Решение № 151 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6023/2007 г.

Решение № 151 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6023/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. за д. в., гр. С., срещу решението от 23.07.2007 г. по в.гр.д. № 146/2007 г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.02.2007 г. по гр.д. № 48/2007 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. за д. в. срещу А. Х. А. от с. Д., общ. Разград, иск с правно основание чл. 252 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата - ответник по иска А. Х. А. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение. Ответникът по жалбата - трето лице-помагач Д. ф. "З" взема становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният Разградски окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния Разградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А.за д. в. срещу А. Х. А. иск с правно основание чл. 252 от ГПК (отм.) за признаване за установено частното държавно вземане към А. Х. А. в размер на сумата 6 788,73 лв., от които 2 562 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 9.01.2007 г., 1560,20 лв. лихва за забава и 2666,53 лв.-законна лихва за периода 26.04.1999 г.-9.01.2007 г., произтичащо от сключен между А/Абтула/ Х. А. и Д. ф. "З" договор № 72600079 от 2.12.1997 г. Въззивният съд е приел иска за неоснователен с оглед основателността на възражението на длъжника за погасяване правото на кредитора за иска принудително изпълнение поради това, че е предприел действия на принудително изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Решението е правилно. Установено е, че между А. Х. А. и Д. ф. "З" е сключен договор № 72600079 от 2.12.1997 г. за финансово подпомагане на земеделския производител на фючърсна основа I-ви транш, съгласно който фондът предоставя на А. сумата 2 576 000 неден.лв., представляваща стойността на 70% от минималната изкупна цена с ДДС за засети 400дка хлебна пшеница, срещу задължението на А. в срок до 30.09.1998 г. да предаде на лицензиран търговец без заплащане 16 тона хлебна пшеница за хляб. В т. 4.1 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението от земеделския производител, последният възстановява на фонда действително получената от него сума, заедно със законната лихва върху нея до деня на издължаването й, плюс 30% санкционираща лихва. В изпълнение на задължението си фондът е превел на земеделския стопанин сумата 2 562 000 неден.лв. с платежно нареждане от 17.12.1997 г., в което е посочено, че14 000 неден.лв. са удържани за регистрация на сключения на 2.12.1997 г. договор за особен залог на продукция между страните. На 13.10.1999 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 0905/99 г. на Софийски районен съд в полза на ДФ"З" срещу А. за сумата 4 122 200 неден.лв., от които 2 562 000 неден.лв. главница и 1 560 200 неден.лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 26.04.1999 г. до окончателното изплащане на сумата. Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "в" от ГПК (отм.). На 26.07.2006 г. А. за д. в., в правомощията си по чл. 87, ал. 1, т. 5 от Закона за събиране на държавните в. /да събира частни д. в. на ДФ"З", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, какъвто е и процесният изпълнителен лист/ е подала молба за образуване на изпълнително делото въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на ДФ"З" и въз основа на тази молба е образувано изп.дело № 565/2006 г. на СИС при Разградски районен съд. Същото е спряно на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК отм. с определение от 5.09.2006 г. по ч.гр.д. № 996/2006 г. на Разградски районен съд, с оглед възражението на длъжника за настъпила погасителна давност, поради което и на основание чл. 252 от ГПК (отм.) е заведен иска за установяване вземането на ДФ"З". Изпълнението е започнало въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо. Поради това в производството по иска с правно основание чл. 252 от ГПК (отм.) длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя, който осъдителен иск е станал безпредметен поради несъдебното осъдително основание. В разглеждания случай длъжникът се брани с правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност, срещу което ищецът противопоставя доводи за прекъсване на погасителната давност с предаване на 22.05.2003 г. на изпълнителния лист от лицето, в чиято полза е издаден - ДФ"З", на А. за д. в. - за събиране. Безспорно е установено вземането на ДФ"З" по издадения изпълнителен лист срещу А. Безспорно до подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист погасителната давност за вземането не е изтекла. Установената съдебна практика придава прекъсващо действие на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, ал. 1 от ГПК /арг.чл. 116, б. "б" от ЗЗД/. Новата погасителна давност, която е започнала да тече в този случай, има за начало деня, в който е издадено разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. От този момент до предприемане на действия за принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, в разглеждания случай са изминали повече от 5 години /давностния срок по чл. 110 от ЗЗД/, с изтичането на който срок се погасява искането за принудително осъществяване на вземането на ищеца. Неоснователни са доводите на касатора за прекъсване на погасителната давност с предаване на изпълнителния лист от ДФ"З", в чиято полза е издаден, на А. за д. в. - за събиране. Частните д. в. на ДФ"З", за които има издаден изпълнителен лист по извлечение от сметки, се събират по общия ред. Разпоредбите на чл. 85, ал. 1 от ЗСДВ и чл. 87, ал. 3 от ЗСДВ са обявени за противоконституционни в частите, с които се предоставят на АДВ правомощия за принудително събиране на частни д. в. с Решение № 2 от 30.03.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 2/2000 г. /обн. ДВ, бр.29/2000 г./. Следователно към 22.05.2003 г. - момента на предаване на изпълнителния лист на А. за д. в. за събиране, агенцията не е имала правомощия за принудително събиране на вземането по изпълнителния лист, поради което не могат да бъдат споделени доводите й за прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД - с предприемане на действия за принудително изпълнение. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Поради погасеното право на защита на предявеното право, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен с атакуваното решение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение