Решение № 355 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 647/2011 г.

Решение № 355 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 647/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. [фирма] със седалище в [населено място] е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд от 07.05.2009 г. по гр. д. № 167/2009 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение като му се присъдят и направените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма] [населено място] също оспорва молбата като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд първо гражданско отделение намира следното С влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд от 07.05.2009 г. по гр. д. № 167/2009 г. е оставено в сила решението на Районния съд [населено място] № 113 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 165/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на сграда-склад и канцелария със застроена площ от 170 кв. м. в УПИ 1499-а кв. 50 в индустриалната зона по плана на [населено място]. П. решение по иска на [фирма] против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] с правно основание чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗС е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено. В. съд е приел, че с нот. акт № 29 том Х от 10.11.2005 г. [фирма] е закупил поземлен имот 1499б кв. 50а с площ от 1000 кв. м. с едноетажната Г- образна сграда с битова част със застроена площ от 228 кв. м. В този имот има и други сгради, за които ищецът няма титул за собственост, включително и част от процесната сграда, попадаща частично и в имот пл. № 1499, бивша собственост на [фирма] [населено място], продадена на [фирма] [населено място] с нот. акт № 63/2007 г., заедно със 720 кв. м. от мястото, за която [фирма] [населено място] няма титул за собственост. С оглед на решаващия извод, че ищецът не е доказал правото на собственост върху спорния имот, ревандикационният иск е отхвърлен. В молбата за отмяна се представя заповед № 469 от 12.07.2004 г. на Кмета на [община] за попълване и поправка на действащия кадастрален план, която е била приета като доказателство по делото и е обсъждана от съда. Представена е и скица на имот пл. № 1499б кв. 50 с дата 17.03.2011 г., както и копие-извадка от кадастрален план, за които се твърди, че са новосъздадени доказателства от значение за делото, тъй като от тях се установява, че ответникът е закупил имот в другия край на кв. 50а от източната индустриална зона по плана на [населено място]. Поддържа се, че молбата за издаване на скиците е подадена по време на висящността на производството, но не е удовлетворена своевременно, което е попречило на ищеца да ги представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му. Доказателства в подкрепа на последните твърдения не са представени. Производството за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато след приключване на делото се открият нови доказателства за обстоятелства, които страната е твърдяла по делото, но не е доказала по независещи от нея причини при проявена процесуална активност за фактическото изясняване на спора. Тези предпоставки в разглеждания случай не са налице, защото доказателствата, които се представят не са такива, с които страната не е могла да се снабди своевременно, освен това дори и да се приеме, че са създадени пречки от общинската техническа служба за издаването им, страната е имала възможност да ги установи с помощта на вещо лице. От друга страна те не са и от значение за делото, защото предмет на доказване по ревандикационния иск е правото на собственост на ищеца и в този смисъл обуславящ за решаването на спора е изводът на съда, че ищецът не се е легитимирал като собственик на процесната сграда, поради което отричането на правото на собственост на ответната страна не би променила крайният резултат. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а на ответника [фирма] [населено място] на основание чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски съставляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2011 г. в размер на 540 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение