Решение № 3026 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2020 г.

Решение № 3026 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Видин срещу решение № 152 от 10.08.2020 г. на Административен съд Видин по адм. дело № 135/2020 г. С него се отменя решение № 2153-05—3/15.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/20.03.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин, с което на Й. Митев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и изпратена преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество по подаденото заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и незаконосъобразност, последното изведено от съдържанието на жалбата като нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Й. Митев чрез адвокат Радуцов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Й. Митев срещу цитираната решение на директора на ТП на НОИ Видин. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. С него е потвърдено разпореждане за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отказано е зачитане на осигурителния стаж в Железопътен завод в гр. София поради несъответствия в датите на уволнение от наборна военна служба, съмнения в в осигурителния доход и доказателства за унищожаване на ведомостите поради пожар, поради което трудовия стаж от 1.01.1992 г. до 31.12.1996 г. от Железопътен завод гр. София не се включва в общия осигурителен стаж и отказа е основан на липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, 2 КСО - няма стаж от 38 г. и 8 месеца за мъжете за 2019 г. а има 27 г. 9 м. и 20 д. от трета категория труд. Не отговаря и на условията на чл. 69б, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Установил от доказателствата по приложената административна преписка и заключение на съдебно счетоводна експертиза, че има доказателства за унищожаване на ведомостите в ЖП завод Г. Димитров, потвърдено с протокол от 1999 г. който не е представен на вещото лице, както и преписи от протоколи от 2009 г. С оглед на констатациите е прието, че не се съхраняват разплащателните ведомости. Прието е, че решението е издадено при нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК да се установят всички факти от значение за решаване на спора по същество. Представените доказателства съдържат информацията относно фактите от значение за правото на пенсиониране, но не са обсъдени от органа. Не са обсъдени представените УП и трудова книжка дали са издадени съгласно изискванията за издаването им, към момента издаването им дали има записванията в книжата на дружеството и каква е доказателствената им стойност при липса на ведомости. Същото се отнася и да представената трудова книжка, която не е ценена в противоречие с доказателствата й сила и при липса на съпоставка на всички представени документи относно осигурителния стаж и доходи. При изложените мотиви от административния орган административния акт е издаден на предположения, а не доказателствени съждения и обосновка на изводите относно фактите и доказателствата за тях. Предвид изложеното решението и разпореждането са отменени като незаконосъобразни и преписката върната органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е установил фактите от съществено значение за проверката на законосъобразността на издадения административен акт. В случая са констатирани нарушения на административно-производствените правила които са основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. В изпълнение на изискванията на служебното начало по чл. 9 АПК административният орган е длъжен да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производство. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК задължават административния орган да изясни факти и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събере доказателства, включително и експертиза – чл. 49 АПК. Доказателствата за доказване на осигурителен стаж и доход посочени в чл. 40 НПОС следва да се ценят с оглед на доказателствената им сила, като съмнението в доказателствената стойност следва точно и ясно да бъде посочено на какво фактическо и правно основание се обосновава. Правилно съдът е приел, че приложените писмени доказателства следва да бъдат ценени с оглед на тяхното съдържание и форма към момента на издаването им, във връзка едни с други, а не формално да се отхвърлят при липса на ведомостите, като се споделят напълно мотивите на административния съд – чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 700 лева представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение