Решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г.

Решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 619 от 21.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 624/2009 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на ответниците Г. К., С. К. и Ю. А., че ищцата Д. А. Х. е собственик на апартамент № 6 в жилищната сграда в [населено място] [улица], а ответникът Г. К. е осъден освен това да й предаде и владението на имота. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за спиране и прекъсване на придобивната давност, приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД и поради противоречие с представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 1525/2008 г. на ВКС, III г. о. отделение. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Установено е, че първоначално апартаментът е бил разпределен на ищцата като член- кооператор на Ж., но през 1989 г. е взето решение от ОС за предоставяне на жилището на Г. К. и съпругата му Е. К., които от своя страна го дарили на сина си С. с нотариален акт № 5 от 10.07. 1990 г., а той го продал на Ю. А. с нотариален акт № 103 от 10.11.2004 г. Тъй като Д. Х. не освобождавала жилището и оспорвала правата им Г. и Е. К. предявили на 30.11.1989 г. срещу нея иск по чл. 108 ЗС, по който е образувано гр. д. № 1483/89 г. на Шуменски районен съд, а след това преминали към установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК. За легитимацията си са се позовали на права, придобити от Ж., а ответницата е противопоставила довод за нищожност на решението на ОС на Ж. за приемане на ищците за член- кооператори и предоставяне на жилището. С влязло в сила решение № 523 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 1883/2007 г. на ВКС искът е бил отхвърлен, тъй като междувременно легитимационният акт на Г. и Е. К. - решението на ОС на Ж., е било признато за нищожно. По настоящото дело, след като не са уважени възраженията им срещу придобивното основание, с което ищцата се легитимира като собственик, ответниците Г. и С. К. са направили и възражение за придобиване на имота по давност. За да го отхвърли съдът е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл. 116, б. "б" и чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, че давността е била спряна и прекъсната за периода на водене на иска за собственост по гр. д. № 1483/89 г., производството по което е приключило с решението на ВКС от 10.04.2008 г. От изложените данни следва да се направи извод, че основното поддържано от касаторите възражение за собствеността им върху имота правилно е отхвърлено, тъй като решението на ОС на Ж., с което К. са приети за член- кооператори за процесния апартамент, е признато за нищожно, поради липсата на свободен обект, видно от решение № 54 от 5.02.2002 г. по гр. д. № 704/2000 г. на ВКС, II г. о. Като собственик на имота на същото основание се легитимира ищцата Д. А. Х., която се е снабдила с констативен нотариален акт № 67 от 16.09.2004 г. и е призната за собственик на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. На следващо място е разгледано възражението на ответниците, че са придобили имота по давност, което те са направили пред въззивната инстанция / стр. 3 от въззивната жалба/, като допустимо на този етап средство за защита съгласно отменения ГПК, по чиито правила се е развивало производство и т. 6 от ТР .01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Това възражение обаче също е отхвърлено, като съдът е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл. 116, б. "б" и чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, че давността е била спряна и прекъсната за периода на водене на иска за собственост по гр. д. № 1483/89 г., производството по което е приключило с решението на ВКС от 10.04.2008 г. От данните по делото е видно, че гр. д. № 1483/89 г. е образувано по ревандикационен иск на Г. и Е. К., предявен срещу Д. А. Х. по време преди техният титул за собственост- решението на ОС на Ж., да бъде обявен за нищожен, което е обусловило и първоначално уважаване на претенцията им и встъпване във владение на имота. Изразеното от въззивния съд становище за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б. "б" ЗЗД, на която са се позовали ответниците, е в нарушение на закона и в противоречие с представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 1525/2008 г. на ВКС, III г. о. отделение. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл. 116, б. "б" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Според постоянната съдебна практика, намерила израз и в представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 1525/2008 г. на ВКС, III г. о. отделение само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност. От данните по гр. д. № 1483/1989 г. е видно, че на твърдяното от ищците право на собственост, основано на качеството им на член-кооператори в Ж. и придобития в това им качество апартамент, ответницата Д. А. Х. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност. Срещу предявения иск тя се е бранила само с оспорване валидността на решението на ОС на Ж., с което ищците са приети за член- кооператори и им е разпределен нейният апартамент. Не е твърдяла да е придобила апартамента по давност, поради което след като не е налице позоваване на придобивна давност, не може да се приеме, че същата е прекъсната. Ищците също не са поддържали като основание за своето право на собственост придобивната давност, за да се обсъжда дали е била прекъсвана или спряна, а именно въпросът дали те са придобили имота по давност е предмет на настоящия спор. Въззивният съд е приел, че давността е била прекъсната и докато е траел процесът по предявеният от Д. А. Х. срещу Г. и Е. К. иск за признаване нищожност на решението на ОС на Ж., от което те черпят правото си на собственост /решение от 5.10. 1999 г. по гр. д. № 115/1999 г. на Шуменски окръжен съд, потвърдено с решение № 54 от 5.02.2002 г. по гр. д. № 704/2000 г. на ВКС, II г. о./ Това становище е също неправилно, тъй като само ревандикационният иск прекъсва придобивната давност, но не и иск за признаване нищожност на основанието, на което ответникът е придобил собствеността. В този смисъл въззивното решение противоречи на постоянната съдебна практика, отразена и в решение № 10/2.02.2009 г. по гр.. № 6194/2007 г. на ВКС, III г. о., което освен това е постановено и по аналогичен казус за друг апартамент в същата сграда на Ж. "М. " в [населено място]. При една и съща фактическа обстановка и процесуално поведение на страните справедливостта и предвидимостта на правораздаването изискват случаите да намерят еднакво разрешение. По изложените съображения решението на въззивния съд като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и да се признае, че касаторът С. Г. К. е придобил имота по давност в резултат на владение при фактическа власт, упражнявана чрез другиго /чрез неговия баща Г. К./ в продължение на периода от придобиване на имота по дарение с нотариален акт от 10.07.90 г. до изтичането на необходимата съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишна давност, без за този период по изложените вече съображения да е имало спиране или прекъсване на давността, в резултат на което към 2004 г., когато е продал имота продавачът вече е бил собственик, довело съответно до придобиване на собствеността и от страна на последния приобретател Ю. А. А.. Този извод налага отхвърляне на иска, предявен от Д. А. Х., тъй като макар и да е била собственик по силата на членството й в Ж., тя е загубила правото на собственост поради придобиването му по давност от С. Г. К. и впоследствие от Ю. А. А.. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение