Решение № 10669 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2012 г.

Решение № 10669 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, в качеството и на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна) срещу решение № 1059 от 20.04.2012 г. по адм. дело № 3549 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Маклер Комерс" ЕООД е отменен ревизионен акт № 03251000267 от 30.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 520 от 31.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период м. 07.2009 г. - м. 03.2010 г. в общ размер от 216 978.04 лв. и лихва за забава в размер на 31 765.45 лв., като приходната администрация е осъдена да заплати и сумата 18 470.00 лв., съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. Ивелина Панева, в качеството й на процесуален представител на Иван Петров Йорданов, управител на "Маклер-Комерс" ЕООД срещу решение № 1662 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 3549 по описа за 2011 г. на АС-Варна, в което е прието, че не са налице предпоставки за допълване на решението по реда на чл. 176 от АПК, респ. на чл. 250 от ГПК и искането за това е оставено без уважение. Ответната страна по първата касационна жалба - "Маклер Комерс" ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ивелина Панева като неоснователна. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 03251000267 от 30.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 520 от 31.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период м. 07.2009 г. - м. 03.2010 г. в общ размер от 216 978.04 лв. и лихва за забава в размер на 31 765.45 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС, като на същото не са признати осъществени вътреобщностни доставки с румънски търговци по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, респ. е начислен ДДС със ставка 20 %. В хода на ревизията са изпратени по линия на международното сътрудническо по реда на чл. 5 от Регламент ЕО № 1798/2003 запитвания до румънската данъчна администрация, като в тях е записано, че посочените румънски дружества "Danigab Invest S. R. L."; "Vego Max S. R. L.", "Viados comp S. R. L.", "Healt food compani"; "Sasa trading S. R. L" и "Unival market S. R. L.". Отговорено е, че те са липсващи търговски, не може да бъде открит техен представляващ и на изплатените покани не се отзовават. Прието е, че тези дружества не съществуват, не извършват дейност и не са представени доказателства за осъществяване на ВОД-и с тези търговски дружества. Прието е също, че не са изпълнени изискванията по чл. 45 от ППЗДДС, за да се докаже реализираните на такива доставки, съответно реалното движение на стоките, които са техен предмет. Административният съд подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, както и тази на чл. 45 от ППЗДДС, в приложимата редакция. Според съда, ревизираното дружество е представило фактури с получатели румънските дружества, в които е посочен идентификационен номер, като тези доказателства не са оспорени от органа по приходите, респ. не е направено възражение относно техния идентификационен номер. Също така според съда са представени и документи, които доказват транспортирането на стоките от територията на РБългария до тази на РРумъния. Относно доказване на изпращането или транспортирането им по делото се явяват приложими хипотезите на чл. 45, т. 2, букви "а" и "б" от правилника. Представени са и двата вида документи - международни товарителници със съответен номер и дата за транспортиране на стоките, като изпращач е ревизираното дружества, а като получатели са цитираните румънски дружества. Като превозвач е посочено ревизираното дружество "Маклер Комерс" ЕООД. Товарителниците са подписани и подпечатани от румънските фирми - получатели, което е доказателство за транспортирането на стоките до територията на друга държава - членка. Съдът е обсъдил разпоредбата чл. 5 и чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в които е посочено, че товарителниците се издават в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача, получателя и превозвача. Другата разпоредба сочи, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Конкретно в кл. 24 от товарителницата се поставят подписа и печата на фирмата - получател, които удостоверяват получаването на стоката, а фактурите за транспорт, издадени на посочените в товарителниците превозвачи потвърждават извършването на превоза. Съдът не е кредитирал отговорите по линия на международното сътрудничество, понеже това са действително официални документи, но същите съдържат само волеизявление, че не са открити лица представляващи фирмите. Същите следва да бъдат преценявани в съвкупност с останалите събрани доказателства, от които се установява, че е осъществен превозът на предмета на процесните доставки. С допълнителното решение 1662 от 26.06.2012 г. е направено искане за допълване на решението в частта, в която е поискана отмяна на оспорения ревизионен акт, поради неправилна методика на определяне на дължимия ДДС. Според жалбоподателя такова искане има както в първоинстанционната молба, така и в последваща, уточняваща молба, като то е направено и устно в съдебно заседание от 9.11.2011 г. Първоинстанционният съд е направил извод, че няма основание за допълване на решението, понеже се иска допълване на мотивите, което е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е изложил фактическата страна по спора, обсъдил е приложените от административния орган правни разпоредби и събраните две категории доказателства относно основния спорен момент по делото - CMR-а и писмени потвърждения от страна на фирмите - получатели по доставките, като по този начин се явява правилно отграничен и формиран основният проблем по делото - доказване фактическото преминаване на стоките през границата, т. е. реалното им движение. Настоящият съдебен състав намира, че действително представените товарителници и потвърждения са оспорени, като по делото са ангажирани гласни доказателства - разпит на двама свидетели - Кирил Кръстев Кирилов, шофьор при жалбоподателя на собствен на същия хладилен товарен автомобил и Момчил Петров Първанов, упълномощено лице от управителя на същото дружеството - доставчик относно транспортирането на стоките и предаването им. Представени са и доказателства относно платени пътни такси за преминаване през ГПП "Русе-Дунав мост" за процесния период, при отчитане на факта, че доставчикът е и превозвач по доставките. Също така са представени и складово-стокови разписки относно предмета на доставките и неговото предаване на същите тези фирми, които единствено не са оспорени. Представено е и пълномощното по отношение на Момчил Петров Първанов, представляващ ревизираното дружество чрез управителя му. По повод на доставките е осъществено плащане в брой, във връзка с начина на плащане е представено банково извлечение за движението на средствата в евро по банковата сметка на ревизирания субект за ревизирания период, като за двама от доставчиците то е по банков път. Касационното възражение, което е фактически подборно обосновано, е насочено към неправилното ценене от страна на съда на двете категории доказателства. С оглед на изложеното и при съобразяване с разпределение на доказателствената тежест при оспорване на частни документи, следва да се приеме, че по делото е доказано фактическото преминаване на границата и предаване на стоките, предмет на доставките. Обжалваното решение е правилно. По повод втората касационна жалба, то тя също е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с молба за допълване на решението, като такава хипотеза е налице когато то е непълно. Същото се явява непълно когато няма формирана воля относно част от спорното право или допълнителни искания, свързани с главния спорен момент. В случая е била оспорена методиката на формиране на задължението за ДДС, което се явява извън предмета на спора. Последният се явява законосъобразността на оспорения ревизионен акт, с който по основание и размер се определя задължение за данък върху добавената стойност. Същото по размер представлява приложена законово определена ставка, в случая от 20 %, спрямо също законово формулирана данъчна основа, поради която няма правно основание да има произнасяне в първото съдебно решение, за да са налице изискванията за допълването му. Обжалваното решение е правилно. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение