Решение № 241 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2014 г.

Решение № 241 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 275 от 23.2.2015 г., постановено по гр. дело № 5294/14 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 765 от 23.5.14 г., постановено по гр. дело № 805/14 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г. по гр. дело № 5473/13 г. на Варненски районен съд, като [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 2710,10 лв. неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г. - 17.10.12 г. и лихва за забава върху него в размер на 481,22 лв. за времето от 1.5.2010 г. до 17.4.2013 г. Решението на съда, с което искът за заплащане на допълнително трудово възнаграждение е отхвърлен за разликата над сумата 2 710,10 лв. до сумата 7 279,88 лв. и за времето от 1.4.2008 г. до 1.3.2010 г. е влязло в сила. Касационното обжалване на въззивното решение е образувано на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпросите 1./ При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, такова дължи ли се на работника. 2/ Следва ли при произнасянето си по въпросите, свързани с дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът да се съобразява с приетите при работодателя Вътрешни правила за формиране на работната заплата, изработени въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; 3/ за уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата следва ли ищецът да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия. Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закони и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба Д. П. П. чрез процесуалния си представител адв. А. А. от ВАК е заявил, че оспорва касационната жалба. Подържа, че същата е неоснователна, а въззивното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г. по гр. дело № 5473/13 г. на Варненски районен съд, с което [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 2710,10 лв. - неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г. - 17.10.12 г. и лихва за забава върху него в размер на 481,22 лв. за времето от 1.5.2010 г. до 17.4.2013 г. Прието е, че ищецът е изпълнявал при ответника длъжността "технически ръководител" при уговорено трудово възнаграждение в размер на 550 лв. Със заповед № 13/17.1012 г. същото е прекратено поради навършване на възраст за пенсиониране. Прието е, че претенцията за незаплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2 710,10 лв. е основателна и доказана, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, според която ищецът има към 16.2.2008 г. трудов стаж в размер на 27 години, с оглед на което това прослужено време съотнесено с коефициент от 0, 6 % за всяка една година трудов стаж се равнява на 18,60 % или сумата 2 710,10 лв. за времето от 1.4.2010 г. - 17.10.12 г. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. Същите са разрешени с влезлите в сила съдебни актове, посочени от касатора, а именно: решение № 968/7.6.11 г. по гр. дело № 6528/10 г. на Бургаски районен съд, решение от 8.7.13 г. по гр. дело № 697/13 г. на Пернишки районен съд, 5 гр. състав, решение № 365 от 21.9.11 г. по гр. дело № 644/11 г. на Окръжен съд-Пазарджик, решение от 11.6.2014 г. по гр. дело № 199/14 г. на Русенски районен съд, 14 гр. състав и решение № 147/25.5.11 г. по гр. дело № 50/11 г. на Пещерски районен съд по следния начин: Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 1.7.2007 г./ се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0, 6 на сто за всяка година придобит трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни правила за организация на работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата ищецът следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира за правилна и практиката, цитирана в посочените влезли в сила съдебни актове. По основателността на касационната жалба. Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика по въпроса относно начина на определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. Поради това подлежи на отмяна поради противоречието му с материалния закон. Тъй като не е нужно извършването на други процесуални действия трудовия спор следва да бъде решен по същество. Предявените искове са по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 86 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 16.2.2008 г., по силата на което ищецът приел да изпълнява при ответника длъжността "технически ръководител". Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 17.10.12 г. Нормата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал. 5 от същата Наредба условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията се определят с КТД на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. В разглеждания случай с Вътрешните правила, работодателя е приел, че ще зачита трудовия стаж, положен при друг работодател, само когато трудът е положен за същата длъжността - "технически ръководител". При това положение работодателят дължи на ищеца допълнително възнаграждение за целия исковия период 1.4.2010 г.-17.10.12 г. за положения труд на посочената длъжност, а за времето до учредяване на трудово-правната връзка между страните само за стажа придобит от П. на същата длъжност. Прослуженото от ищеца в ответното дружество време в периода 1.4.2010 г.-17.10.12 г. е 2 г и 6 м. Прослуженото от ищеца време на длъжност "технически ръководител" до учредяване на трудовото правоотношение е от 20.5.1970 г. до 24.2.1980 г. или 9 г и 10 м. Или общия стаж на същата длъжност възлиза на и 12 г и 4 или 7, 44 %./видно от представената в оригинал трудова книжка № 1503./Трудовият стаж на ищеца на останалите, изпълнявани от него длъжности: общ работник, организатор, стоковед и техник и съдружник в дружество не следва да бъде зачетен при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение, поради това, че е положен на длъжности, които не са сходни или със същия характер на работа. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи противното. За исковия период основното възнаграждение на П. е в размер на 550 лв месечно, а допълнителното възлиза на 40, 92 лв или предявеният иск е основателен и доказан за сумата 1 227, 60 лв /30 месеца по 40, 92 лв/. За разликата до пълния предявен размер от 2710,10 искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за времето от 1.5.2010 г. до 17.4.2013 г. и до размера на сумата 375, 34 лв, до която следва да бъде уважен. До пълния предявен размер от 481, 22 лв искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски поради което такива не му се дължат. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение