Решение № 12743 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2009 г.

Решение № 12743 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), със седалище град София, против решение № 995/8.12.2008 г., постановено от Административен съд - София град (АССГ) по адм. дело № 5249/2008 г. по описа на съда. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неправилност и се иска неговата отмяна. Касаторът твърди, че съдебното производство пред административния съд е проведено без да е налице годен за оспорване административен акт, изтъквайки, че въведения като предмет на делото мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ВН-3125-11-848/22.07.2008 г. не може да бъде приет за такъв, тъй като е налице хипотезата на чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Алтернативно подържаното твърдение за неправилност на съдебното решение е бланкетно и не е придружено с конкретно обосновка. Ответната страна - Атанас Йорданов Христов не е представил отговор по така подадената касационна жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество пледира за неговото обезсилване. На първо място посочва, че съдът е постановил своето решение в хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК, а именно че пред съда е образувано друго дело между същите страни и на същото основание - адм. дело № 5590/2008 г. На второ място - че е съдът е упражнил контрол за законосъобразност при липса на годен за оспорване акт като се поддържа, че с оглед наличието на доказателства (писмо изх. № ВН-3125-05-740/01.08.2008 г.) за препращане на искането за достъп, в условията на чл. 32 от ЗДОИ, до трето лице, разполагащо с търсената информация, то е налице незавършено административно производство. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима, като редовно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административния съд е сезиран с оспорване законосъобразността на мълчалив отказ на началника на ДНСК да предостави достъп до обществена информация, търсена от Атанас Христов със заявление рег. № ВН-3125-11-848/22.07.2008 г. По подадена от Христов жалба с вх. № 12140 от 04.09.2008 г. пред административния съд е образувано адм. дело № 5249/2008 г. Съдът е приел така подадената пред него жалба за допустима и се е произнесъл по същество като е отменил оспорвания мълчалив отказ. Мотивите на съда са в посока, че ЗДОИ изключва приложението на института на мълчаливия отказ, поради котето самото непроизнасяне в законоустановения срок от страна на административния орган само по себе си и е недопустимо. Решението е недопустимо като настоящата инстанция напълно споделя доводите в тази посока, изложени от представителят на ВАП. Пред касационната инстанция е представено и прието по делото, прекратително определение от 27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5590 по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на Атанас Йорданов Христов срещу мълчалив отказ на началника на ДНСК да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. № ВН-3125-11-848 от 22.07.2008 г. В тази връзка и с оглед дата на образуване на адм. дело № 5249/2008 г. - 05.09.2008 г. и като се има в предвид, че произнасянето по адм. дело № 5590 е станало след тази дата, то се доказва, че в АССГ, между началника на ДНСК и Христов са били налице две дела с еднакъв предмет - оспорване законосъобразността на мълчалив отказ, постановен по заявление за достъп с рег. № ВН-3125-11-848/22.07.2008 г. Тук следва да се отбележи, че съдът е следвало служебно да установи, с оглед писмо с вх. № 14699 от 27.10.2008 г. (л. 11) и неговото приложение (л. 12), налице ли е друго образувано дело в съда, между същите страни и на същото основание. Цитираното писмо не може да бъде прието като възражение от страна на административния орган за наличие на основание по чл. 159, т. 7 от АПК, но същото безспорно съдържа данни в тази посока и съдът е следвало да инициира тяхната служебна проверка. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,