Решение № 1229 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2012 г.

Решение № 1229 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Бирол Кая, в качеството му на представляващ "Балчик Бийч" ЕООД, със седалище гр. Балчик, срещу решение № 25 от 30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 707/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Общински съвет - Благоевград, не е изразил становище. Ответникът по жалбата - областният управител на област Добрич, с писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. К. Димитров, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд по оспорване на областния управител на Добрич е отменил като незаконосъобразно решение № 885 по Протокол № 67 от заседанието, проведено на 30.08.2011 г. на Общинския съвет - Благоевград, в частта му по т. 1. С това решение общинският съвет е дал съгласие да бъде удължен срока на договор, сключен с "Балчик Бийч" ЕООД и Община Балчик за паркинг "Двореца" - гр. Балчик, намиращ се в ПИ № 02508.7.138 по КК на гр. Балчик. Съображенията на съда да уважи оспорването са били, че решението е постановено от компетентен орган в предвидената за това форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. В решението са развити съображения, че не са били налице двете основни предпоставки за продължаване срока на действие на договора за наем, визирани в § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 101/2004 г./, а именно уговореният срок на договора да е за по-малко от 10 г. и срокът на същия да не е бил изтекъл, към момента на влизането изменението на закона в сила. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Процесното решение на общинския съвет е във връзка с управлението на публична общинската собственост и видно от събраните по делото доказателства не съответства на принципа прогласен в чл. 140 от Конституцията - да се използва и управлява в интерес на териториалната общност, както и да съответства на реда, установен със специалните закони, относими към собствеността - решението на общинския съвет е взето и на основание чл. 19, ал. 5 от НОРПУРОИ, която се отнася за отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост, но не и на имоти - публична общинска собственост, какъвто е процесния. В случая не е налице и хипотезата на § 78, ал. 2 ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 101/2004 г./, тъй като тя урежда възможността за удължаване на договор за наем на имот частна общинска собственост, сключен преди 19.11.2004 г., срокът на който не е изтекъл. В конкретния случай договорът за наем, чието удължаване е разрешен от общинския съвет, е сключен 4.08.2011 г. Неоснователно е и твърдението на касатора за недопустимост на жалбата на областен управител на Добрич. Това е така, защото видно от представената по делото заповед от 8.09.2011 г. на областния управител, решението, предмет на съдебното производство, е било върнато на общинския съвет за ново обсъждане. Тази заповед е била получена от общинския съвет на 9.09.2011 г. и в 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, решението не е преразгледано и общинския съвет не се е произнесъл по него. При така установената фактическа обстановка, решението на общинския съвет е оспорено от областния управител пред съда в срока по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА, което прави това оспорване процесуално допустимо. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не следва да се уважи искането на областния управител на Добрич за присъждане на разноски по делото, тъй като не са представени доказателства да са направени такива. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,