 06.08.2010 г. до 04.04.2011 г., а именно 10 месеца и 6 дни, както и че брутната работна заплата била общо в размер на 848, 70 лв. и обезщетението възлизало на 8487 лв. По силата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) административният орган дължал и заплащане на законна лихва за забава върху сумата от 8487 лв., считано от 22.04.2011 г. до момента на окончателното й изплащане. Съдът е намерил за неоснователна исковата претенция за изплащане на допълнително възнаграждение в размер на 580 лв. за последното тримесечие на 2009 г., претендирана на основание чл. 67 от ЗДСл. Доводите на ищцата и доказателствата, представени в подкрепа на тази претенция касаели минали периоди, в които ищцата била атестирана и била получила ДМС съобразно постигнатите резултати. Дали обаче това е щяло да се случи за процесното тримесечие било минало несигурно събитие. Уважил е искането за присъждане на разноски, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати сумата от 310 лв., съразмерна на уважената част от иска. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по следните съображения: Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл (ДВ, бр. 95/2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. До правилни изводи е стигнал съдът, като е приел, че 10-месечното ограничение касае само размера на обезщетението, но не и последователността на месеците, в които лицето не е заемало държавна служба. Нормата изрично указва, че лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавната служба, а не само за първите 10 месеца от този период. От данните по делото се установява, че Петя Берберова в периода 26.02.2010 г. - 06.08.2010 г., т. е. в периода след издаването на заповед № 10298/16.12.2009 г., с която е прекратено служебното й правоотношение до отмяната на тази заповед с влязло в сила решение е работила по трудово правоотношение в "Полихимпласт". Законодателят е изричен, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл касае целия период, през който лицето не е заемало държавната служба, а не периода, в който е било без работа. Тъй като в този период Петя Берберова е получавала доходи по трудово правоотношение за нея не възниква правото на обезщетение. Това обаче не я лишава от право на обезщетение за друг период от време преди отмяната на заповедта, с която служебното й правоотношение е било незаконно прекратено, стига този период да не надхвърля 10 месеца. Правилно съдът е приложил и нормата на чл. 86 от ЗЗД относно определяне размера на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи. В частта, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение в размер на 580 лв., представляваща допълнително възнаграждение за последното тримесечие на 2009 г. с правно основание чл. 67 от ЗДСл решението не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане с изплатеното на Петя Берберова обезщетение по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. В този смисъл по делото не са били събрани и необходимите доказателства. Твърдението на жалбоподателя в настоящото производство - директора на Агенция "Митници", че такива обезщетения са били изплатени не са били подплътени с доказателства. Същите обаче на се били и оспорени от ответницата, като тя оспорва възражението за прихващане и пред първата и пред настоящата инстанция, като твърди, че тези обезщетения имат друго правно основание и поради това не могат да се прихващат. Съдът е следвало да изясни въпроса относно това извършено ли е плащане на обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, да събере необходимите доказателства в тази връзка и да се произнесе по направеното пред него възражение за прихващане. Като не е направил това съдът е постановил едно непълно решение, което с оглед забраната за фактическо установяване от настоящата съдебна инстанция следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане при спазване на дадените от съда указания. При постановяване на новото решение съдът следва да съобрази, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. Въпросът за прихващането е от съществено значение за определяне на размера на обезщетението, поради което цялото решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,