Решение № 8 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5508/2007 г.

Решение № 8 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5508/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Б" ЕООД, гр. С., срещу решението от 2.07.2007 г. по гр.д. № 484/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 5.12.2006 г. по гр.д. № 3966/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от "Б" ЕООД срещу И. Д. И. от гр. П., иск с правно основание чл. 299 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата И. Д. И. и контролиращата страна М. на ф. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от "Б" ЕООД срещу И. Д. И. иск с правно основание чл. 299 от ГПК (отм.) за сумата 12 381,75 лв., представляваща обезщетение за вреди от липси, констатирани с акт за начет, заведен с вх. № 1/26.02.2003 г. в "Б" ЕООД, съставен от старши финансов ревизор от дирекция "Ф" на ЦКС, гр. С. и е осъдено "Б" ЕООД да заплати на И. Д. И. сумата 1500 лв.- разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е субект, чиято финансова дейност може да бъде обект на държавен финансов контрол, поради което имуществената отговорност на лицата, причинили вреди на дружеството в изпълнение на отчетническа дейност, може и следва да бъде реализирана по общия исков ред, а не по реда на особеното исково производство по финансови начени на чл. 299 и сл. от ГПК (отм.). Приел е, че препращането на чл. 36 от ЗДФК (отм.) към правилата на гл. ХХХI от ГПК (отм.) важи само за онези актове за начет, които са съставени при ревизии на предприятия, организации и лица, подлежащи на държавен вътрешен финансов контрол, съгласно чл. 4 от ЗДФК (отм.), а за всички останали субекти, вкл. за кооперациите и кооперативните предприятия, финансовият контрол върху които се осъществява от специализирани финансово-контролни органи на националните кооперативни съюзи, препращането на чл. 36 от ЗДФК (отм.) а има предвид само предпоставките и условията за носене на имуществена отговорност и мерките за отстраняване на нарушенията, уредени в чл. 29 - чл. 35 от ЗДФК (отм.), но не и реда за реализиране на имуществената отговорност, регламентирана в чл. 299 и сл. от ГПК (отм.). Решението е неправилно. Производството по чл. 299 и сл. от ГПК (отм.) е образувано въз основа на акт за начет заведен с вх. № 1/26.02.2003 г. в "Б" ЕООД, съставен от старши финансов ревизор от дирекция "Ф" на ЦКС, гр. С. и писмото, с което е изпратен в съда, за ангажиране отговорността за установените с акта за начет вреди от липси на обща стойност 12 381,75 лв., причинени на "Б" ЕООД в периода 16.04.2002 г. - 20.09.2002 г. от ответника по иска И. Д. И. в качеството му на"началник-склад" в база "Б", гр. П. към "Б" ЕООД. Претендираният размер на обезщетението за липси е формиран от сумата 10 531,75 лв. - стойност на неотчетени билки, сумата 1 800 лв. - неотчетени суми от продажба по РКО № 65 и сумата 50 лв. - неотчетена парична наличност. Установено е, че И. Д. И. е изпълнявал длъжността "началник-склад" в база "Б", гр. П. към "Б" ЕООД. В изпълнение на заповед № 285/16.09.2002 г. на директора на дирекция "Ф" на ЦКС е извършена финансова ревизия на "Б" ЕООД- обект складова база "Б", гр. П., за периода 16.04.2002 г.-20.09.2002 г. За извършената финансова ревизия е съставен акт за начет № 1/26.02.2003 г. С акта за начет са констатирани вреди от липси на обща стойност 12 381,75 лв., причинени на "Б" ЕООД в ревизирания период от И. в качеството му на материално-отговорно лице, които вреди произтичат от липси на билки на стойност 10 531,75 лв., неотчетени суми от продажба по РКО № 65 в размер на 1 800 лв. и неотчетена парична наличност в размер на 50 лв. Неправилно въззивният съд е приел, че съставеният акт за начет не може да бъде разгледан по реда на особеното производство по финансови начети - чл. 299 и сл. от ГПК (отм.), поради това, че ощетената организация е търговско дружество (кооперативно предприятие). Държавният вътрешен финансов контрол е специализиран вид административен контрол, който се осъществява от специализирани органи на изпълнителната власт върху дейността на посочените в чл. 4 от ЗДВФК лица. Финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и между кооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи (чл. 63, ал. 1 от Закона за кооперациите). Актът за начет е издаден при действието на чл. 63, ал. 2 от ЗК (изм. и доп. ДВ, чл. 13 от 2003 г.), с която разпоредба е установено, че при осъществяване на контролната дейност по ал. 1 се прилага глава четвърта "Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията" от ЗДВФК. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДВФК (отм.) когато са налице условията за имуществена отговорност по чл. 29, ал. 1 вътрешните одитори съставят акт за начет. Настоящият състав приема, че съставен ли е акт за начет притезанието следва са бъде предявено по реда на особеното исково производство по финансови начети. В този смисъл е и изричното указание на чл. 36 от глава четвърта на ЗДВФК - съставените актове за начет са разглеждат по реда на глава тридесет и първа "Производство по финансови начети" от ГПК (отм.). Още повече, че в хода на делото по изричното указание на чл. 63, ал. 2 от ЗК (доп., ДВ, бр. 41 от 2007 г.) при осъществяване на контролната дейност по ал. 1 се прилага глава тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс "Производство по финансови начети". По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение