Решение № 13818 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2015 г.

Решение № 13818 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община срещу решение № 2371/6.04.2015 г. по адм. д. № 9052 по описа на Административен съд София град за 2014 г. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оспорва се като неправилен извода на съда относно прогласената нищожност на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация № 38/8.05.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси" район Лозенец, Столична община, потвърден с решение № МДТ - РД - 2201-29/1.07.2014 г. на Директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при направление "Финанси и стопанска дейност", Столична община. Според касатора, обжалваният АУЗД не е нищожен, тъй като е издаден от орган по приходите от състава на Столичната общинска администрация. За компетентността му били ангажирани относими доказателствени средства в процеса. Ответникът по касационната жалба, "ГРОС БЪЛГАРИЯ" ЕООД представя писмено становище за неоснователност. Твърди, че дружеството е уведомено за задължения за такса битови отпадъци за 2012 г. и 2013 г. в един размер и същият е погасен. При тази хипотеза, повторното установяване на задълженията за ТБО за посочените данъчни периоди можело да се осъществи чрез единствения допустим способ на ревизия /по аргумент на чл. 106, ал. 3 ДОПК/. Тъй като не били налице предпоставките за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаденият по реда на това производство АУЗД бил нищожен, както правилно бил приел и първоинстанционният съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ГРОС БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 38/8.05.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси" район Лозенец, Столична община, потвърден с решение № МДТ - РД - 2201-29/1.07.2014 г. на Директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при направление "Финанси и стопанска дейност", Столична община. За да прогласи за нищожен обжалвания акт, съдът е приел, че не е спазена формата и вида на административното производство, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, без да са налице предпоставките, предвидени в тази хипотеза. Обжалваното решение на АССГ е валидно и допустимо. В хода на производството пред съда не са допуснати съществени процесуални нарушения, основания за отмяна. Изложените в тази насока възражения на касатора са общи, без да се навеждат конкретни пороци за недопустимост на съдебния акт, както и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, административният съд е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Фактите не се спорят от страните: Няма спор, че за процесния период 2012 г. -2013 г. дружеството-жалбоподател е заплатило сумата от 4805.63 лв., представляваща такса битови отпадъци, която сума е подробно описана по дати и вноски в таблица към експертизата на вещото лице, допусната и приета като доказателство в хода на първоинстанционното производство. За този период общината е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имотите на жалбоподателя. Дружеството-жалбоподател не оспора нито факта на предоставяне на услугите от страна на общината, нито дължимостта на таксата. Твърди, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Задълженията за таксите били заплатени в размер съобразно получени от дружеството съобщения и въз основа на декларираните данни. Твърди, че извън хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, промяна в размер на таксите може да се установи чрез ревизия, каквато в случая не била извършена. Касационната инстанция частично споделя изводите на първоинстанционния съд от правна страна: Обжалваният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съгласно тази правна норма, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. След анализ на приложената норма във връзка с установените факти, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за неприложимост на посоченото правно основание, тъй като в случая не е налице нито едно от посочените в разпоредбата основания за издаване на акта. Касационната инстанция споделя този извод на АССГ, но не и последващия за нищожност на акта поради липса на форма и неспазване на вида на административното производство. Граматическото и систематичното тълкуване на чл. 106 и чл. 107 ДОПК води до извода, че законодателят е ограничил хипотезите, при които може да се издаде АУЗД. Дали е налице някоя от посочените в тези текстове хипотези, е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта. Нарушаването на материалноправни разпоредби при издаване на АУЗД приоритетно сочи на основание за унищожаемост, а не за нищожност на акта. В чл. 146 АПК (респ. - чл. 160, ал. 2 ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта. Касационната инстанция излага, че съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг.: чл. 149, ал. 5 АПК). Нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Настоящата инстанция намира, че издаването на АУЗД в нарушение на чл. 107, ал. 3 ДОПК може да води до квалифициране на същия като материално незаконосъобразен или издаден при нарушение на процедурата по издаването му /в хипотеза на нарушение по чл. 109, ал. 1 ДОПК/, но порокът не обуславя извод за нищожност. Видно от данните по делото, органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ, като е издал процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация се легитимира като собственик на имота. Актът е във валидна писмена форма. Липсват пороци, които да обосновават извод за нищожност на АУЗД. Предвид гореизложеното и като е мотивирал нищожност на оспорения акт, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на задължения по декларация № 38/8.05.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси" район Лозенец, Столична община, потвърден с решение № МДТ - РД - 2201-29/1.07.2014 г. на Директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при направление "Финанси и стопанска дейност", Столична община. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд