Решение № 9275 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, приподписана от юрк. Григорова, срещу Решение № 1957 от 22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 990/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001324006390-091-001/03.06.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден Решение № 232/17.07.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, както и в частта на възложените в тежест на данъчната администрация разноски. Касаторът поддържа касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил в цялост предмета на правния спор, вкл. и липсват конкретни фактически и правни установявания по част от съображенията на приходната администрация, довели до вменяване в тежест на данъчно задълженото лице на част от задължението за корпоративен данък за 2020 г. – стореното преобразуване на СФР в посока увлечение на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и констатираното вкл. и некоректно деклариране на размера на преотстъпения данък с ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Отделно изтъква, че тълкуването на първата съдебна инстанция на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е неправилно и в нарушение на смисъла на закона. Счита, че посоченото изискване е императивно, цели преотстъпването и освобождаването от облагане, съставляващо в същността си отклонение от общия режим на данъчното облагане, да е допустимо единствено и само в полза на изрядни данъчни субекти. В конкретиката на казуса твърди, че след като към 31.12.2020 г. е безспорно установено наличието на подлежащо на принудително изпълнение задължение на „Мега Плод“ ЕООД, поради което ирелевантни за казуса са причините за това, респ. размерът на задължението. Настоява за отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Отделно излага аргументи и за неправилност на решението в частта му за разноските. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба – „Мега Плод” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева, оспорва същата по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроси, формулирани в нарочно депозирана по делото молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Предмет на касационна проверка е решението на АС – Пазарджик с което е отменен РА № Р-16001324006390-091-001/03.06.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден Решение № 232/17.07.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените спрямо „Мега Плод“ ЕООД задължения за корпоративен данък за 2020 г. за довнасяне в размер на 26 172,22 лева и лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 12 346,89 лева, в резултат на: 1. Отказано право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 26 008,67 лева, декларирано с ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. № 1300И0253808/26.06.2021 г. на основание чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, поради неизпълнение на общото условие на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО; и 2. Преобразуване на СФР на дружеството в посока увеличение на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 1 635,54 лева, съставляваща разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Първостепенният съд е описал предприетите процесуални действия по възлагането на ревизията и издаването на РД и РА и фактическата обстановка по спора. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, като е била спазена предписаната от закона форма на акта. Изведен е от друга страна извод за материалната му незаконосъобразност. За да постанови този правен резултат, съставът на АС – Пазарджик е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства и сторените въз основа на тях изводи от страна на приходната администрация досежно приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, въз основа на което е приел, че спорът по делото не е по фактите, а по правилното приложение на материалния закон и в частност налице ли е хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, която възпрепятства преотстъпването на данъка по чл. 189б от ЗКПО. В този порядък съдът е приел, че макар и по делото безспорно да е установено, че към 31.12.2020 г. дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 106,94 лева по декларация обр. 6 с вх. № 130022010919797/24.12.2020 г. (съобразена е корекцията с декларация обр. 6 с вх. № 130022101982374 от 04.03.2021 г) със срок на плащане 29.12.2020 г. според чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ (взети са в предвид празничните почивни дни), които са разчетени с бюджета на 11.03.2021 г., с което формално не е изпълнено изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, в случая непризнаването на данъчното облекчение не би съответствало на целта на закона. Мотивирал се е с обстоятелството, че размерът на невнесеното в срок задължение, съпоставен с размера на декларирания и внесен корпоративен данък за 2020 г. – 31 421,27 лева, и декларирания и преотстъпен данък – 26 008,67 лева, е незначителен, поради което и в случая приходната администрация е нарушила принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и приложим по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК и в производствата, свързани с установяването на публичните задължения по ДОПК, вкл. и при преценка предоставянето на данъчни облекчения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, но не поради всички изложени в касационната жалба съображения. Както правилно е приел съставът на Административен съд – Пазарджик спорът по делото в разгледаната от него част не е по фактите, а по правото, и е свързан с отговора на въпроса относно приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО през призмата на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК и безспорно приложим и в производствата по ДОПК по силата на препращането на § 2 от ДР на ДОПК. Действително съдебната практика приема, че чл. 167 от ЗКПО изисква преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, спазващи законовите разпоредби и погасяващи в срок публичните си задължения. Но следва да се споделят аргументите на първата съдебна инстанция, че при конкретно установените по казуса факти, не може да се приеме, че "Мега Плод“ ЕООД е некоректен данъкоплатец, което се установява от приобщените към ревизията материали по предхождащите я проверки за установяване на факти и обстоятелства, вкл. и във връзка с декларираното преотстъпване на корпоративния данък в същата хипотеза за 2018 г. и 2019 г. Не е било спорно, че извън посоченото задължение за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ до този момент ревизираното дружество е погасявало коректно и в пълен размер публичните си задължения, от което следва, че е надежден и коректен данъкоплатец. Правилно на следващо място съдът е акцентирал върху размера на неразчетеното с бюджета публично вземане (106,94 лева), падежа на същото (29.12.2020 г.) и последващото му заплащане (на 11.03.2021 г.) Тези обстоятелства – коректността на длъжника, периодът на забавата и размерът на неразчетеното с бюджета задължение, съпоставени с размера на декларирания и внесен корпоративен данък за 2020 г. (в случая действително 5 412,60 лева, а не както е посочил съдът 31 421,27 лева) и декларирания преотстъпен данък (26 008,67 лева), обосновават правилността на извода, че принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК би бил нарушен с непризнаването на правото на преотстъпване на данък в размер на 60 на сто на основание чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, след като са изпълнени всички останали законови изисквания за надлежното му упражняване (в този смисъл Решение № 3308 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2026 г., I о., Решение № 6311/11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2025 г., Решение № 6112/20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2021 г., Решение № 969/24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2017 г.). От друга страна обаче, макар и съставът на Административен съд – Пазарджик да е дал правилен отговор на идентифицирания от него спор по приложението на материалния закон, това в конкретиката на казуса не позволява на касационната инстанция да разреши спора, поради следните съображения. Както се посочи по-горе процесните задължения за корпоративен данък за довнасяне и лихви за забава са функция и на приложение нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, а отделно от това между страните в процеса е на лице спор и относно спазване изискването претендираният за преотстъпване данък да е в размер на 60 на сто от дължимия корпоративен данък за данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция или не. Съдът погрешно е възприел, че спорът по делото касае единствено и само приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и напълно е игнорирал останалите констатации на органите по проходите. Тезата на ревизиращите изначално е била ясна и тя е, че от една страна са на лице разходи, отчетени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство, поради което и подлежат на регулиране на самостоятелно основание за данъчни цели (чл. 77, ал. 1 от ЗКПО), както и че от страна на ревизирания субект всъщност е упражнено право на преотстъпване на пълния размер на корпоративния данък за печалбата от осъществяваната от него подпомагана дейност (при иначе правилно изчисляване на последната), а не в регламентирания в закона размер от 60 на сто. Липсата на фактически и правни установявания, релевантни за установяване на законосъобразността на РА, е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни релевантни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Или този пропуск на съда, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и налага отмяна на съдебния акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик, в хода на което при постановяване на заключителния съдебен акт съдът следва да разпредели доказателствената тежест в процеса и подробно да изложи собствени фактически установявания и собствени правни изводи по всеки един от спорните между страните въпроси, след разрешаването на които въпроси, да установи законосъобразно ли са установени данъчните задължения по процесния РА на „Мета плод” ЕООД в тяхната цялост чрез назначаването, ако е необходимо, на съдебна експертиза. Изложеното обоснована и неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване по въпросите, формулирани от процесуалния представител на ответника по касация. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,