Решение № 15328 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2011 г.

Решение № 15328 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Пазарджик, подадена чрез юрисконсулт Щерев, против решение № 311 от 17.06.2011 г., постановено по адм. дело № 788/2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С него е отменен отказ на кмета на общината да продължи договор за наем на общинско жилище обективиран в писмо № 44-К-233 от 29.11.2010 г. В касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение, като изложените доводи касаят постановяването на съдебния акт в противоречие с чл. 46, ал. 4 от ЗОС и при липса на цялостна проверка и анализ на събраните доказателства по делото. Поддържат се доводи за допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, които налагат неговата отмяна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 311/17.06.2011 г. постановено по адм. дело № 788/2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, е отменен отказ на касационния жалбоподател да продължи срока на наемното отношение спрямо общинско жилище, находящо се в гр. Пазарджик поради изтекъл срок на договора за наем. Съдът е приел, че отказът на административния орган да продължи срока на наемния договор обективиран в посоченото писмо е с неясни мотиви. От тях не ставало ясно какво точно е приел административния орган за да приеме, че не са налице условия за продължаване на наемния договор. С оглед на това съдът е направил правен извод, че обжалвания акт не е съобразен с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е послужило като отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е неправилно, но със следните допълнителни мотиви. То е постановено при наличие на сочените нарушения на процесуалните правила. Не е изяснена фактическа обстановка, което е довело и до необсновани правни изводи. Съдът е приел, че е налице срочно наемно отношение и е обсъждал законосъобразността на постановения отказ. Доказателства такива по делото не са събрани. В конкретния случай, видно от приложения договор № 509 - А от 26.05.2000 г., сключен въз основа на заповед № 814 от 3.11.1998 г. и обсъждан в обжалваното съдебно решение, същия е безрочен т. е. липсва законова възможност за продължаването му. Разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС е приложима при наличие на срочен договор за наем. Редът и начина за настаняването в жилища общинска собственост и прекратяването на създадените наемни отношения се уреждат от закона и съответната наредба на общината. Основанията за прекратяването на наемните отношения подробно са изброени в разпоредбата на чл. 46 от ЗОбС. При положение, че е налице безсрочен договор за отдаване под наем на общински имот № 509 - А 26.05 2000 г., то изводите на съда относно наличието на законовите предпоставки за издаване на отказ по реда на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, са необосновани. Това е така, тъй като ЗОбС регламентира правната възможност на физически лица да пребивават в в качеството на наематели на общински жилища в две хипотези: при първоначално настаняване или след продължаване на наемния договор, когато той е бил срочен. И в двата случая материалноправните предпоставки, които следва да са налице по отношение на лицата страни в наемното правоотношение са еднакви. Но спорния въпрос по делото е относно приложението на чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Както се посочи в хипотезата на чл. 46, ал. 4, от ЗОС е предвидена възможност за продължаване на срока на неизтекъл срок на договор за наем. Предмет на съдебен контрол е именно отказът да се продължи срока на срочното наемното правоотношение, което безпорно следва да се тълкува като, възможност, а не задължение за органа по настаняване. Доказателства в тази насока не са събрани. Ето защо решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят следните въпроси: как и при какви условия е настанен ответника по делото и семейството му в общинско жилище, да се изясни въпроса налице ли е срочен договор за наем и ако има такъв да се изиска и приложи по делото с оглед обсъждане на възможността за прилагане на арзпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗОС, Върховният административен съд, III отделение