Решение № 7245 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2019 г.

Решение № 7245 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), срещу Решение № 4608 от 03.07.2019 г., постановено по адм. д. № 10252 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2018 г. С него, по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК) е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата му с вх. № Е-13-01-36 от 12.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне с решение по чл. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в едномесечен срок. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на НЕК разноски за производството в размер на 300, 00 лв. за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбите на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Оспорва направения от съда извод, че в случая е формиран мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба, подадена от НЕК срещу действия на "Енерго – Про продажби" АД. Сочи, че Комисията дължи задължително произнасяне във връзка с разрешаване на спор, а не за издаване на индивидуален административен акт, в който случай би се формирал мълчалив отказ. Моли отмяната на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата на НЕК да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения юрисконсулт Ненков, който от името на КЕВР поддържа жалбата, а по същество моли да се уважи. Ответникът – НЕК не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез процесуален представител - юрисконсулт Дамянова, оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя писмена защита. Ответникът - "Енерго - Про Продажби" АД, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на НЕК против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по нейна жалба с вх. № Е-13-01-36/12.07.2018 г., насочена срещу "Енерго - Про Продажби" АД с твърдения, че енергийното дружество нарушава чл. 162 ЗЕ и чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), както и с искане да му се наложи принудителна административна мярка по отношение на надвзета сума от 957992, 52 лв., с данък добавена стойност (ДДС) и за издаване за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2016 г. на НЕК на съответните данъчни документи. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АССГ направил краен извод, че е налице мълчалив отказ, който отменил и върнал преписката на административния орган за произнасяне с решение по чл. 13 ЗЕ, в едномесечен срок. За да постанови този резултат съдът приел, че КЕВР има задължение да се произнесе по жалбата, с която е била сезирана, като не съществува възможност да не се произнесе изобщо, както в спорната хипотеза. Изразил становище, че на КЕВР, в качеството й на "особена юрисдикция" е определено правомощие и задължение да разреши спор между потребител и доставчик, а непроизнасянето й във всички случаи съставлява мълчалив отказ по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Посочил, че обратното становище би лишило подателя на жалбата до КЕВР от защита срещу нейното непроизнасяне. Съдът приел, че жалбата попада в хипотезата на чл. 147, ал. 2 НЛДЕ и чл. 22, ал. 1 ЗЕ, поради което в правомощията на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе по нея. Според АССГ правомощието на административния орган, не означава само право да се произнесе по даден въпрос, но и задължение. След като Комисията не се е произнесла в срок, съдът е счел, че е формиран мълчалив отказ. По тези съображения било постановено обжалваното решение. Решението е валидно, но е недопустимо. Мълчалив отказ по жалбата с характер на искане с вх. № Е-13-01-36/12.07.2018 г. по описа на КЕВР, подадена от НЕК срещу "Енерго - Про Продажби" АД не може да бъде формиран. Направеното в жалбата искане е КЕВР да упражни вменените й правомощия и да наложи принудителна административна мярка на "Енерго - Про Продажби" АД със следното задължително указание: да възстанови на НЕК надвзета сума от 957992, 52 лв. с ДДС, в резултат на неприлагане на чл. 162, ал. 1 ЗЕ за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г., като "Енерго - Про Продажби" АД е изкупило от "Топлофикация Габрово" ЕАД по преференциални цени количества електрическа енергия в размер на 3903, 8 МВтч, за които не са издадени от КЕВР съответните сертификати за произход и същите са префактурирани на НЕК. Действително, съгласно чл. 22, чл. 75 - 81 ЗЕ, както и чл. 142- 149 НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето в този случай следва да е изрично. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕ правомощията на Комисията се свеждат до даване на задължителни указания по прилагането на закона на лицензианта. В настоящия случай обаче подаденото до Комисията искане за налагане на принудителни административни мерки не може да бъде квалифицирано като жалба по чл. 22 ЗЕ. Налагането на принудителни административни мерки, съгласно чл. 201 ЗЕ, е правомощие на КЕВР, което тя упражнява служебно, а не по искане на друг правен субект. Освен това, принудителните административни мерки са изчерпателно изброени в ЗЕ, предвид и чл. 23 ЗАНН. В ЗЕ липсват принудителни административни мерки от вида на тези, които НЕК иска да бъдат наложени на "Енерго - Про Продажби" АД. Извън компетентността на Комисията е да разпорежда издаване на кредитни известия и връщане на парични суми под формата на принудителна административна мярка. Поради това искането на НЕК в случая има характер на сигнал и не създава задължение за Комисията за произнасяне с изричен акт, респективно по това искане не се формира мълчалив отказ. Така приетото в настоящото решение налага обезсилване на постановеното съдебно решение поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и прекратяване на делото. Съдебното производство пред АССГ е било недопустимо, тъй като е било без предмет. С оглед изхода на спора, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба НЕК следва да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение