Решение № 10416 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2017 г.
ВАСIII отделение06.08.2018 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 11 от 16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 161 по описа на Административен съд - С. за 2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10416 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. К., срещу Решение № 11 от 16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 161 по описа на Административен съд - С. (АС - С.) за 2016 г. С него е оставен без разглеждане предявеният от Кехайов срещу Националния осигурителен институт (НОИ) иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. във връзка с Разпореждане № 5407306064 от 23.07.2015 г., потвърдено от директора на Териториалното поделение (ТП) на НОИ - гр. С., с което на касационния жалбоподател е определено отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.02.2012 г., вместо от 29.07.2010 г. - датата на инвалидизация, вписана в експертните решения на ТЕЛК - гр. С. и НЕЛК - гр. С., и е прекратено производството по делото в тази част. Наред с това са отхвърлени предявените от Кехайов искове за солидарното осъждане на НОИ и Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО) за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ИАМО, участвали в Комисията по извършване на проверка по жалби и сигнали на Кехайов (Комисия/та) в последната десетдневка на месец октомври 2010 г., изразяващи се в неизвикването му за преглед, непоканването му при извършване на проверката, при съставянето на протокола за извършването й в лечебното заведение и непредоставянето му за подпис, както и във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при НОИ, изразяващи се в изявление на В. О. - началник сектор "Изплащане на пенсии" в ТП на НОИ - гр. С. през месец юли 2015 г., че "останалата част от пенсията ще бъде изплатена на ищеца след като бъдат обработени всички документи, и след като получат досието от ТЕЛК - С., както и да не обжалва пенсионното разпореждане, което са издали, а след това и пенсионното решение, което ще излезе във връзка с него"; изявление на Л. Х. - началник "Пенсионно обслужване" при ТП на НОИ - гр. С., че "цялата пенсия ще бъде изплатена на ищеца след като се яви повторно на освидетелстване пред НЕЛК - С.", както и във връзка с незаконосъобразни действия на В. Г. - директор на ТП на НОИ - гр. С., по потвърждаване на издадените от тези длъжностни лица административни актове. Предвид изложеното в касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане на необходими и относими доказателства и доказателствени средства, и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност, се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество, с уважаване на предявените искове. Моли се вземането предвид и на Решение № 14344 от 28.12.2016 г., постановено от Върховния административен съд, Шесто отделение, което не било съобразено от първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество моли нейното уважаване. Представя писмени бележки. Обръща внимание, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд заявил, че искът му е предявен като частичен такъв, но съдът не излязъл с протоколно определение в този смисъл. Ответниците НОИ и ИАМО не представят писмени отговори на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не изпращат процесуални представители. Не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради наличието на твърдените от Кехайов нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. Съдът не указал на Кехайов да конкретизира обстоятелствата, от които твърди, че са настъпили претендираните вреди, както и именно за тях да посочи доказателства. Наред с това, за да отхвърли доказателствените искания на лицето съдът приел, че те са неотносими към предмета на делото, без да се мотивира. Като краен резултат според представителя на прокуратурата, нарушена се явява разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК за осъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо разрешаване на спора. Редица обстоятелства останали неизяснени. Съдът не обсъдил и възраженията на Кехайов, изложени в негово становище представено и прието от първоинстанционния съд на 25.11.2016 г. По подробно изложените от прокурора съображения, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба срещу цялото решение е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид даденото в първоинстанционното решение указание досежно срока за обжалването му в неговата цялост, тоест включително в частта, имаща характер на определение. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, при съобразяване на приетите от състава на АС - С. за относими към правния спор писмени доказателства, съдът направил извод за недопустимост на предявения от Кехайов срещу НОИ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. във връзка с Разпореждане № 5407306064 от 23.07.2015 г., потвърдено от директора на ТП на НОИ - гр. С., като е прекратил производството по делото в тази част и за неоснователност на предявените от Кехайов искове за солидарното осъждане на НОИ и ИАМО за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ИАМО, участвали в Комисията в последната десетдневка на месец октомври 2010 г., както и във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при НОИ - В. О., Л. Х. и В. Г.. Видно от мотивите на страница първа от съдебното решение, съдът посочил, че съгласно Определение № 42 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 32 по описа за 2016 г. на Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд АС - С. е компетентен да се произнесе по иска, предявен от Кехайов против НОИ и ИАМО за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи, а от изложеното на страница пета от решението (л. 663 от първоинстанционното дело, последен абзац) се установява, че съдът приел, че е сезиран от Кехайов и с искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с Разпореждане № 5407306064 от 23.07.2015 г., потвърдено от директора на ТП на НОИ - гр. С., с което на лицето е определено отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.02.2012 г. вместо от 29.07.2010 г. Последната претенция АС - С. намерил за недопустима като преждевременно предявена. Изложил съображения, че към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на съдебните прения (16.12.2016 г.) не се твърди да е налице отмяна на разпореждането, поради което и по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК, този иск бил приет за недопустим. Прието е от състава на АС - С., че по делото не било доказано наличието на твърдените от Кехайов незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ИАМО, участвали в Комисията, изразяващи се в неизвикването му за преглед, непоканването му при извършване на проверката в лечебното заведение и непредоставянето му за подпис на съставения протокол за проверка, както и въобще други незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Комисията, участвали в проверката. До същия извод достигнал и във връзка с твърденията на Кехайов по отношение наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ТП на НОИ - гр. С. - В. О., Л. Х. и В. Г.. Съдът приел, че определянето на лична инвалидна пенсия по молбата на Кехайов не е резултат на фактическо действие, както се твърди в исковата молба, а се извършва с административен акт, поради което направил извод, че не е налице действие по "лишаване на ищеца от законна инвалидна пенсия за периода от 21.02.2011 г. до 9.12.2011 г. ", както и не е налице действие по "изплащане на ищеца на законната му инвалидна пенсия от датата на инвалидизацията 29.07.2010 г. до 2.02.2011 г. от НОИ - гр. С.". Наред с това приел, че всички твърдени от Кехайов действия и бездействия не представляват такива при изпълнение на административна дейност по чл. 203, ал. 1 АПК. По тези съображения, поради липсата на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът отхвърлил исковете. В допълнение посочил, че претенциите, които за първи път са предявени от Кехайов с представената пред първоинстанционния съд писмена защита след приключване на устните състезания по делото, не следва да се разглеждат, тъй като не са предявени с първоначалната искова молба и уточнителната такава. По тези съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, но е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Установява се, че първоначално Кехайов е подал до Районен съд - С. искова молба "относно: Обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и по Закона за здравето", с която предявил искове срещу Държавата за обезщетяване на причинените му вреди с обезщетение в размер на 1,00 лв. заради това, че не е получил качествена и навременна медицинска помощ "... по ЗЗО, ЗЗ, ЗЛЗ и ЗЗД" в МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, гр. С. в периода 29.01.2010 г. до 8.10.2010 г.; за това, че разследващите органи от ОД на МВР - С. и наблюдаващите прокурори от РП - С. опорочават ДП 161/2010 г.; заради неразкриване на обективната истина за увреждането му от операцията на хернията от изброени там съдилища; заради водени прекалено дълги процеси във времето; заради неизплащане на законна инвалидна пенсия за период от датата на инвалидизация 29.07.2010 г. до 21.02.2012 г. Посочено било в петитума, че се иска приемането на граждански иск за 1,00 лева срещу Държавата, а пълният размер на иска ще бъде предявен във второ гражданско дело или до първото открито съдебно заседание. В изпълнение на разпореждане на съда, исковата молба била уточнена с допълнителна молба от Кехайов, в която наред с другото уточнил, че предявява същата срещу следните ответници: Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата на Р. Б., Върховен касационен съд, Национален осигурителен институт, Изпълнителна агенция "Медицински одит" за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 1,00 лв. Уточнил, че претенцията му срещу НОИ е свързана с Разпореждане № 5407306064 от 23.07.2015 г. и с тенденциозното отношение на служители на НОИ които под претекст, че е налице съдебна процедура не взели отношение по негови искания за изплащане на законна инвалидна пенсия. Срещу ИАМО претенцията му била заради това, че при извършена проверка от 24.10.2010 г. в МБАЛ "Д-р Б. Ш." не бил извикан за преглед от Комисията, пристигнала от Агенцията, както бил информиран по телефона от д-р С. И. - служител на Агенцията и заради това, че не приема констатациите в съставения протокол от служител на Агенцията за наличие на наследствен диабет. С Определение № 640 от 9.10.2015 г., постановено по гр. д. № 660 по описа за 2015 г. на Районен съд - С. съдът приел, че част от претенциите на Кехайов подлежат на разглеждане по АПК от АС - С., доколкото от НОИ и ИАМО се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи на Държавата при изпълнение на административна дейност - действия на служители, които не са конкретизирани в пълна степен с молбата - уточнение и съставени протоколи от служители на ИАМО. По тези причини Районният съд прекратил производството по делото в частта на предявените искове срещу НОИ и ИАМО и изпратил делото по компетентност на АС - С.. В частта по останалите искове, върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите в дадения срок и прекратил производството по делото в тази част. Посоченото определение било оставено в сила с Определение № 1129 от 20.11.2015 г., постановено по гр. д. № 412 по описа за 2015 г. от състав на Окръжен съд - С.. Повдигнатият от АС - С. с Определение № 170 от 20.04.2016 г. спор за подсъдност на предявените от Кехайов искове срещу НОИ и ИАМО бил разрешен с Определение № 42 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 32 по описа за 2016 г. на Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съгласно което компетентен да се произнесе по иска, предявен от Кехайов против НОИ и ИАМО за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи е именно АС - С.. С Разпореждане № 300 от 19.07.2016 г., след като извършил преценка за нередовност на подадената от Кехайов искова молба, съставът на АС - С. я оставил без движение и му дал указания в седемдневен срок от съобщението да представи "поправена искова молба", в която да изложи конкретните обстоятелства, на които основава исковете, като посочи от кои конкретно незаконосъобразни актове, действия и бездействия, на кой административен орган или длъжностно лице произтичат претендираните вреди, отменени ли са тези административни актове с влезли в сила съдебни актове, както и указания за внасяне на дължимата държавна такса. В изпълнение на това разпореждане, на 28.07.2016 г. Кехайов представил искова молба (л. 7 и сл. от първоинстанционното дело), в която посочил какви незаконосъобразни действия според него са извършили В. О., Л. Х. и В. Г. - длъжностни лица от НОИ във връзка с иска срещу първия ответник НОИ (свеждащи се до направени от лицата устни изявления за първите две и за третия в потвърждаване на разпорежданията на Обидимска и Хаджийска). Уточнил и тези, извършени от Комисията във връзка с претенцията спрямо ИАМО - не бил извикан и потърсен от Комисията за проверката, която се провела без негово участие и без да му е извършен преглед, умишлено прикритие на фалшифицирана медицинска документация (ИЗ 01390/2010), невземане под внимание на подаден писмен сигнал и съставени два акта от РЗОК - С.. Изложил твърдения, че с тези действия и изготвения протокол длъжностните лица от ИАМО подхранват и улесняват незаконосъобразните действия на разследващите органи и наблюдаващите прокурори, а и на всички съдии от Районен съд - С. и Окръжен съд - С.. Кехайов изрично посочил, че му се дължи обезщетение по ЗОДОВ за нанесените му неимуществени вреди "... не само в посочения размер от 1 лев, който е символичен", но това негово изявление, както и това от първоначално предявената искова молба във връзка с пълния размер на обезщетението не били съобразени от съда, поради което последващи указания във връзка с цената на иска и това дали той е предявен като частичен не са му дадени. След като с Определение № 276 от 16.08.2016 г. съдът отхвърлил искането на Кехайов за предоставяне на правна помощ по делото и очевидно преценил предявената искова молба за редовна, с Определение № 309 от 21.09.2016 г. (л. 93 от първоинстанционното дело) съдът разпоредил връчването на "преписи от исковата молба (първоначална и поправена) на ответниците" НОИ и ИАМО с указание за възможността за представяне на писмени отговори и за посочване на доказателства. В мотивите на определението съдът се позовал на посоченото по-горе определение на Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. С последващо Определение № 327 от 17.10.2016 г. (л. 405 и 406 от първоинстанционното дело) е конституирал страните и е насрочил делото в открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 11.11.2016 г. съдът е докладвал исковата молба, като такава, с която "...е предявен иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция "Медицински одит" гр. С. срещу Национален осигурителен институт гр. С., към която са приложени писмени доказателства" (виж съдебен протокол на л. 436 - 459 от първоинстанционното дело). В това съдебно заседание Кехайов е посочил, че "неотразяването на действителното здравословно състояние, което съм имал особено в хирургично отделение на Смолянската болница, за мен това е бездействие на проверяващата комисия, която не си е изпълнила своите задължения, затова съм насочил иска си срещу нея като ответник" (л. 23 от посочения протокол от съдебното заседание, първи абзац). В същото съдебно заседание съдът е дал указания до Кехайов, че на основание чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, негова е доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които основава "своите искания", посочени в исковата молба, с която са предявени искове срещу ИАМО и НОИ и от които би черпил за себе си благоприятни правни последици. Проведени били още две съдебни заседания, в които съдът се произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като в съдебното заседание на 16.12.2016 г. дал ход на делото по същество. В нарушение на съдопроизводствените правила не предприел никакви процесуални действия, както във връзка с изявлението на Кехайов за уточнение на претенциите му (във връзка с изнесеното от него, че предявеният иск е частичен) в съдебното заседание на 16.12.2016 г. така и по повод постъпилата на 21.12.2016 г. молба с вх. № 2626 по описа на АС - С. от Кехайов след това съдебно заседание (л. 619 от първоинстанционното дело). Върху тази молба съдът положил разпореждане "КД". По съществото си тя има характер на такава по чл. 151 ГПК и съдът е бил длъжен да проведе производството, инициирано с нея. Предвид така установеното, настоящият състав намира следното: След постановяване на Определение № 42 от 29.06.2016 г. по адм. д. № 32 по описа за 2016 г. на Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съгласно което компетентен да се произнесе по иска, предявен от Кехайов против НОИ и ИАМО за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи е именно АС - С. и изпращането му на последния, АС - С. не е докладвал, че приема да е сезиран и с иск срещу НОИ във връзка с Разпореждането от 23.07.2015 г. с цена 1,00 лв. нито в първото по делото съдебно заседание, нито в постановеното преди това разпореждане за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание. Очевидно волята на Кехайов в тази насока е била неясна и щом е имал съмнения в това отношение, съставът на АС - С. е следвало да изиска от него нарочно уточнение. В изпълнение на задълженията си по чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е следвало да му даде указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от същия кодекс. Т. съдът е следвало да изясни налице ли е процесуалната предпоставка за предявяването на този иск по чл. 204, ал. 1 АПК или той е предявен в някоя от другите хипотези по чл. 204 АПК. Още преди постановяване на съдебното решение съдът е следвало да манифестира разбирането си, че е сезиран и с такъв иск, като изясни чрез даването на надлежни указания в изпълнение на процесуалните си задължения, дали са налице или не процесуалните предпоставки за неговата допустимост. Ако установи, че е налице висящо производство по отмяната на разпореждането, във връзка с което се претендират вредите, е следвало да предприеме съответни процесуални действия. В тази връзка първоинстанционният съд не е отчел, че в представената на 28.07.2016 г. "искова молба" в изпълнение на Разпореждане № 300 от 19.07.2016 г., Кехайов инкорпорирал и съдържанието на негова касационна жалба, която подал срещу Решение № 234 от 5.01.2016 г., постановено по адм. д. № 295 по описа на АС - С. за 2015 г. С това първоинстанционният съд е следвало да се счита уведомен за висящото производство по оспорване на Разпореждане № 2 (посочено от Кехайов като № 5407306064) от 23.07.2015 г. (л. 168 от първоинстанционното дело), впоследствие отменено от Върховния административен съд с Решение № 14344 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. 1753 по описа на този съд за 2016 г. - тоест след даване ход по същество на делото в съдебното заседание на 16.12.2016 г., но преди постановяване на обжалваното Решение № 11 от 16.01.2017 г. Фактът, че е налице висящо съдебно производство по оспорване на посоченото разпореждане не бил установен, респективно не бил съобразен от първоинстанционния съд с оглед извършване на преценка досежно допустимостта на иска, който приел, че е предявен от Кехайов за обезщетяване на претърпени вреди във връзка с Разпореждане № 2 (посочено от него като № 5407306064) от 23.07.2015 г. Както се посочи, видно от диспозитива на обжалваното решение, АС - С. е отхвърлил предявените от Кехайов искове за солидарното осъждане на НОИ и ИАМО за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 1,00 лв. във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ИАМО, участвали в Комисията в последната десетдневка на месец октомври 2010 г., изразяващи се в неизвикването му за преглед, непоканването му при извършване на проверката, при съставянето на протокола за извършването й в лечебното заведение и непредоставянето му за подпис, както и във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при НОИ, изразяващи се в изявление на В. О. - началник сектор "Изплащане на пенсии" в ТП на НОИ - гр. С. през месец юли 2015 г., че "останалата част от пенсията ще бъде изплатена на ищеца след като бъдат обработени всички документи, и след като получат досието от ТЕЛК - С., както и да не обжалва пенсионното разпореждане, което са издали, а след това и пенсионното решение, което ще излезе във връзка с него"; изявление на Л. Х. - началник "Пенсионно обслужване" при ТП на НОИ - гр. С., че "цялата пенсия ще бъде изплатена на ищеца след като се яви повторно на освидетелстване пред НЕЛК - С.", както и във връзка с незаконосъобразни действия на В. Г. - директор на ТП на НОИ - гр. С. по потвърждаване на издадените от тези длъжностни лица административни актове. Съдът е следвало да докладва предявените от Кехайов искове в първото по делото съдебно заседание по този начин, щом е приел, че това следва от изразената воля на Кехайов в уточнението на исковата молба. Това е било от съществено значение, доколкото само ясно формулираните искови претенции и твърдените правопораждащи факти, на които Кехайов се позовава, дават възможност на съда за извършване на правилна преценка досежно относимите към спора обстоятелства, респективно досежно относимите и допустими доказателства, с които те да се установят. Липсата на ясна индивидуализация в тази насока прави невъзможно изпълнението от страна на съда на процесуалното му задължение по чл. 171, ал. 4 АПК, приложим и в настоящото производство. Наред с това, както се написа, в първото по делото съдебно заседание, провело се на 11.11.2016 г. (виж съдебен протокол на л. 436 - 459 от първоинстанционното дело) Кехайов е посочил, че "неотразяването на действителното здравословно състояние, което съм имал особено в хирургично отделение на Смолянската болница, за мен това е бездействие на проверяващата комисия, която не си е изпълнила своите задължения, затова съм насочил иска си срещу нея като ответник" (л. 23 от посочения протокол от съдебното заседание, първи абзац). Във връзка с това изявление на ищеца съдът не е изискал уточнение дали се прави изменение на обстоятелствената част на исковата молба, съответно на петитума - досежно ответника. Видно от съдържанието на Разпореждане № 300 от 19.07.2016 г. съдът не дал и указание до Кехайов за посочване и конкретизиране на претендираните вреди, които твърди, че са произтекли за него от всеки от вредоносните актове, действия и бездействия, доколкото такова не се съдържа нито в исковата молба, нито в някоя от последващите такива, подадени от него. В съдебното заседание на 11.11.2016 г. Кехайов сочи също така, че "...съответното увреждане е настъпило вследствие на лошокачествено проводена операция, на предоперативна диагностика и лечение и на следоперативно лечение... Аз живея ежесекундно с болки и страдания, предизвикани от тази операция..." (л. 447, втори абзац от първоинстанционното дело), което също е изисквало намесата на съда чрез даване на указания с оглед изясняване на твърденията и претенциите на ищеца. Съдът не е изискал и уточняване на периода, за който се търси обезщетяването на вредите, както и посочване от какво произтича твърдяната солидарност. Наред с това, както се твърди в представената на 28.07.2016 г. "искова молба" в изпълнение на Разпореждането от 19.07.2016 г., Кехайов изрично посочил, че му се дължи обезщетение по ЗОДОВ за нанесените му неимуществени вреди "... не само в посочения размер от 1 лев, който е символичен". Това негово изявление обаче не било съобразено от съда, поради което последващи указания във връзка с размера на претендираното обезщетение не са му дадени. Такива не са му дадени и във връзка с направеното от Кехайов изявление в петитума на първоначалната искова молба, че "...иска приемането на граждански иск за 1,00 лева срещу Държавата, а пълният размер на иска ще бъде предявен във второ гражданско дело или до първото открито съдебно заседание", както и във връзка с изявлението му на следващ етап - в съдебното заседание на 16.12.2016 г. за "уточнение на претенциите" (л. 606 от първоинстанционното дело) в насока, че оценява претърпените от него неимуществени вреди на сума, надхвърляща 250000,00 лв., "но по това дело частичният иск е за обезщетение от 1,00 лв.", като възнамерява след приключването му да предяви пълния размер на иска за вредите, които е претърпял и продължава да търпи. При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд решението, предмет на касационна проверка се явява постановено по нередовна искова молба. Въпреки, че нередовността е била установена от съдебния състав на АС - С. и са били дадени указания за изпълнение, такива липсват с оглед уточняване на исковата претенция чрез посочване в какво конкретно се изразяват понесените вреди във връзка с всяко от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия, относно размера на обезщетението и уточнение дали се предявява частичен иск; за уточнение дали се претендира настъпването на вреди във връзка с Разпореждане № 2 от 23.07.2015 г., тяхната конкретизация, съответно размера на обезщетението; уточнение относно периода, за който се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, както и уточнение от какво произтича твърдяната солидарност. След постъпване на уточнителната молба с вх. № 1621 от 28.07.2016 г. (именувана от Кехайов "искова молба ... П. Р. № 300 на адм. д. № 161/2016 г.") съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Следвало е отново да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на допълнителни указания в изпълнение на задължението му да напъти Кехайов във връзка с надлежното упражняване на правото на иск предвид изложеното по - горе в мотивите на настоящото решение. Съдът е следвало да определи на Кехайов срок за изпълнение на дадените указания и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при тяхното неизпълнение. Производно на допускането до разглеждане пред първоинстанционния съд на нередовна искова молба се явява и друго процесуално нарушение, което съставът на АС - С. е допуснал - недаването на ясни и конкретни указания за кои релевантни факти, подлежащи на доказване, Кехайов не сочи относими и допустими доказателства. Съдът се е задоволил да отхвърли доказателствените искания на ищеца за събиране на гласни доказателства и допускане и назначаване на експертизи с единствения мотив, че са неотносими към спора (виж съдебните протоколи от проведените съдебни заседания). С последното не е изпълнил и процесуалните си задължения по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, приложими и в настоящото производство, а именно да му укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. По посочените причини обжалваното решение се явява недопустимо. Въпреки, че е валидно, то следва да бъде обезсилено поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния съд при съобразяване на посоченото в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде подробни указания на Кехайов с оглед привеждане на исковата му молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК при съобразяване на изложеното по-горе в мотивите. Кехайов следва да бъде предупреден за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок, като съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба, ведно с уточнителната молба бъдат отстранени. Наред с това, с оглед данните за настъпила промяна в обстоятелствата (смъртта на съпругата на Кехайов на 27.02.2018 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт на л. 98 от настоящото дело и изминалото време от извършване на предходната преценка относно наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ), съдът следва да му укаже възможността да ползва такава в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК, като му даде указания за представяне на доказателства, в случай на искане от негова страна. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение