Решение № 15678 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2020 г.

Решение № 15678 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Калъбалъков срещу решение № 531/14.04.2020 г., постановено по адм. д. № 18/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерство на вътрешните работи (ГДБЗН), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 531/14.04.2020 г., постановено по адм. д. № 18/2020 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Я. Калъбалъков против Заповед № 1983 к-1822/20.12.2019 г. на директора на ГДБЗН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13; чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжността младши експерт, командир на екип в група "Пожарогасителна и спасителна дейност" към сектор "Пожарна безопасност и защита на населението" на Летище "Бургас" към Регионална дирекция "ПБЗН"- Бургас при Главна дирекция "ПБЗН" на МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Изрично съдът е приел за доказано, че жалбоподателят умишлено е извършил кражба на опаковка батерии на стойност 9, 99 лв., което напълно съответства на описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Законосъобразно административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая решаващият съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че "Калъбалъков е извършил кражба на една опаковка батерии "Varta" 2 A HR6". Видно от съдържанието на оспорената пред АС-Бургас заповед Я. Калъбалъков е наказан за това, че на 23.07.2019 г. е поставил в джоба си една опаковка от две батерии, които не е заплатил на касата на магазин "Кауфланд", които след това, при покана от страна на охраната на магазина за сравнение между стоките, посочени в касовия бон и намиращите се у него, е предал. Деянието на служителя е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държаните служители в МВР, а именно тези по т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме", т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поведението е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, защото е прието, че с него се уронва престижа на службата. В случая Я. Калъбалъков не е наказан на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – осъждане за умишлено престъпление от общ характер, поради което извън предмета на доказване е доколко неговото деяние съставлява кражба – умишлено престъпление от общ характер. В този смисъл решаващият съд е приел за установени факти, които не кореспондират с правното основание, на което е издадена оспорената заповед, а от друга страна е подлежат на доказване по друг процесуален ред. Действително при описване на извършените действия в административното производство административнонаказващият орган също е използвал израза "кражба", но не като самостоятелно понятие и без да е включено в описанието на фактическото основание за издаване на административния акт. Доколко този подход при мотивиране на заповедта съставлява нарушение подлежи на преценка след установяване на фактическата обстановка по спора. В случая първата инстанция не е формирала непротиворечиви мотиви по този въпрос. Изрично следва да бъде посочено, че в административното производство като доказателство са използвани видеозаписи от охранителни камери, въз основа на които са формирани фактически констатации, послужили за изясняване на относимите към спора факти. По делото липсват техническите носители на тези записи, от което се налага извод за допуснато нарушение на чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от АПК – административната преписка не е комплектована в нейната цялост, а административният съд не е дал изрични указания за попълването й с всички доказателства, за които има данни, че са част от нея. Тези две процесуални нарушения са съществени, защото са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и съставляват основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК след отмяна на съдебното решение делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. С оглед изхода на спора и на основание чл. 236 от АПК разноски не следва да бъдат определяни.. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение