Решение № 4645 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2019 г.

Решение № 4645 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. М. от [населено място], в качеството му на кандидат за кмет на район "Красна поляна" Столична община и В. П. от [населено място], в качеството му на представляващ инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Г. М. за кмет на район "Красна поляна" и двамата чрез адв. В. В., против решение № 7277 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 12711/2019 г. по описа на Административен съд С.-град. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост. Според жалбоподателите в противоречие с процесуалните правила съдът не е допуснал производство по оспорване на истинността на част от протоколите на СИК по отношение на тяхната автентичност, а именно авторството на положените подписи и по отношение на направените поправки. В касационната жалба е посочено, че с отхвърляне и на останалите доказателствени искания, съдът е лишил от възможността жалбоподателите да докажат твърденията си. Счита, че в противоречие на материалния закон съдът, след като е констатирал наличието на особени мнения в протоколите, е посочил единствено, че същите не подкрепят тезата на оспорващите за допуснати множество нарушения на изборния процес. С. жалбоподателите неправилно съдът е приел, че грешки има само в 6 от общо 18-те оспорени протокола и неправилно същите са определени като очевидни фактически грешки. В касационната жалба е посочено, че дори само един протокол да е оспорен е следвало да се изследва неговата истинност. Жалбоподателите считат, че съдът е пропуснал да коментира и несъответствието между протоколите, представени от жалбоподателите и тези от ответниците. С оглед изложеното, претендират отмяна на обжалваното съдебно решение, с което се потвърждава атакуваното решение на ОИК и връщане спора на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответната страна - Общинска избирателна комисия – С.-град оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмения отговор е посочено, че всички допуснати грешки са в резултат на неправилно аритметично пресмятане, а направените поправки отговарят на разписаните в кодекса правила. Ответната страна – И. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда да потвърди оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Посочено е, че съдебното производство по оспорване на изборните резултати е контролно-отменително по своя характер и има за цел да се извърши проверка на конкретни нарушения, допуснати в изборния процес при определяне на изборните резултати, които по същество са толкова съществени, че биха довели до подмяна на действителния вот на избирателите. Приема, че въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за липса на нарушения на Изборния кодекс, допуснати в отделните избирателни секции. В заключение посочва, че при наличието на ясни и подробни правила за цялата изборна процедура и липса на данни, че същите са били нарушени, първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че в конкретния случай отразените изборни резултати са в съответствие с нормите на действащото законодателство и правилно е потвърдил оспореното Решение на ОИК. Предлага решението на съда, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок, визиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7277 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 12711/2019 г. по описа на Административен съд С.–град е потвърдено решение № 1211-МИ от 04.11.2019 г. на ОИК - Столична община, с което е обявен за избран за кмет на Район "Красна поляна"-СО на втори тур И. Ч., издигнат от местна коалиция ГЕРБ (СДС). За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд С.-град е приел, че оспореният административен акт е издаден с мнозинството, изискуемо в чл. 85, ал. 4 ИК, съответно от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, спазена е изискуемата от закона форма и не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон. Подробно е анализирал всеки един от посочените в жалбата протоколи и е приел, че същите са изготвени в установената форма, съдържат всички данни, които изисква разпоредбата на чл. 440, ал. 1, 4 и 5 ИК, подписани са от съответните лица - членове на СИК, като липсват възражения и особени мнения на членове на СИК, не са вписани жалби, сигнали и възражения на застъпници, представители на партии и коалиции. По отношение на единственото вписано особено мнение в оспорените протоколи съдът е посочил, че подобно "струпване" пред секционната избирателна комисия не може априори да бъде възприето като нарушение на изборния процес, опорочаващо изборния резултат, тъй като нарушение би било налице, ако пред изборното помещение има лица, които агитират в полза на някой от кандидатите, пречат на гласоподавателите да упражнят правото си или на комисията в осъществяване на дейността й, каквито данни обаче в протокола не са вписани. По отношение твърдението за множество поправки в изборните протоколи съдът е констатирал, че преимуществено те касаят отстраняване на технически грешки - напр. протоколите, в които неправилно е пренесен броят на предоставените на СИК за провеждане на изборите бюлетини или броят на избирателите по предоставения на СИК избирателен списък. В тази връзка е прието за неоснователно възражението на жалбоподателите, че обявените резултати от проведения избор не съответстват на действителното фактическо положение, тъй като във всички изброени в жалбата протоколи /от секции № 065, № 062, № 074, № 066, № 071, № 059, № 061, № 067, № 063, № 064, № 057, № 060, № 076, № 056, № 058, № 075, № 028 и № 020/, са допуснати много технически грешки. Съдът е установил, че грешки има само в 6 от общо 18-те оспорени протокола като преимуществено тези грешки се явяват очевидна фактическа грешка в пренасянето на данни или грешка в пресмятането при извършване на аритметичните действия и лесно могат да бъдат проверени посредством останалите вписани числа. Като довод в подкрепа на този извод е посочен фактът, че в пет от секциите, където жалбоподателят Миланов е получил малко на брой гласове - № 076 - 10 гласа, № 075 - 6 гласа, № 074 - 6 гласа, № 058- 12 гласа и № 056 -17 гласа, поправки има само в протокола на секция № 074. Посочено е също така, че в жалбата е налице смесване на процедурите по отстраняване на технически и очевидни фактически грешки при попълване на протоколите в изборните секции и при предаването им в ОИК. При приемане на протоколите на секционната избирателна комисия общинската избирателна комисия сверява фабричните им номера с номерата, вписани в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и материали по чл. 215, ал. 4 или в протокола по чл. 433, ал. 2. Когато общинската избирателна комисия установи очевидни фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444, ал. 1 - тези, които са излъчени за предаване на изборните книжа в ОИК /чл. 445, ал. 5 ИК/. С оглед изложеното съдът е приел, че в настоящия случай всички поправки са отразени по надлежния ред с три подписа на членовете на съответната СИК. За неоснователно е прието и възражението, че резултатите от вота са били опорочени, тъй като комисиите са прилагали нееднакви критерии за преценка недействителността на бюлетините. Установено е от съда, че в настоящия случай по делото липсват доказателства за възникването на спорове по чл. 438, ал. З ИК - никъде в оспорените протоколи не е вписан спор между членовете на комисията относно действителността/ недействителността на конкретна бюлетина или относно прилагането на критериите по чл. 437, ал. 2 и ал. З ИК. При положение, че към протоколите на СИК няма приложени допълнителни протоколи за възникнал спор в тази посока, то съдът е приел, че не може да се изведе твърденият извод за съществени нарушения на изборния процес. В решението е посочено също така, че дори да се приеме, че неправилно в процесните секции действителни бюлетини са били отчитани като недействителни такива и с всички тях е било гласувано в полза на кандидата Миланов, то общият брой на недействителните бюлетини по оспорените от жалбоподателите протоколи - 458, е недостатъчен, за да промени изборния резултат и да преодолее разликата от 566 гласа в полза на другия кандидат Чакъров. В подкрепа на това е посочено Решение № 9/26.11.2009 г. на Конституционния съд по конст. дело № 8/2009 г., съгласно което повторно преброяване на бюлетините е допустимо, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете й за резултатите от гласуването и в частност повторна проверка за съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона, в случай, че са регистрирани възражения, жалби и подписани с особено мнение протоколи. За неоснователно е прието възражението, че е извършено купуване и продаване на гласове като в изборното помещение влизали по двама избиратели без видими увреждания, главно от ромски произход, без ТЕЛК, като второто лице давало указания да се гласува за И. Ч., както и възражението, че са допускани да гласуват избиратели с увредени лични карти. Съдът подробно е изложил мотиви за тези изложени нарушения. Позовал се е и на Решение № 13 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд по конст. дело № 14/2013 г., според което за да бъдат обявени изборите за незаконни следва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Според посоченото в оспореното решение, събраните по делото доказателства не установяват такива съществени нарушения, водещи до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № 1211-МИ/04.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия - Столична община, с което на основание чл. 87, т. 26 и чл. 452 ИК и въз основа на получените данни от протоколите на Секционните избирателни комисии /СИК/ и на ОИК е обявен за избран за кмет на Район "Красна поляна"-СО на втори тур И. Ч., издигнат от местна коалиция ГЕРБ (СДС) е законосъобразно, поради което го е потвърдил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно основното възражение, развито в касационната жалба е, че съдът без основание не е открил процедура по оспорване на протоколите на СИК по реда на чл. 193 ГПК, следва да се посочи, че в жалбата пред първоинстанционният съд такова искане не е направено. Едва в проведеното на 18.11.2019 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите е заявил, че оспорва истинността относно положените подписи от членовете на СИК и председателя на СИК по протоколи № 56, 74, 59, 61, 71 и 67, без обаче да представи доказателства за това както и да изложи конкретни мотиви в подкрепа на твърдението си. След като съдът надлежно се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателите, страните /поотделно/ са заявили, че нямат други искания и няма да сочат нови доказателства. В случая не се касае за съществено нарушение, което би наложило отмяна на съдебното решение само на това основание. По делото точно е установено, че всички оспорени протоколи на СИК не съдържат поправки, зачерквания или недостатъци, които да не са извършени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 ИК ред. Същите са подписани от всички членове на съответната СИК. В протоколите на СИК изрично е вписано, че няма жалби, възражения, заявления и решения по тях. Вписано е едно особено мнение за струпване на хора пред секционната избирателна комисия, за което правилно е посочено от първоинстанционния съд, че не може да се счете като нарушение на изборния процес, опорочаващо изборния резултат. В случая съдът правилно не е допуснал установяване посредством свидетелски показания на обстоятелствата относно това, как е протичал процесът на гласуване; правилно не е допуснал разпит на свидетели, в режим на призоваване и правилно не е допуснал назначаване на СТЕ, което искане по същество представлява искане за повторно преброяване на гласовете от бюлетините. Следва да се им предвид и факта, че поисканите от жалбоподателите в първоинстанционното производство гласни доказателства са недопустими, защото разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не допуска опровергаването съдържанието на официални документи със свидетелски показания. В тази връзка първоинстанционният съд правилно се е съобразил с решение № 9 на Конституционния съд по конст. дело № 8/2009 г. Тук следва да се посочи, че преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, само ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на съответната комисия за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат, или непосредствено е обжалвано отчитането на резултатите от гласуването, каквото в случая не е налице. Съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на кмет не включва повтаряне и проверка на всички действията на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии, поради което проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда при оспорване от участник в изборите, но само тогава, когато от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В конкретната хипотеза обаче, не са регистрирани възражения, жалби и спорове от страна на членовете на нито една СИК в съставените протоколи. Особеното мнение за струпване на хора пред изборната секция, не може да се възприеме за относимо. С оглед на това, правилно решаващият състав на първоинстанционния съд не е открил процедура по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и е отказал преброяване на бюлетините. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че дори да беше открито производство по чл. 193, ал. 2 ГПК и при липса на други доказателства в обратна насока, не би се достигнало до различен резултат от установения от административния съд, поради което настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Относно искането за графологическа експертиза, следва да се посочи, че същото е необосновано. Липсват доказателства, които да подкрепят твърденията изложени в жалбата, а както бе посочено и по-горе в проведеното на 18.11.2019 г. открито заседание жалбоподателите и техният процесуален представител не са потвърдили, че поддържат това си искане, а изрично са заявили, че нямат други доказателствени искания и няма да сочат нови доказателства. Неоснователно е твърдението, че съдът не е разгледал възражението за включване в избирателния списък на лица с несъществуващи адреси на територията на кв. "Факултета". В първоинстанционното решение изрично е посочено, че за направените от жалбоподателите оплаквания законодателят е предвидил друг ред за защита, който не може да се смесва с настоящото производство. Настоящият съдебен състав изцяло възприема становището на първоинстанционния съд за липса на противоречия с императивни правни норми на ИК и отклонения от изискванията за провеждане на процесния избор, поради което в случая не е необходимо повторното възпроизвеждане на правните изводи на решаващия съдебен състав, които са обосновани и правилни. За пълнота на изложението следва да се отрази, че е неоснователно твърдението относно несъответствието между протоколите, представени от жалбоподателите и от ответниците. В случая е видно, че протоколите представени от жалбоподателите са тези преди отстраняването на очевидните фактически грешки, които грешки както бе споменато по-горе, са направени при стриктно спазване на реда описан в Изборния кодекс. Нещо повече, от така представените по делото протоколи следва, че същите не са подменяни, а само са отстранявани очевидни фактически грешки. На това място във връзка с изложеното е необходимо да се спомене решение № 13 от 28.11.2013 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 14/2013 г., което дава разрешение на принципен въпрос, а именно, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В случая не се установяват да са допуснати такива съществени нарушения, които да са довели до опорочаване вота на избирателите и които да са основания за обявяване на избора на кмет на район "Красна поляна" за недействителен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,