Решение № 2545 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2012 г.

Решение № 2545 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Михаил Стоянов Николов против решение № 1159/4.07.2012 г. по адм. д. № 874/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният акт е материално незаконосъобразен, защото на място не е имало поставени забранителни пътни знаци, липсва вертикална пътна сигнализация за пешеходна пътека и няма данни, че други участници в движението не могат да преминават. Иска отмяна на решението. Ответната страна специалист отдел "Инженерна инфраструктура при Дирекция "УКОРС"- Бургас и Община Бургас не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена като незаконосъобразна принудителна административна мярка "преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, като в този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват РПУ, от територията на която е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство". Мярката е приложена от старши специалист в отдел "Инженерна инфраструктура и транспорт" при дирекция УКОРС, Община Бургас. С решение № 5425/12.04.2012 г. по адм. д. № 883/2012 г. по описа на ВАС, касационният съд е приел, че неправилно съдът не се е произнесъл по унищожаемостта на административния акт, отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора с решение № 1159/4.07.2012 г. по адм. д. № 874/2012 г. по описа на АС - Бургас, съдът отново отхвърлил жалбата като неоснователна и приел, че приложеният ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДП, в устна форма, като законът не посочвал изрично административният орган, който прилага този вид ПАМ. Съдът определил, че това е един от органите, изредени изчерпателно в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Приел, че след като има заповед на кмета на общината № 1547/13.06.2008 г., с която е възложено на служителите от дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност", административният орган е компетентен, защото заема длъжността "старши специалист" в Дирекция "УКОРС" при общината. Развил съображения, че в административното производство е установена хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. 3 от ЗДвП, когато паркираното ПС прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Обсъдил като доказателство за наличието на пешеходната пътека представения проект за временна организация на движението по време на строителство на имоти на ул. Адам Мицкевич" и "Димитър Димов" пред № 5, където е "предвидена пешеходна пътека" и съответно пътни знаци А18 и Д17, като ценил и снимките на паркирания автомобил. Приел, че на място не са поставени предвидените знаци, но има маркировка на пешеходна пътека. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случая издателят на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е материално компетентен, защото попада в хипотезата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП като длъжностно лице, определено от администрацията управляваща пътя в гр. Бургас - кметът на община Бургас. Относно наличието на третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са събрани с допустими по АПК доказателствени средства доказателства за паркирано превозно средство върху пешеходна пътека. На приложените към административната преписка снимки се вижда наличието на маркировка за пешеходна пътека. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил материално законосъобразно решение, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с установената фактическа обстановка. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,