Решение № 7363 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2015 г.

Решение № 7363 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Добрич срещу решение № 153 от 12.12.2014 г. постановено по адм. дело № 386/2014 г. на Административен съд Добрич, с което е отменено по жалба на Веско Димитров Панов от гр. Добрич постановление от 16.06.2014 г. по чл. 405а, ал. 1 КТ издадено от Ангел Недялков Петков на длъжност "старши инспектор" при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Добрич за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Веско Димитров Панов и Живко Василев Стоянов считано от 21.05.2014 г. и съдържащото се в него предписание в срок до 20.06.2014 г. да предложи на работника сключване на трудов договор на длъжност "строител" на строителен обект "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" находяща се в УПИ VI-111, кв. 50 по плана на ж. к. " Балик - Йовково-юг", ул. "Бойчо Огнянов", № 32 гр. Добрич. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Веско Димитров Панов, чрез процесуалния си представител, е подал писмено становище в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Добрич е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, считано от 21.05.2014 г., между Веско Димитров Панов и Живко Василев Стоянов считано от 21.05.2014 г. и съдържащото се в него предписание в срок до 20.06.2014 г. да предложи на работника сключване на трудов договор на длъжност "строител" на строителен обект "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" находяща се в УПИ VI-111, кв. 50 по плана на ж. к. " Балик - Йовково-юг", ул. "Бойчо Огнянов", № 32 гр. Добрич. Установено приложените и събрани по делото доказателства се установява, че административното производство е започнало по повод злополука на цитирания строителен обект на 26.05.2014 г. Констатациите в протокола, че се извършват строително монтажни работи с възложител Денислав Весков Димитров и Павлина Димитрова Славова и строител по смисъла на ЗУТ - Веско Панов Димитров който наел работниците на обекта включително и Живко Василев Стоянов от 21.05.2014 г. с работно време, с определена трудова функция "изкопни работи", отчитане на работата, текущ контрол от страна на Веско Димитров Панов, йерархична подчиненост на Веско Димитров Панов, повторяемост на дейността - всеки ден без събота и неделя, съдът приел за необосновани. Установено е от съда, че строителството се извършва по стопански начин чрез технически правоспособно лице Веско Димитров Панов. Установено е, че по време на злополуката на 26.05.2014 г. на обекта е имало работници на които е била установена самоличността и на които са били раздадени декларации но те не могли да ги попълнят и това било извършено след проверката впоследствие и представени от Веско Панов. По късно били представени и гражданските договори, книгите за начален и ежедневен инструктаж и заповедна книга. Установено е, че по време на проверката инспекторите не са се срещали с възложителите а само с Веско Панов който бил на строежа. Съдът е установил от представен договор между Денислав Панов и Веско Панов че Веско Панов няма правомощия да наема от свое име и за своя сметка строителни работници, а че има право да извършва това от името и за сметка на възложителя Денислав Весков Димитров. Също така в гражданският договор със Стоянов е записано, че Веско Панов действа като представляващ поради което констатациите че той е строител и работодател на обекта са необосновани тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. От друга страна съдът е приел, че се опровергават констатациите за съществуването на трудово правоотношение със Стоянов. Последният е бил нает да извърши определена работа- изкоп на строителен обект и да осигури строители. А видно от попълнените от него сведения в деня на злополуката 26.05.2014 г., същият бил уведомен по телефона и пристигнал на процесния строителен обект в 10, 00 часа. Този факт говори, че работният му ден не е започвал винаги в 8,00 часа, както е вписал в декларацията, и че е имал волята да прецени кога и как да извърши договорената работа. Не е налице и елементът "работно място", тъй като поради естеството на извършваната работа - извършване на изкоп на определен строителен обект, предметът на договора не би могъл да бъде изпълнен на друго място. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил постановлението. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В настоящият случай съдът е констатирал нарушения на административно производствените правила които са опорочили констатациите в издаденото постановление. Изразяват се в това, че при извършената проверка не са събрани доказателства за установяване на какво основание се извършва строителната дейност от строителните работници в строителния обект, кой е работодателят и какви са уговорките между него и работниците. По късно представените доказателства относно тези факти следва да бъдат преценявани с оглед тяхната годност и действителност относно доказването на тези факти. Съдът е извел обосновани изводи относно това, че тези факти, чието установяване е в тежест на административния орган в образуваното пред него административно производство не са били установени еднозначно за да бъде прието, че са наличие елементите на трудово правоотношение с Живко Стоянов. В настоящия случай Постановлението е мотивирано единствено с представената от работещия на обекта Живко Стоянов писмена декларация. От обясненията на страните и свидетелските показания е установено, че тази декларация, с дата 26.05.2014 г., е представена в Инспекцията по труда по-късно, т. е. на друга дата. Тя не е в свободен текст, а е бланкетна. Като въпроси съдържа основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и попълването на отговорите на празните места винаги води до извод за наличие на трудово правоотношение. Правилно съдът е приел, че тази декларация не изразява точно волята на декларатора и затова не представлява обективно доказателство за характера на правоотношението. Волята на декларатора Живко Стоянов е ясно изразена при разпита му в съдебно заседание. От показанията му се установява, че е договорен трудов резултат, а не трудова функция, че не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина, като липсва и конкретно договорено работно време. В случая административният орган не е доказал по категоричен начин, нито качеството "работодател" на Денислав Весков Димитров, нито че процесното постановление е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. Събраните по делото доказателства навеждат на обратния извод-че правоотношението между Денислав Димитров и свидетеля Живко Стоянов е било облигационно, за извършване на определена работа и Денислав Димитров, уговаряйки извършването на работата, е действал от името и за сметка на друго лице. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При тези съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение