Решение № 9563 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2017 г.

Решение № 9563 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Академичния съвет на Медицински университет С. срещу решение № 4521 от 05.07.2017 г. по адм. д. № 41 от 2017 г. на Административен съд С.- град, с което е обявено за нищожно решение на Академичния съвет на Медицинския университет - С. по т. 37 от 25.10.2016 г. за връщане на документите на проф. д-р А. И. Б. за пререшаване от Катедрения съвет /КС/ на Катедрата по патофизиология в Медицинския факултет /МФ/, съгласно становище на гл. юрисконсулт на МУ - С. за повторно пререшаване от КС. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че липсват доказателства за законно проведено заседание на Академичния съвет. Сочи, че първоначално А. Б. е подала две жалби до Административен съд С.- град по повод решението на Академичния съвет вх. № 28545/08.11.2016 г. и вх. № № 28544/08.11.2016 г. С две молби от 10.11.2016 г. вх. № 28909 и вх. № 28910 в съда са представени документи, вкл. протокола на Академичния съвет от 25.10.2016 г. След образуване на делото са представени и други документи, вкл. и решението от заседанието на Академичния съвет от 25.10.2016 г. Не знае защо протоколът не се намира по делото, но той съществува. Сочи, че видно от протокола на заседанието са присъствали 39 члена на АС от списъчен състав 45 члена, по уважителни причини са отсъствали 3 члена, т. е редуцирания състав е бил 42 души или за да има кворум са били необходими 29 души. При положение, че са присъствали 39 члена, заседанието е било редовно. Списъчният състав на АС е обществена информация и се вижда на официалната страницата на МУ - С. http:/www.mu-sofia.bg/node/1193. МУ-С. е държавно висше училища с принципал Министерство на образованието и науката и всяка информация е публична на сайта му. Академичния съвет е с мандат 2016-2020 г. Счита, че не липсват доказателства за законността на проведеното заседание на АС на 25.10.2016 г. Напротив, доказателствата са налични и достатъчни за да се направи извода, че е проведено законно, имало е наличен кворум и решението по отношение на А. Б. е взето с мнозинство от 39 гласа "за", "0" против и "0" въздържал се. Сочи, че това решение АС само връща на Катедрен съвет въпроса за удължаване на трудовия договор на А. Б., но не взема решение за неговото удължаване по смисъла на § 11 от ПЗР на ЗВО. Представя препис извлечение от протокола. Ответната страна е представила писмен отговор. Оспорва представения с касационната жалба препис-извлечение от протокол от заседанието на АС от 5.10.2016 г., като неистински, с невярно съдържание. Сочи, че има разминаване и несъответствия в номерата на точките в двата документа. Решението да се върнат документите на проф. д-р А. И. Б. за пререшаване от Катедрения съвет е отразено в т. 37 в представения по делото документ "Решения от заседание на АС от 25.10.2016 г." Същото решение да се върнат документите на проф. д-р А. И.. Б. за пререшаване от КС, е отразено по т. 5, подточка 7 в сега представения препис-извлечение от протокол от заседание на АС на МУ-С. - 25.10.2016 г., което означава, че едно и също решение е отразено в два документа под различни точки (като единият от документите представлява препис от другия документ). В препис-извлечението от протокола първо е изброен дневния ред на заседанието и едва след това се сочи колко души присъстват и отсъстват и се прави заключение, че заседанието е редовно и може да взема решения, което не е логично, тъй като първо се проверява редовността на заседанието и след това да се пристъпи към разглеждане на дневния ред. Представеният с касационната жалба препис-извлечение от протокола не е буквален препис на съществуващ документ, тъй като употребените в него изрази: "На заседанието присъстваха 39 чл. на АС. " и "...заседанието на АС бе закрито.", показват, че документът разказва какво се е случило в миналото, а не какво се случва в момента. Един истински протокол от провеждащо се заседание в настоящия момент се съставя така, че да отразява действията и фактите към момента на извършването им. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 07.08.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 25.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да обяви за нищожен оспорения акт съдът установил, че по делото е представен протокол на АС от 25.10.2016 г. озаглавен: "Решения от заседание на Академичния състав на Медицински университет-С. от 25.10.2016 г.", който съдържа т. 37, с посоченото съдържание. В него не е записан списъчния състав на АС, присъствалите членове и проведеното гласуване. При справка на ел. страница на МУ-С. /mu-sofia.bg/ съдът констатирал, че освен същият документ, който на няколко пъти е представен по делото, друг документ не е публикуван, а съгласно чл. 42, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МУ-С., заседанията на АС се протоколират и протоколите от заседанията се публикуват на електронната страница на МУ-С., освен ако АС не реши друго. При тези данни съдът приел, че единственият документ за оспореното решение е изпратеният от ответника протокол, озаглавен: "Решения от заседание на Академичния състав на Медицински университет-С. от 25.10.2016 г.", в който не са налице данни за списъчния състав на АС, за присъствалите членове или за проведеното гласуване. Изложил мотиви, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 20 от Правилника на МУ, на АС на МУ е правомощието да взема решение за продължаване на трудовия договор на хабилитираните преподаватели по § 11 от ПЗР на ЗВО Съгласно чл. 39 от същия правилник, АС е колективен орган, който се състои от 45 членове, а ректорът е негов председател. АС приема решения си с обикновено мнозинство /повече 50%/ от присъстващите членове - чл. 40, ал. 2 от Правилника на МУ. Заседанието е законно, ако присъстват най-малко 2/3 от списъчния му състав. Направил извод, че липсата на доказателства за законно проведено заседание на АС при спазване на изискването за кворум и взето решение с изискуемото мнозинство повече 50%, обуславя извод за липса на валидно формирана воля, поради което оспореното решение е нищожно- чл. 146, т. 1 АПК. Решението е неправилно. След като жалбоподателят твърди, че е представил протокола на Академичния съвет от 25.10.2016 г., в който е записан броя на присъстващите членове, но не се намира по делото следователно твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно решение След като жалбоподателят е представил в настоящото производство заверен препис от протокола на заседанието на Академичния съвет от 25.10.2016 г. и ответната страна го оспорва, делото следва да върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да изиска оригиналния протокол от заседанието на Академичния съвет от 25.10.2016 г., да установи съществува ли оригинален протокол с посоченото съдържание и оттам дали заседанието на Академичния съвет е редовно проведено. От друга страна, след като е констатирал, че в представения препис от протокола не е посочен броя на присъстващите членове на Академичния съвет на заседанието на 25.10.2016 г. съдът е следвало да изиска оригиналния протокол, за да установи съдържанието му и е следвало да укаже на страната, че не сочи доказателства за определени обстоятелства. С оглед посочените от касационния жалбоподател данни, че А. Б. е подала две жалби до Административен съд С.- град по повод решението на Академичния съвет вх. № 28545/08.11.2016 г. и вх. № № 28544/08.11.2016 г. и с две молби от 10.11.2016 г. вх. № 28909 и вх. № 28910 от Академичния съвет в съда са представени документи, вкл. протокола на Академичния съвет от 25.10.2016 г. се установява, че са били образувани и други дела, поради което е възможно пълният протокол от заседанието на Академичния съвет да е останал по тези дела. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение