Решение № 121 от 5.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2205/2012 г.

Решение № 121 от 5.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2205/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е образувано по касационна жалба на адв. Д. С., защитник на подсъдимия И. И., срещу решение № 196 от 23.10.2012 г., постановено по внохд № 150/12 г. на АС-Велико Търново. В жалбата се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен се преквалифицира в такова по чл. 308, ал. 1 от НК. След което двете деяния да се квалифицират по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт на въззивната инстанция е правилен и законосъобразен. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по изложените в нея съображения. Обосновава наличието на всички касационни основания. Осъденият И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 02.05.2012 г., постановена по нохд № 221/12 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия И. С. И. за виновен в това, че през периода 26.03.2008 г. -13.05.2008 г. в гр. Русе, съставил неистински официален документ-удостоверение за наличието или липсата на задължения, като му придал вид, че е издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр. Русе, в което било посочено, че юридическото лице "Дунав Билд" ЕООД-гр. Русе няма задължения към НАП, с цел да бъде използван пред ОП на ДФ"Земеделие", като предмет на деянието е документ, удостоверяващ регистрационни данни по чл. 87, ал. 2 от ДОПК и деянието е извършено с цел имотна облага-получаване от програма "Целева субсидия за изхранване на животни и птици от Националният генофонд и контролируема част от популацията" на субсидия в размер на 9 000 лева, поради което и на основание чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият И. И. е бил признат за виновен и в това, че на 03.11.2008 г. в качеството си на управляващ и представляващ юридическото лице-"Дунав Билд" ЕООД гр. Русе, за да получи облекчени условия за кредитиране по програма "Целева финансова линия за предоставяне на кредит на свиневъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти"-кредит в размер на 50 000 лева, съобразно указанията на ДФ"Земеделие" по програмата за изискуемите документи-представил пред ОП на ДФ "Земеделие"-гр. Русе неверни сведения, че юридическото лице "Дунав Билд" ЕООД няма задължения към Републиканския бюджет, представяйки неистинско удостоверение за наличието или липсата на тежести, с посочен издател ТД на НАП-Русе, като към датата на подаването им юридическото лице е имало задължения към Републиканския бюджет, произтичащи от неплатен данък добавена стойност и корпоративен данък в общ размер на 12 485,74 лв., установени с ревизионен акт, издаден от ТД на НАП -Русе, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 /изм./, вр. чл. 2, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 196 от 23.10.2012 г., постановено по внохд № 150/12 г., АС-Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, както следва: преквалифицирал е документното престъпление от такова по чл. 308, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, като е намалил размера на наложеното наказание от три години лишаване от свобода на една година; намалил е размера на определеното общо наказание от три години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, с присъединяване на наказанието глоба в размер на 2 500 лева и е намалил изпитателния срок по чл. 66 от НК от пет на три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна, като обхвата на касационната проверка се определя от релевираното в нея касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и то само досежно престъплението по чл. 248а от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, служебният защитник освен, че излага доводи в подкрепа на жалбата, прави оплаквания и за нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, каквито касационни основния не се релевират с жалбата. Същите биха могли да бъдат разгледани в касационното производство независимо, че са допълнително релевирани, само ако бяха направени в рамките на процесуалните срокове за обжалване. След изтичането на последните, страните могат само да развиват допълнителни аргументи по вече възведените касационни основания. Също така, следва да се отбележи, че в случая касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК са декларативно заявени от защитата, без необходимата подкрепящи ги аргументация. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което подсъдимият И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като сe е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи, включително досежно обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като при преценка за правната квалификация на това престъпление, съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, отчитайки, че по-благоприятен е законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Доводите за нарушение на материалния закон, касаторът свързва с липсата на съставомерност по инкриминираното обвинение по чл. 248а от НК, поради което прави искане за преквалификация в престъпление по чл. 308 от НК. Аргументите са, че не се касае за кредит, предоставен при облекчени условия. Както във въззивния съдебен акт, така и в мотивите на първоинстанционната присъда, решаващите съдилища са изложили убедителни мотиви досежно изводите си за съставомерност на обвинението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 /изм./ от НК от обективна страната. Същите напълно се споделят от касационната инстанция, поради което не се налага преповтарянето им в настоящия съдебен акт, като следва само да се отбележи, че преценката правилно е направена на плоскостта на референтния лихвен процент, определен от Европейския съюз и лихвата по кредита. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение