Решение № 8269 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 751/2010 г.

Решение № 8269 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 751/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на ч. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Анна Филипова Радева и Лиляна Филипова Кнапен, със съдебен адрес гр. София бул. "Витоша" № 4, ет. 3, адв. Кантора "Кучеви и партньори" против решение № 65 от 2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3087 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон при определяне на оценката на признания способ на обезщетение и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се недопускане на доказателства по искане на жалбоподателите - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 65 от 2.11.2009 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-23-007/1.04.2009 г. на заместник областен управител на област София, с която на осн. чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ е утвърдена оценката на одържавеното имущество, за което на жалбоподателите е признато право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Съдът е възприел заключението на вещо лице по приета по делото съдебна експертиза, като е посочил, че обжалваната оценка на административния орган е извършена в съответствие с методиката, посочена в закона и отговаря на определението за действителна пазарна цена. В съдебно заседание съдът е оставил без уважение доказателственото искане на жалбоподателите за снабдяване с доказателства за пазарни аналози от Агенцията по вписванията, от които да се направи извод за действителната пазарна цена на одържавеното имущество, както и искането за снабдяване с удостоверение за данъчната оценка на имота. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 3 стойността на имуществата по б. "б" на същата норма, срещу които се дават акции, дялове компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по действителна пазарна цена към деня на влизане на този закон в сила, която се определя по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, а получената стойност се удвоява. Съгласно § 3а от ПЗР на ЗОСОИ действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 от закона се определя съобразно отмененото приложение № 1 към ЗМДТ, считано от 1.01.2002 г. От представената по делото съдебна експертиза, определила оценката на одържавеното имущество на 38 681.58 лв. - стойност, равна на определената от административния орган, не става ясно дали в същата е включено изискваното от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ удвояване на определената по § 3а от ПЗР на ЗОСОИ действителна пазарна цена. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание този въпрос също така не е не е поставен. Изясняването на това обстоятелство е необходимо за преценката относно определяне на оценката на имуществото съобразно закона, т. е. за правилното приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане, при което посоченото по-горе обстоятелство следва да бъде изяснено. Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неуважаване на посочените доказателствени искания на жалбоподателите, съдът намира за неоснователно. Методиката за определяне на оценката на одържавеното имущество е определена в специалния закон - ЗОСОИ, поради което определянето й по друг начин, включително чрез съпоставяне на пазарни аналози, е недопустимо. Въпреки това, поради установеното наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решение подлежи на отмяна. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение