Решение № 15618 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2018 г.

Решение № 15618 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, ЕИК: 175401848, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Освободител", № 14, ет. 1, подадена чрез пълномощник-адвокат Т. Тодоров, против Решение № 469/12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1954/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас, поправено с Решение № 508/15.03.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация/АУЗД/ №АУ5213014630 от 27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № 44/14.06.2017 г. на началник отдел "МДТ" при Община Царево. В касационната жалба са наведени основания за неправилност на съдебният акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК-поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и необоснованост. Изложени са твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на такса битови отпадъци се определя, съобразно количеството на генерираните отпадъци, което в случая не е спазено, респективно незаконосъобразен бил начинът на определяне на ТБО за имотите на дружеството-въз основа на отчетната им стойност. На следващо място се оспорва обстоятелството, че община Царево реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което следва да се коригира приложената ставка, като се премахнат 1, 8 промила от общо 4-те промила. Излагат се съображения, че със ЗИДЗМДТ е изменена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, като с новата редакция изрично е предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена не може да бъде основа за определяне на ТБО. Въпреки, че законовата промяна влиза в сила от 01.01.2020 г., според касатора същата изразява цялостната нагласа спрямо некоректното изчисляване на ТБО от общините. По изложените съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени АУЗД, или на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът-началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево в писмено становище по делото, оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че решението на Административен съд -Бургас е правилно и законосъборазно. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на съдебно-делеводни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и неправилност на постановеното решение, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е Акт за установяване на задължения по декларация, потвърден след оспорването му по административен ред, с който в тежест на "Ибердрола Имнобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2017 г. за имот с идентификатор 44094.3.516 в размер на 9 990. 82 лв. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, както и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е извършил следните фактически установявания: Имотът за който е определена спорната ТБО е собственост на дружеството-жалбоподател, съгласно нотариален акт № **, вх. рег. № 3528, т. 12, дело № 2766/13.12.2007 г. на Служба по вписванията-Царево и представлява недвижим имот с идентификатор 44094.3.516, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. Лозенец, община Царево с площ 5 004 кв. м., с начин на трайно ползване -незастроен имот за курортно-рекреационен обект" и с трайно предназначение-урбанизирана територия. За имота дружеството е подало декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 0212000084/08.02.2008 г., с която е декларирана земя с отчетна стойност 2 497 705, 49 лв. и дата на придобиване 13.12.2007 г., както и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.07.2010 г., в която са посочени характеристиките на имота. Процесният акт за установяване на задължения по декларация е издаден по подадено от дружеството искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, административния орган да му издаде АУЗД за конкретно посочени имоти, сред които и процесният с идентификатор 44094.3.516. Установено е, че със Заповед №Рд-01-662/18.10.2016 г. на кмета на община Царево, издадена на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени районите от територията на общината, в които последната предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно цитираната заповед, местността "Смайлов чаир" – /къмпинг Корал/, където се намира имота на жалбоподателя е включен в районите, в които общината предоставя услугите. В приложение № 1 към цитираната заповед е утвърдено разположението на сметосъбирачните съдове тип "Бобър", като в местността "Смайлов чаир" те са 10 на брой. Представена е одобрена план-сметка за дейност "Чистота" за 2017 г. на територията на община Царево. В хода на съдебното производство е прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, като вещото лице е установило, че размерът на компонентите, формиращи ТБО е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите, определени в Наредбата на Общински съвет Царево, приложение 1 а за нежилищни имоти на фирми, общо 4 промила. Въз основа на така установените факти, съдът се е произнесъл по спорните въпроси и възражения, обсъдил е представените по делото доказателства в съвкупност със заключението на ССЕ, като е приложил относимите разпоредби от Закона за местните данъци и такси и от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Царево, представена по делото. В съдебното решение се съдържат подробни и обосновани изводи, относно валидността на оспорения акт, неговата процесуална и материална законосъборазност, които изводи се споделят от касационната инстанция, като съответни на установените по делото факти и на материалния закон. Административният съд е описал и анализирал представените от ответника доказателства, установяващи извършването на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ-сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо или други съоръжения за обезвреждане на отпадъците. Съответно правилно е приел, че община Царево, реално е предоставяла посочените услуги на дружеството -жалбоподател, относно притежавания от него имот през 2017 г. Съобразена е представената заповед на кмета на община Царево, определяща че местност "Сайлов чаир"/къмпинг Корал/, където се намира имотът, е включена в районите, в които се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, установено е, че в тази местност са разположени съдове за събиране на отпадъците-тип "Бобър", 10 броя, както и честотата на сметоизвозване на съдовете. Обсъдени са от страна на съда представените пътни листи на сметосъбиращите автомобили с маршрут с. Лозенец и къмпинг "Корал" които, ведно с утвърдената план-сметка за дейност "Чистота" за 2017 г. и посочената заповед, установяват реалното извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Правилно е преценено и обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е подавало декларация по реда на чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в община Царево, за това че няма да ползва имота през цялата календарна година, поради което не следва да бъде освободен от заплащане на такса за този вид услуги. Относно услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е било спорно, че същата се предоставя в границите на района, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в който се намира процесния имот, което определя дължимостта на ТБО за този компонент. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, също следва да се счита за извършвана през периода, предвид обстоятелството за съществуването на такова депо на територията на Община Царево. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на оспорения акт за това, че ТБО не била определена въз основа на количеството генерирани отпадъци, а въз основа на отчетната стойност на имота. В тази връзка е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, съгласно която количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. В същата е регламентирано, че общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от този критерий, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането му. В конкретния случай Общински съвет-Царево е приел като основа за определяне на такса битови отпадъци за недвижими имоти, собственост на фирми и предприятия, да послужи по-високата стойност между отчетната стойност на активите и данъчната им оценка- чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Царево. Няма данни по делото тази разпоредба да е изменена или отменена, поради което същата се явява приложимото за случая правило. Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по различен процесуален ред и правила. Поради това извън предмета на спора е дали цитираната разпоредба е съобразена с тази на чл. 67 ЗМДТ, като по този въпрос настоящия съдебен състав не следва да се произнася инцидентно. Неоснователно е позоваването на касатора на изменението на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, в сила от 01.01.2020 г. Цитираната разпоредба е материално-правна и има действие от момента на влизането й в сила и не се прилага по отношение на обществени отношения, възникнали преди влизането им в сила. Ето защо същата не може да намери приложение, относно законосъобразността на издадения АУЗД №АУ 5213014630/27.04.2017 г. Същият е издаден в съответствие с действащата към момента на издаването му разпоредба на чл. 67 от ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Царево. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, съдът намира че решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касатора следва да бъде осъден да заплати на община Царево, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., съобразено с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание в настоящата инстанция не се е явил упълномощения процесуален представител, а единствено е депозирал писмени бележки. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение