Решение № 7281 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2010 г.

Решение № 7281 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4528/2006 г. Софийски градски съд, административно отделение е отхвърлили жалбата на Славчо Благовестов Христов от гр. Своге срещу Експертно решение № 0114/07.03.2006 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е отменено Експертно решение № 2074/04.08.2005 г. на ТЕЛК- Очни заболявания - V МБАЛ София, по оценка на работоспособността и са определи 19,5% ТНР за общо заболяване, като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Славчо Христов с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено изцяло и постановено друго по съществото на спора, с което обжалваното решение на НЕЛК бъде отменено или делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е експертно решение № 0114/07.03.2006 г. на Национална експертна лекарска комисия, с което е отменено експертно решение № 2074/04.08.2005 г. на ТЕЛК- Очни заболявания - V МБАЛ София, по оценка на работоспособността и са определи 19,5% ТНР за общо заболяване, с което е завишен определения процент, тъй като в ЕР на ТЕЛК са били определени 18%, а по останалите поводи атакуваното решение на ТЕЛК е потвърдено. За да отхвърли оспорването, СГС е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и точно прилагане на материалноправните разпоредби. В мотивите на обжалваното решение са залегнали медицинските изводи на назначените по делото експерти от съдебна експертиза за здравословното състояние на Христов и е установено, че същият е с намалено централно зрение и рискове за допълнително увреждане, поради което е завишен определеният % ТНР. Неоснователни са исканията на жалбоподателят, да му бъдат признати допълнително проценти и за други заболявания като "анемия", "анемичен синдром", "патологично ниско тегло". От констатациите на назначеното вещо лице - специалист по вътрешни болести и писмените доказателства по делото, съдът е изложил мотиви, че няма безспорни лабораторни и клинични данни по време на извършеното от НЕЛК пълно освидетелстване да са налице данни за сочените заболявания, макар да е възможно тяхното наличие. Заключението на експерта не е оспорено в съдебно заседание и Христов не е представил доказателства по делото, от които вероятното наличие на други заболявания да бъде доказано като реално съществуващи. Установените диагнози, залегнали в съдебното решение, се потвърждават от приобщените към доказателствата по делото съдебно-медицински експертизи и други медицински документи. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че заключението е компетентно изготвено и не опровергава констатациите на НЕЛК. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 56 от НМЕР при обжалване решение на ТЕЛК, НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от НМЕР. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Приетите от първоинстанционния съд съдебно-медицински експертизи сочат осъществена обективна и точна преценка на здравословното състояние на жалбоподателя към момента на освидетелстването му от НЕЛК. Приложени са точно материалноправните норми по констатираните увреждания и произтичащият от тях функционален дефицит. Дадените заключения от специализираните състави на НЕЛК сочат правилно определена оценка на здравословното състояние. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,