Решение № 409 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 276/2008 г.

Решение № 409 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 276/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Н. М. Н. е подал касационна жалба срещу решение № 181 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 316 от 2007 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 3.05.2007 г. по гр. д. № 212 от 2006 г. на Силистренския окръжен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл. 1 ЗОДВПГ за присъждане на имуществени и неиумеществени вреди в резултат на незаконните действия на Окръжна прокуратура, гр. С. Ответникът П. на Р. Б. подържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 29.10.2007 г. и е изтекъл на 29.11.2007 г., а жалбата е подадена на 26.11.2007 г. с вх. № 4* от същата дата. С решение № 2315/05 от 7.03.2006 г. по гр. д. № 675 от 2004 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е отменено предходното съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите е посочено, че отмененото решение е недопустимо тъй като в постановяването му е участвал съдия С. С., който е бил следовател по образувано срещу касатора сл. д. № 6 от 2001 г. поради което по смисъла на чл. 12, ал. 2 ГПК е бил заинтересован от изхода на делото. В това решение ВКС е посочил, че не представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДВПГ отварянето на кабинета на касатора, който е изпълнявал длъжността "районен прокурор на гр. Сливен " за да се осъществи разместване на помещенията между РП, гр. С. и Сливенския районен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Варненския апелативен съд е намерил за неоснователни предявените от Н. М. Н. срещу П. та на Р. Б. обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди в размер на 8 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., произходящи от разпореждането за опразване, осъществено с писмо № 1* от 18.11.1993 г. и самото опразване на кабинета на Н., който той е заемал в качеството си на районен прокурор на Районна прокуратура, гр. С.. Варненския апелативен съд е отхвърлил исковете защото е приел, че дейността по организация на помещенията и разпределението им между Р прокуратура и Районният съд, гр. С. не представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Неоснователен е касационният довод за нищожност на решението, тъй като същото е произнесено в писмена форма, от съдебен състав, които е съставен от съдии, които са избрани във Варненския апелативен съд, от мотивите и диспозитива ясно личи формираната воля на съдебният състав Решението е и допустимо тъй като в състава му са участвали съдии, за които не са били налице основанията за отвод . В разглеждането на делото и произнасянето на решението не е участвала съдия М. Д., в каквато насока са твърденията в касационната жалба. Данни за това, че са налице условията на чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.) по отношение на съдията М. Н., поради "особените й отношения" с адв. Н. М. липсват. Не са налице данни, които да налагат отстраняването на прокурора С. К. Обстоятелството, че се е произнесла по жалба на ищеца не налага извод за наличието на обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 12, ал. 1 ГПК (отм.). Не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение при събирането и допускането на доказателствата. Правилно въззивният съд е отказал събирането на доказателства, които са неотносими към спорното материално право, предмет на иска. Решението е правилно. Извода на Варненския апелативен съд, че не е налице незаконно действие от страна на органите на Сливенската окръжна прокуратура при осъществяването на разместването на помещенията между службите на районният съд и прокуратура в гр. С. е правилен. Константна е практиката на ВКС, че административна по смисъла на посочената норма дейност е тази, която се припокрива с изпълнително - разпоредителна дейност на държавата, осъществявана чрез нейните органи. В конкретния случай разместването на помещенията и отварянето на кабинета, който е заемал касатора не представлява същинска административна дейност по смисъла на закона. Липсва отношението власт-подчинение, осъществявано от съответния орган във връзка с вложените му със закон функции, свързани с изпълнителната власт. Извършената вътрешно служебно-организационна дейност не е в предметното поле на закона. Действие или бездействие по повод административна дейност на държавен или общински орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е дейността, която той изпълнява по силата на закона за която е създаден, нейната реализация, за което са му предоставени властнически правомощия по силата на които може да осъществява промени в правната сфера на физическите или юридически лица, да предизвиква едностранно правни последици в техния патримониум. Това правомощие е гарантирано с възможността да бъде приведено в изпълнение с държавната принуда. Административна е и тази дейност при която органа е законово оторизиран да осъществява административни услуги. Начина по които този орган се ситуира и осъществява организационно структурна дейност вътре в себе си и разпорежданията на ръководителя и вишестоящите органи не е в предметното поле на разпоредбата на чл. 1 от специалния закон. Именно за това изземването и разпределението на кабинети между отделните служители в рамките на районната прокуратура и съд не представлява административна дейност, за чието действие или бездействие конкретния държавен орган в случая П. следва да носи отговорност по специалния закон. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВКС, които по смисъла на чл. 218з, ал. 1 ГПК са задължителни за въззивният съд при повторното разглеждане на делото. С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.