Решение № 9493 от 11.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство e по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на ЕТ Л. КОЛЕВА-57 , [ЕИК], гр. Хаджидимово, подадена чрез адв. Маркова, срещу Решение 22 от 26.01.2023 г., постановено по адм. д. 740/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-310-0114031/07.10.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ Л. КОЛЕВА-57 е наложена ПАМ "запечатване на обект" Пекарна Дидо , находящ се в гр. Казанлък, ул. Славянска 2 и забрана на достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото е установено, че на 05.10.2022 г. в 14:35 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДP на 3 ДДC - Пекарна Дидо , находящ се в гр. Казанлък, ул. Славянска 2, стопанисван от ЕТ Л. КОЛЕВА-57 . При извършена контролна покупка на един брой хляб на стойност 1. 30 лв. на 05.10.2022 г. платени в брой, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Тремол М20 ИH на ФУ ZK 140271 и ИH на ФП 5026774, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установената положителна разлика в размер на 470, 25 лв. между фактическата наличност в касата от 619. 85 лв. и регистрирани във ФУ от 149, 60 лв. оборот към момента на проверката. Установените факти и обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА 0114031 от 05.10.2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като на 05.10.2022 г. при извършена покупка на хляб не е бил издаден фискален бон или касова бележка. Въз основа на това е счетено, че е налице материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС спрямо ЕТ Л. КОЛЕВА-57 . На следващо място съдът е съобразил, че опреденият срок за запечатване на търговския обект от 7 дни е по-къс срок от средно предвидения в закона, като е счетено, че органът е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените мотиви, отчетена е ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер и съществуващата разлика в касовата и фактическата наличност, освен за конкретната продажба. Извършена е и обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси съобразно което административният съд е счел, че наложената ПАМ със срок 7 дни, се явява съразмерна, респективно законосъобразна. Прието е, че наложената ПАМ съответства на целта на закона, наложена е при спазването на процесуалните правила предвиден в АПК и в съответствие с приложимия материален закон. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ Л. КОЛЕВА-57 . Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана по отношение на определения в нея срок. Приходните органи са преценили вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбата, също така е съобразена и съществуващата разлика в касовата и фактическата наличност, освен за конкретната продажба, коитоса мотивирали административния орган да определи именно 7 дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Съобразно изложеното правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на тежестта на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, като в случая правата и интересите на дружеството не са засегнати прекомерно. Неоснователно е оплакването на касатора, че заповедта е незаконосъобразна и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Производствата по ЗАНН и АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на административно наказателното производство. Предвид изложените съображения се обосновава извод за правилност на оспореното първоинстанционно решение. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер на 240 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение