Решение № 1276 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2017 г.

Решение № 1276 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали против решение № 167 от 27.10.2017 г., постановено по административно дело № 174/2017 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-21-168 от 05.06.2017 г. на директора на РЗОК – Кърджали, като РЗОК – Кърджали е осъдена да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение Кърджали" ("МБАЛ Кърджали") ООД, ЕИК 108559170, разноски по делото в размер на 860 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Ответникът по касация "МБАЛ Кърджали" ООД, ЕИК 108559170, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. "Тракия" № 19, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-21-168 от 05.06.2017 г. директорът на РЗОК – Кърджали е наложил на "МБАЛ Кърджали" ООД санкция - финансова неустойка, в общ размер на 600 лв. (3 х 200 лв.), за три нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и нарушение на чл. 151, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК) и чл. 189, т. 6, б. "а" от НРД за медицинските дейности за 2015 г., както и чл. 9, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор (ИД) с лечебното заведение. С процесната заповед е прието, че в три случая на лечение на поименно посочени ЗОЛ (здравноосигурени лица) има нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, защото не са били налице индикации за лечение в тези случаи по КП (клинична пътека) № 177, като същите е следвало да бъдат извършени по КП № 182. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че съгласно заповед № РД-20-110 от 08.03.2017 г. на директора на РЗОК – Кърджали е извършена проверка по изпълнение на ЗЗО, НРД за медицинските дейности за 2015 г., ПМС № 57/16.03.2015 г., решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и индивидуалния договор № 090228/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с дружеството, както и допълнителното споразумение към него. Вследствие на проверката е изготвен протокол № ПП-112/22.03.2017 г. от контрольори при РЗОК - Кърджали, като по отношение на дейността на лечебното заведение за месец февруари 2017 г. са установени три нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, по клинична пътека № 177. Наличен е доклад с изх. № ДЗ-148 от 10.04.2017 г. от проверяващия екип. С решение № 5 от 05.05.2017 г. Арбитражната комисия е потвърдила така направените констатации на контрольорите – длъжностни лица във връзка с подадено възражение от страна на "МБАЛ Кърджали" ООД по два от случаите, след което директорът на РЗОК – Кърджали е издал обсъжданата заповед за налагане на санкции. За да уважи жалбата срещу този административен акт съдът е приел, че наложената със заповедта на директора на РЗОК – Кърджали санкция е незаконосъобразна, тъй като и в трите спорни случаи пациентите са били хоспитализирани по КП № 182 при наличие на индикации за хоспитализиране по тази клинична пътека, но в хода на операциите им са се установили индикации за лечение по КП № 177, поради което не са допуснати визираните в т. 1, т. 2 и т. 3 от процесната заповед № РД-21-168 от 05.06.2017 г. нарушения на условията и реда за медицинска помощ. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. По делото, с оглед нуждата от специални знания за изясняване на възникнали съществени за изхода му въпроси и в съответствие с разпоредбата на чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК е назначена съдебно–медицинска експертиза. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Правилно на база събраните доказателства и представената по делото съдебна-медицинска експертиза, изготвена от д-р А. – коремен и гръден хирург, в оспореното решение съдът е стигнал до заключението, че така приетите за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, на чл. 151, ал. 1, т. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, на чл. 189, т. 6, б. "а" от НРД за медицинските дейности за 2015 г., и на чл. 9, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изразяващи се в липса на индикации за хоспитализация при отчетените три случая по КП № 177, не са извършени от здравното заведение. Съгласно чл. 151, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, за да бъде хоспитализиран за лечение по дадена КП, АПр и КПр, пациентът следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице индикациите за хоспитализация, включени в КП, АПр и КПр. В случая и за трите лица са били налице индикациите за хоспитализация по КП № 182 "Оперативни процедури при хернии" от ИД и допълнителното споразумение № 23 от 30.05.2015 г., които се прилагат за планов порядък за лекуване по хирургичен път. Лицето Д. В., макар и приет с диагноза "пъпна херния", видно от данните от оперативния протокол, според вещото лице влиза в рамките на КП № 177, тъй като е в състояние "субилиус" и е имал срастване, което е наложило отстраняване на част от оментума. За другите двама пациенти – В. Панайотова, също с резекция на оментума, поради сраснали черва, и А. А., с множествени сраствания и резекция на оментума, вещото лице в съдебно заседание е посочило, че също влизат в рамките на КП № 177, която съгласно ИД е оперативна процедура на тънки и дебели черва със среден обем и сложност, при лица над 18 години. В случая устните разяснения, с които вещото лице е допълнило при изслушването му в съдебно заседание на 17.10.2017 г. писменото си заключение по възложената му експертиза, с основание са кредитирани от инстанцията по същество на спора. Макар във всеки от обсъжданите случаи на лечение да се касае за планов прием на пациентите, в хода на операциите им са се установили усложнения, които са довели до необходимост да се извърши резекция на оментума и премахване на сраствания, представляващи по същността си не само отстраняване на херния, но оперативни процедури по КП № 177. Съгласно чл. ал. 1, т. 1 от ИД, за да бъде ЗОЛ хоспитализирано за лечение по дадена КП, следва да е налице индикация за хоспитализация, включена в КП съгласно приложение № 16. В случая и за трите лица е била налична индикация за друга КП, а именно № 182, като по време на самите операции са се открили описаните по-горе усложнения и съответно се е установила нужда от промяна на КП, тъй като са станали налични индикации за КП № 177, която предполага друг обем на работа в хода на оперативната интервенция. От така изложеното е видна неоснователността на твърдението на касационния жалбоподател, че изводите на съда не съответстват на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, включително и съдебно-медицинската експертиза, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед категоричното опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършени нарушения от лечебното заведение, който извод е обусловил издаването на заповедта за налагане на санкции, обоснован е крайният правен извод на Административен съд - Кърджали, че същата е незаконосъобразна и правилно тя е била отменена от съда, който съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта, Административен съд - Кърджали вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 27.10.2017 г., постановено по административно дело № 174/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.